Днес се навършват 25 години от убийството на бившия премиер Андрей Луканов. На годишнината от смъртта на един от най-емблематичните политици на прехода, който направи десетки хора милионери, на гроба му дойдоха едва четирима души. За да почетат паметта на Луканов, в Централните софийски гробища бяха бившите депутати финансистът Кольо Парамов и адвокат Петя Шопова, заедно със съпруга си Николай Шопов, както и синът на бившия премиер - Карло Луканов. 

Луканов е застрелян на 2-ри октомври 1996 г. с 4 куршума пред дома си на ул. „Латинка“ № 15. В деня на убийството около 9:15 – 9:20 ч. Луканов излиза от дома си и се отправя към личния си автомобил „Пежо 306“, паркиран на около 15 метра от входа. В колата го чака шофьорът му. Луканов влиза в автомобила, но се сеща, че е забравил нещо. Излиза от колата, приближава се до домофонната уредба и се опитва да се свърже със съпругата си. През това време убиецът стреля 4 пъти, от разстояние 1,5 – 2,5 метра с пистолет „Макаров“. Куршум попада в областта на дясното му слепоочие, а други 3 – в гърба. Експремиерът пада на земята, а убиецът изчезва. В деня на покушението на същото място са открити и захвърлени дрехи на предполагаемия убиец, с които се е маскирал като скитник. Пистолетът, с който се смята, че е било извършено убийството, е намерен едва 40 дни по-късно зад радиатор на площадката между етажите в жилищен блок на съседната улица „Димчо Дебелянов“.

За убийството са задържани и осъдени Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Ангел Василев и Юрий Ленев. Присъдите им по-късно са отменени. Убийството остава неразкрито. 

Светослав Пинтев 

В 9.15 часа на 2 октомври се навършиха точно 25 години от убийството на 40-ия български министър-председател Андрей Луканов, човек, за когото казват,  че е поставил началото на сбъркания български преход.

Не само чрез явните си действия, а много повече със задкулисните. Свързваха името му дори със създаването на силовите групировки, въпреки че тях пряко ги движеха по-скоро едни червени генерали… 

Помня поклонението в Партийния дом…

И омразата, с която партийният елит гледаше репортерите, от които ги делеше само един червен шнур. Сякаш те бяха виновни за смъртта му, а не собствената му партия и нейните зависимости. 
Помня, че  във в. „168 часа“ излезе паметната снимка как сянката на тогавашния премиер Жан Виденов пада върху ковчега на бившия премиер. Това сякаш беше пророчество.
Помня снимката с голото тяло на убития в моргата, която публикува в. „Нощен Труд“. „Пуснахме я, за да покажем какво е България. Този довчера толкова могъщ човек беше захвърлен сред мизерията, дори не е имало с  какво да покрият тялото му“, твърдеше главният редактор на изданието Пламен Каменов. 
Помня много неща… 
Мъртвият Луканов негласно, но единодушно  беше произведен в основния виновник за инсталирането във властта, службите и по върховете на икономическия живот у нас на фигури, свързани тясно с ДС и превръщането им в 

господари на живота на българите

Каквито са вече повече от 70 години, спъвайки обществото ни и неговото нормално развитие. В условията на хибридна война, те стават смъртоносно опасни и днес виждаме това с очите си. А колко ли предстои да видим? . Тези хора сякаш са създадени, за да се активират точно в такъв момент….
Колко удобно само е мъртвият Луканов да е жертвен агнец на Партията.  Тя забрави дори семейството му и го остави на произвола на съдбата, което рядко прави с близките на най-висшите си сановници, ако не  смята големците за „низвергнати“.  Синът му Карло, кръстен на дядо си, който пък е кръстен на Карл Маркс, се препитаваше като бояджия, сестра му и майка му живеят в мизерия, както се изрази веднъж самият Румен Петков.

Сякаш някой там  иска да изтрие като с гумичка спомена за съществуването на Луканов, след като му е била стоварена страшната вина. И това си има обяснение 
ДС в никакъв случай не е самостоятелна  величина, чийто бивши офицери вилнеят на собствена стопанска сметка,   колкото и да се опитват да ни хързулнат в тази посока.  ДС винаги е била, както отбелязахме наскоро по друг повод

щит и меч на партията 

Такава беше през зрелия социализъм, такава е и сега, при незрелия капитализъм. А партията от своя страна също винаги е била меч. И не на някого в България. 
 Съвсем не е случайно, че само преди дни БСП поиска да закрие комисията по досиетата, апропо. 

Първият човек отишъл да види трупа на Андрей Луканов, лежащ  на ул. „Латинка“ в деня на убийството е руският посланик Александър Авдеев, с когото бяха много близки. Виждал съм ги дори да надигат по-малка бутилчица водка „Таганка“ насред улица „Стефан Караджа“, пред Сатиричния театър, когато там гостуваше театър Таганка, а вътре актьорите и Любимов разказваха за Висоцки. 
Дипломатът настойчиво поискал от единствения полицай, който бил на местопрестъплението -  „да се обърне тялото по гръб, тъй като тялото на застреляния човек беше паднало по очи - за да се види лицето“.  В дома на Луканови пък първи пристига Венцел Райчев и прибира два лични бележника на убити с телефони, адреси и лични записки.
Чак на 7 ноември 1996 г. сутринта( каква знаменателна дата-б.а.) ,    повече от месец след убийството, откриват оръжието на убийството, което е

 9-милиметров пистолет „Макаров“ със заглушител

Бил старателно увит и опакован в черна брезентова торба, като е намерен съвсем случайно зад решетките на парното във вход А на бл. 86, на около 200 метра от кооперацията на Луканов.  Пенсионерът Цвятко Николчовски изтървал бележка си за тока, когато я вадел от пощенската си кутия. Тя литнала зад радиатора, той се навел и видял пакета, в който, както се оказало по-късно, кротувало оръжието на убийството. Пистолетът бил мушнат така, че да остане в сянка. 
Следствието дълго проверява оръжието и взе, че доказа, че то е свързано с други убийства.  Така вероятно то тръгна по фалшива следа, за да не бъде разкрито престъплението никога. 
На “пазара ”, „оръжията с история” струват скъпо и прескъпо, но си заслужават парите. А има хора и институции в чужбина, които не биха се поскъпили за няколко десетки хиляди.  Такова оръжие е безотказен начин да изпратиш разследването в девета глуха. 
Това намекна преди време и Пламен Николов, бивш парламентарен секретар на правителството на Жан Виденов, станал после шеф на "Стратегическо и корпоративно планиране" на "Мултигруп". Той разказва в едно свое интервю за проекта Луканов със съдействието на руското посолство да създаде “Б” отбор на бизнес групировката Г-13 по време на прехода, наричана тайно “новото Политбюро”.
На въпроса: 

“Кой уби Луканов?“

 Пламен Николов отговаря така:
„Без съгласието на неговите кремълски господари Андрей Карлович не можеше да бъде разстрелян! Той се опитваше да осребри в лична полза своето положение в “Топенерджи” и придвижването на т. нар. проект “Бургас – Александруполис”, който е един корупционен, рубладжийски, антибългарски проект от самия си замисъл. Многократно руснаците му казваха, че в този случай трябва само да слугува - нищо повече! Искаха да изпълнява указанията им точно и да знае, че за него този път нищо няма да има в личен план. Но той не се придържаше към указанията им точно, а се опитваше да въвлича в тази работа странични гръцки бизнесмени. Руснаците залагаха на Янис Лацис, стария Лацис, а Андрей Карлович се опитваше да привлича Капелузос в това начинание. А известната гръцка фамилия Капелузос бе свързана с други среди в КГБ. 

Защото в КГБ имаше междуособици и кланове! 

Между другото, когато започна лапачката и замириса на пари, част от защитата на българските интереси минаваше през това да си добре осведомен какви точно са междуособиците и противоречията между различните кланове в КГБ, за да знаеш по какъв начин да им противодействаш. И ... Андрей Карлович се опита да привлича без знанието на руснаците други участници в този проект. Опита се с американски бизнесмени, свързани с определени части на тяхното разузнаване, да обсъжда тези въпроси.“

 Знае се също, че Луканов е гарантирал на шефа на „Газпром“ Рем Вяхирев, че руските „интереси“ по „газовия въпрос“  ще бъдат защитени. Трябвало българският дял от съвместното дружество „Топенерджи“ ще бъде прехвърлен от държавата на „Мултигруп“, за да се контролира така по лесно от Москва. Очаквало се също Виденов да не  прочете внимателно договора от стотици страници и да подпише, че прехвърля на Русия собствеността на газопреносната ни система. Премиерът обаче цяла нощ чел договора,  открил заробващия текст и отказал да се подпише.
В тържествена зала на хотел „Шератон“ Вяхирев, Луканов и  Илия Павлов очаквали „новината“  за важния „параф“ край маса отрупана с водка, сельодка, черен хайвер и шампанско, което трябвало да гръмне след подписването от премиера на заробващия България договор. От Министерския съвет обаче се обажда техен човек и съобщава със задгробен глас: „Жан не подписа“. Луканов паднал като покосен в едно кресло, разказват свидетели. Дали не е чувствал, че  това няма да му бъде простено. 
 Беше публична тайна, че Луканов е близък до Москва, но тя не вярва на сълзи, затова нея подозират и за края му. 
След смъртта му 

България наистина не беше вече същата

Така, както предрече още същия онзи 2 октомври 1996 г. Нора Ананиева, председател на парламента по онова време. Тези, които го наследиха обезумяха и решиха да я управляват като феодално владение, разигравайки някаква крайно перверзна шахматна партия. Намериха по едно време даже, цар, царица, за топовете и офицерите да не говорим. Задължително офицери от ДС, разбира се. Както и туровете, конете, пешките… Творците и на светлото ни настояще.   
Днес един човек на 20-30 години знае малко или почти нищо  за Андрей Луканов и кълбата от зависимости, които се заплетоха в Гордиев възел покрай неговата смърт.  Този млад човек като нищо може да си помисли, че капитализма е гадно нещо и пак да почне да се бори с него. Ако не е имало кой да му обясни, че този капитализъм беше построен от строителите на комунизма. И за тях си се превърна в най-светло бъдеще.  Не трябва да позволяваме младите българи отново да падат в този зловещ капан. Просто не трябва…

Кольо Парамов днес до гроба на Андрей Луканов