AI системи помогнаха на японски учени да открият над 300 нови геоглифа в Наска – значим пробив за археологията и ярък пример за внедряване на изкуствен интелект в научната работа.

В продължение на десетилетия геоглифите в перуанската пустиня Наска – загадъчни фигури на животни, хора и символи, вградени в земята преди около 2000 години – предизвикват недоумение у учените. Докато традиционните методи за картографиране с дронове и сателити се оказват ограничени, екип на Университета Ямагата в Япония, в сътрудничество с IBM Research, внедрява изкуствен интелект в търсенето на нови образи.

Системата е обучена да разпознава характерните черти на вече известни фигури, като разделя терена на малки участъци и оценява вероятността за наличие на геоглифи във всеки от тях. В рамките на шест месеца AI анализира снимки с висока резолюция и идентифицира 303 нови повърхностни геоглифа, с което общият брой потвърдени фигури надхвърля 430.

Новите открития включват изображения на човешки глави, животни (като камилиди, котки и китове), ритуални сцени и дори взаимодействия между хора и животни. Повечето се намират близо до древни пътеки, което подкрепя теорията, че са били част от духовни маршрути и визуални уроци в епоха без писменост.

Изследването, публикувано в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences, показва как изкуственият интелект може не само да ускори откритията, но и да допринесе за опазването на културното наследство. Благодарение на дигиталните карти, създадени чрез AI анализи, местните власти вече имат по-добра представа какви участъци трябва да бъдат защитени от туризъм, пътища и добив на ресурси.

Примерът от Наска показва как съвременните технологии могат да отворят нови хоризонти в разчитането на древното минало – бързо, неинвазивно и с безпрецедентна прецизност.

Първите геоглифи в Наска са документирани още през 20-те години на XX век от перуанския археолог Торибио Мехия Хеспе. По-късно германската математичка Мария Райхе посвещава живота си на картографиране и анализ на тези фигури, вярвайки, че представляват астрономически календар. Други теории предполагат, че са били използвани за ритуали, свързани с дъжд и плодородие, или за маркиране на подземни водни източници.

Геоглифите се състоят от линии, спирали, фигури на животни (като маймуна, колибри, паяк и кит), хора и абстрактни символи. Те са създадени чрез отстраняване на тъмната повърхност на пустинната почва, за да се открие по-светлия слой отдолу. Липсата на валежи и вятър в района е спомогнала за запазването им в продължение на повече от две хилядолетия.

Днес учените разглеждат геоглифите като многофункционално културно наследство – едновременно с религиозно, социално и образователно значение. Интегрирани в религиозни маршрути, те са служели като визуален език в общество без писмена система.