Много преди да се превърне във велик пълководец и диктатор, Гай Юлий Цезар е бил млад аристократ, пътуващ към остров Родос, за да усъвършенства своето красноречие. През 75 г. пр. н. е., край бреговете на Мала Азия, съдбата му е преобърната от неочакван обрат: корабът му е нападнат и той е отвлечен от киликийски пирати. Този инцидент, макар и малко известен, е един от най-ранните и ярки примери за хладнокръвната и свръхчовешка решителност на Цезар. Именно през тези 40 дни на пленничество се зараждат чертите на човека, който ще промени историята на Рим.

"Аз Струвам Повече!"

Поведението на 25-годишния Цезар по време на пленничеството е в пълно противоречие с всякакви очаквания. Вместо да се страхува, той третирал пиратите с изключително презрение и пренебрежение, наричайки ги "варвари" и "невежи". Когато пиратите обявили откуп от 20 таланта сребро (огромна сума), Цезар категорично заявил, че тази цена е твърде ниска за неговия ранг и бъдещо величие! Той настоял откупът да бъде повишен до 50 таланта (равностойността на около 1250 кг сребро).

Според историка Плутарх, през тези 40 дни Цезар пишел поеми и речи, които след това четял на пиратите, като ги критикувал, ако не изразявали възхищение. Той се упражнявал физически сред тях и най-шокиращо – им обещавал в прав текст, че ще ги залови и ще ги разпъне на кръст, когато бъде освободен. Пиратите приели поведението му като шега и надутост на богат римлянин, но тази тяхна грешка се оказала фатална.

Кървавото отмъщение: когато думата е закон

Веднага след като бил освободен и откупът бил платен, Цезар не забравил своето обещание. Без да чака разрешение от Рим, той незабавно организирал малък флот от кораби и събрал доброволци от град Милет. Цезар лично повел контраатаката към скривалището на пиратите, като ги изненадал и заловил почти всички до един, включително техния лидер, като си възвърнал платените 50 таланта сребро.

След като довел пиратите в Пергам, Цезар поискал от римския управител на провинция Азия, Марк Юний, да изпълни дълга си и да екзекутира пленниците. Управителят обаче бил бюрократ, зает с други дела, и отказал, заявявайки, че ще продаде пиратите в робство. Неспособен да приеме подобно нехайство, Цезар взел правосъдието в свои ръце. Той се върнал в затвора и сам наредил всички пирати да бъдат разпънати на кръст, изпълнявайки обещанието, дадено преди 40 дни.

Тази случка показала неговата безкомпромисност и воля да превръща думите си в дела, както и способността му светкавично да премине от интелектуални занимания към военни действия, което за мнозина историци е първият знак за военната гениалност и политическата решителност на човека, който ще унищожи Римската република.