Проф. Илин Савов*

Какво се случи днес 4 септември 2025 г.? Част от услугите на Google (вкл. YouTube) бяха временно недостъпни в Турция и в части от Югоизточна Европа – засегнати бяха и потребители в Гърция, България, Сърбия и Румъния.

Подобни атаки често се прикриват първоначално като „технически проблеми“, но всъщност могат да бъдат резултат от масирани DDoS атаки, пробиви в облачни системи или злонамерено използване на изкуствен интелект за пробив на инфраструктура. Понякога се използват и трите възможности и се прави масова кибератака, за да се блокират усъвършенствани процеси. Това е факт! Навлизаме в нов етап на въздействие на киберпрестъпността. 

Според официалния статус на Google, инциденти при Gmail/Drive/Calendar са били затворени. Това е притеснително. Подобни регионални сривове често са резултат от инфраструктурни проблеми (облачни зависимости, мрежови маршрути/BGP, CDN), но киберпрестъпниците неизбежно се възползват от паниката с цел

 кражба на акаунти и лични данни

 Предупреждение към всички български граждани! Да бъдат нащрек! Очаквам вълна от фишинг и фалшиви „съобщения за възстановяване на достъп“ на акаунти, особено към YouTube/Google, както и мними „технически” обаждания към потребителите. Когато се извличат паролите от Google/Gmail, киберпрестъпниците имат: Пълен достъп до имейл кореспонденцията. Хакерите получават контрол върху входяща и изходяща поща, което им позволява да следят лични и служебни разговори. Могат да прихващат кодове за двуфакторна автентикация, изпращани по имейл. Идентичност и социално инженерство, което ще подпомогне последваща каскадна кибератака към всеки потребител. С достъп до Gmail киберпрестъпниците могат да изпращат имейли от името на жертвата – към колеги, клиенти или близки. Това улеснява разпространение на фалшиви фактури, фишинг или измами с „спешен превод на пари“.

Този изключително важен и същевременно изненадващ срив за мнозина трябва да накара държавата и гражданите да се замислят.

Глобалният срив на платформи като YouTube и електронната поща на Google показва 

колко уязвим е дигиталният свят

 и колко спешно са нужни киберобучения за всички.

Тези процеси ще се задълбочават. Затова киберобученията за граждани, институции и фирми са ключови, за да разпознават рисковете, да пазят достъпа си и да реагират правилно при съмнение за теч или атака. Обученията трябва да бъдат извършвани от доказани експерти с реален опит в системата за сигурност (служби за сигурност и МВР).

Киберсигурността вече не е избор – тя е условие за оцеляване в дигиталната епоха. Навлизаме в ерата на кибернесигурността.

*Авторът е професор, доктор на науките, международен експерт по киберсигурност и бивш заместник-ректор на Академията на МВР. Преподавател в няколко български и чуждестранни университета и академии, с над 26 години стаж в системата за сигурност в Република България.