Днес се навършват 29 години от кончината на един от най-автентичните и ревностните мъченици за свобода и демокрация - Васил Златаров. Прекарал е над 19 години  (по негови лични спомени, б.р.) в комунистическите затвори, от които 816 дни в килия на смъртник. Васил Златаров е и един от просветените идеолози на българския антикомунизъ, изповядвал възрожденския копнеж: „Без Русия и комунизъм. За благоденствие на България с идеалите на Г. С. Раковски“.

 Февруари е кърмичен месец за него

Роден е на 20 февруари 1920 г в град Ямбол.

Баща му Иван Златаров е народен представител в 24 ОНС от Демократичната партия. Индустриалец, собственик на фабрика „Металургия“, съосновател на Популярна банка Ямбол.

Още като младеж Васил Златаров става член на Съюз на националните легиони и реално е последен председател на общостудентската организация „Христо Ботев“ в Софийския университет, в който учи право. Съдебен кандидат в Софийски областен съд и кандидат доктор по административно право.

След комунистическия преврат през септември 1944 година Васил Златаров попада в полезрението на Държавна сигурност като млад юрист, приел принципите на антикомунизма, демократичния национализъм, свободата на личността, отхвърлящ расовата дискриминация.

От 27 юли до 6 август 1948 г. се провежда в София процес срещу т.нар. Втори легионерски център. И той арестуван като негов член. Обвинението е скалъпено от ДС. Подсъдимите са 64 души. Присъдите са определени лично от Георги Димитров - 13 смъртни (по-късно заменени с до живот), 2 до живот, 2-ма оправдани, останалите получават наказания с различни срокове. 

Златаров получава смъртна присъда, която по-късно е отменена. Първоначално изтърпява наказанието си в Софийския затвор. През 1953 г. е прехвърлян в затвора "Белене". Според донесения на агенти, запазени в архивите на ДС, там се очертали две групи сред легионерите. Едната с водачи Илия Станев, Петър Вътов и др. Втората - на младите, с лидери Васил Златарев, Христо Бъчев, Константин Конов, които били под влиянието на Стойчо Мошанов, Константин Муравиев, Атанас Буров и Димитър Гичев. Към 1956 г. лидерите на Легиона са преместени в затвора в Пазарджик. По-късно Златаров отново е върнат в Централния Софийски затвор.

След излизането на свобода му е забранено да практикува юридическата професия, работи в строителството като фаянсаджия, а по-късно и като преводач.

Дочаква демокрацията и рухването на комунизма

 Учредява партия „Български Демократичен форум“, издава вестник „Прелом„ развива завидна журналистическа дейност. След 1990 г е избран като депутат в 36 и 37 ОНС, от листите на СДС.

Съидейниците му казват, че никога не е потърсил политически реванш, но паметни остават думите му: „Комунистите не можаха да ме поставят на колене и чувствам морално превъзходство - нямам нужда от реванш“. 

Съвременниците му го определят като трибун и Апостол за Демократично общество в името на България.

Светла да е паметта му!