Учени откриха джобна „Одисея“, която античен читател е носел със себе си преди 1700 години

Повече от 1700 години един малък, обезцветен и повреден фрагмент пергамент е останал почти незабелязан сред колекция от древни ръкописи в Нидерландия. Днес няколко сантиметра пергамент се оказват част от една от най-известните творби на античността – „Одисея“ на Омир. Откритието е направено от нидерландския учен Марк де Крей от Радбоудския университет, който разпознава миниатюрния гръцки текст като стихове от XII песен на епоса.

Фрагментът датира от III или IV век сл. Хр., а според изследователите вероятно е бил част от компактно издание на цялата „Одисея“, произведено в Египет около 300 г. сл. Хр. Размерът му е приблизително колкото игрална карта. Върху него са запазени стихове, описващи момента, в който богът на Слънцето Хелиос разбира, че спътниците на Одисей са заклали и изяли свещените му говеда – действие, което ще доведе до катастрофални последици за героя и неговия екипаж. За откритието съобщава Live Science, позовавайки се на данни от Утрехтския университет и изследователя Марк де Крей.

Любопитното е, че фрагментът не е бил открит при нови археологически проучвания, а сред колекция, която от десетилетия се намира в Университетската библиотека в Утрехт. Именно това превръща историята в своеобразно литературно съкровище, скрито на неочаквано място.

Малък фрагмент, голяма част от историята на „Одисея“

Марк де Крей, специалист по папирология и преподавател по старогръцки език, преглеждал античната колекция на библиотеката като част от проект за изследване и публикуване на древните ръкописи. Сред тях попаднал на малък, повреден и обезцветен пергамент с изключително дребен гръцки почерк. Първоначално той бил смятан за незначителен фрагмент от VII век, но няколко думи веднага направили впечатление на изследователя.

Де Крей разпознал характерния език на Омировите епоси и започнал да проследява текста. Така станало ясно, че фрагментът съдържа стихове от XII песен на „Одисея“. „Всеки, който учи гръцки, учи и Омир“, казва изследователят пред RTV Utrecht, обяснявайки защо разпознаването на текста е било сравнително бързо за специалист в областта.

Според Утрехтския университет става дума за фрагмент с инвентарен номер Utrecht Gr. Ms. B6.39a, произхождащ от пергаментен кодекс от III или IV век. В света са известни едва около 30 подобни фрагмента от древни копия на „Одисея“, което поставя находката сред сравнително редките свидетелства за разпространението на Омировия текст в късната античност.

Особено интересна е предполагаемата история на самия ръкопис. Учените смятат, че страницата някога е принадлежала на своеобразно джобно издание на цялата „Одисея“ – книга, приблизително с размерите на съвременен електронен четец. Вероятно тя е била притежание на човек от оазиса Фаюм в Египет, който е бил почитател на Омир около 300 г. сл. Хр.

Това е важно уточнение, защото показва, че „Одисея“ не е била просто произведение, съществуващо в големи и скъпи библиотеки. Съществували са и компактни издания, които човек е можел да притежава и вероятно да чете самостоятелно. Самият факт, че подобна книга е била създадена в Египет, показва широкото географско разпространение на гръцката литература векове след предполагаемото създаване на епоса.

Любопитна е и причината фрагментът изобщо да е оцелял. Според Де Крей страницата вероятно се е намирала приблизително в средата на книгата. Докато външните части на кодекса постепенно се износвали, страниците в центъра могли да останат защитени за по-дълго. Така малкият пергамент преживял вековете, за да се появи отново в библиотечната колекция в Утрехт.

И самият пасаж не е случаен. XII песен е последната част от големия разказ на Одисей за неговите странствания, който той разказва пред двора на феаките. Героят вече е достигнал остров Схерия, след като корабът му е претърпял корабокрушение и всичките му спътници са загинали. В предходните песни той разказва за лотофагите, циклопа Полифем, Цирцея и Калипсо, преди да стигне до трагичния край на своето пътуване.

Именно там се намира сцената, запазена върху открития фрагмент. Спътниците на Одисей, въпреки изричната му забрана, убиват свещените говеда на Хелиос. Богът разбира какво се е случило и иска от Зевс възмездие. Следва буря, която унищожава кораба и отнема живота на всички останали спътници на Одисей. Единствено самият герой оцелява.

Това превръща малкото парче пергамент в нещо повече от рядък литературен артефакт. Пасажът се намира в един от драматичните преломи на поемата – моментът, когато дългото странстване на Одисей достига своята най-ниска точка, но едновременно с това започва последната фаза от историята му.

Ръкописът, който седем десетилетия остава почти незабелязан

Историята на находката е почти толкова необичайна, колкото и самият текст. Университетът в Утрехт придобива в средата на XX век колекция от раннохристиянски ръкописи от наследниците на германския учен Карл Шмид. Основната част от материалите са написани върху пергамент на коптски език – египетски език, записван с гръцката азбука. В колекцията обаче попадат и малък брой египетски и гръцки папируси.

Фрагментът от „Одисея“ се оказва сред тях. Колекцията е притежание на библиотеката около 70 години, преди да бъде внимателно изследвана в рамките на настоящия проект. Самият Де Крей открива фрагмента преди около две години, когато започва да работи по материала, който дотогава не е бил проучен задълбочено. Така текст, останал незабелязан десетилетия наред, внезапно се оказва едно от интересните свидетелства за историята на Омировата поема.

Де Крей описва работата си като своеобразно търсене на съкровища. „Имам най-добрата работа на света. Аз съм ловец на съкровища. Всеки ден откриваш нещо хубаво. Това е едно от тях“, казва той пред RTV Utrecht.

Има и още една причина откритието да привлича внимание. То показва колко много информация за античния свят все още може да се крие не непременно под земята, а в колекциите на съвременните библиотеки. Ръкописи, които са били описвани преди десетилетия по приблизителни признаци, могат при ново изследване да се окажат далеч по-ценни, отколкото се е смятало.

Според Утрехтския университет откритието е направено в рамките на по-голям проект за проучване и публикуване на античните ръкописи от Специалните колекции на библиотеката. По-голямата част от материалите в тази колекция са документи от гръко-римския период в Египет. Предстои изследването на Де Крей върху колекцията да бъде публикувано в книга със заглавие Hieratic, Demotic, Greek, and Coptic Texts in the Utrecht University Collection (P.Utr.). 

Находката има значение и за историята на самата „Одисея“. Омировите епоси са създадени векове преди появата на този пергамент, но текстът продължава да бъде преписван, разпространяван и четен в различни части на античния свят. Откритият фрагмент е малко материално свидетелство за тази продължителна история – от епоса, предаван в древността, до компактната книга на неизвестен читател във Фаюм и накрая до библиотечния архив в Утрехт.

Така няколко сантиметра стар пергамент се оказват връзка между два напълно различни свята: света на Омировата героика и съвременната наука, която векове по-късно продължава да издирва, разчита и събира парчетата от неговата история.