Преди 32 години – на 10 юни 1990 г., се провеждат първите свободни демократични избори след падането на режима на Тодор Живков. 

В този ден е първият кръг pd избор на Велико народно събрание (ВНС), което написва новата Конституция на Република България. А на 17 юни се попълват 18 места. 

Гласуването е по т.нар. механично комбинирана система – половината от 400-те депутати се избират по пропорционалната система, а другата половина - мажоритарно.

ВНС работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. В изборите участват 6 976 620 от всички, имащи право на глас. БСП получава 47,1% от гласовете, СДС – 36,2%, ДПС - 5,75% БЗНС - 4%, Отечествен съюз - 0,5%.

Като мандати това са: за БСП 211 депутатски места, за СДС – 144, за ДПС – 23, за БЗНС – 16, за Отечествен съюз – 2, двама независими, 1 от Отечествената партия, 1 от СДП (немарксисти).

БСП получава абсолютно мнозинство във ВНС. Сравнително неголемият изборен резултат от 36,2 % за СДС е разочароващ и е в разнобой с категоричната победа на антикомунистическите сили в Централна Европа.

И до днес има две версии за случилото се. Според някои от хората от десния спектър преименуваната комунистическа партия организира мощна изборна манипулация, за да запази властта в ключовия за развитието на България момент. Левите пък са на мнение, че радикализмът на новите партии е изплашил хората извън големите градове и затова хората в провинцията са дали гласа си за БСП.

Политическото противопоставяне между БСП и СДС предопределя нестабилността на институциите в първия период от българския преход, когато започва и един необуздан преход на елитите. Едно след друго се сменят правителства: две на БСП, оглавени от Андрей Луканов (6 февруари - 22 декември 1990 г.), коалиционно, оглавено от Димитър Попов (20 декември 1990 - 8 ноември 1991 г.), на СДС, оглавено от Филип Димитров (8 ноември 1991 - 30 декември 1992 г.), експертно на Любен Беров (30 декември 1992 - 17 октомври 1994 г.), служебно на Ренета Инджова (17 октомври 1994 г. – 26 януари 1995 г.), на БСП, оглавено от Жан Виденов (26 януари 1995 - 12 февруари 1996 г.).

Не успяват да изпълнят пълния си мандат и първите парламенти, разтърсвани от скандали, разпадане на парламентарни групи, създаване на нови партии. 

Тази картинка много напомня на случващото се през последните три години у нас, а резултатите от изборите вчера (на 9 юни 2024 г.) са сериозен повод да направим прочит на така й не случилия се демократичен преход в България 34 години след 10 юни 1990.