Нюрнберг 1946: последната нощ на нацистките лидери

На 16 октомври 1946 г. десет от най-високопоставените нацистки лидери са обесени в Нюрнберг. Херман Гьоринг се самоубива с цианид само часове преди екзекуцията, а Мартин Борман е осъден задочно. След смъртта им телата са кремирани тайно, а пепелта е разпръсната, за да не остане гроб, който да се превърне в място за поклонение на бъдещи неонацисти.

На 16 октомври 1946 г., малко след полунощ, в Нюрнберг започва последният акт от процеса срещу ръководителите на Третия райх. Само година и половина след края на Втората световна война хора, които до съвсем скоро са били сред най-могъщите фигури в Европа, очакват изпълнението на смъртните си присъди. В старата спортна зала на затвора в Нюрнберг са издигнати бесила, а един след друг към тях са отведени десетима от най-високопоставените представители на нацисткия режим. Те са Йоахим фон Рибентроп, Вилхелм Кайтел, Ернст Калтенбрунер, Алфред Розенберг, Ханс Франк, Вилхелм Фрик, Юлиус Щрайхер, Фриц Заукел, Алфред Йодл и Артур Зьойс-Инкварт. Екзекуциите са финалът на Международния военен трибунал – процес, който за първи път поставя висши държавни ръководители и военни командири пред международен съд и ги търси за лична наказателна отговорност за престъпления, извършени от името на държавата. Трибуналът започва работа на 20 ноември 1945 г., а присъдите са произнесени на 30 септември и 1 октомври 1946 г.

Дванадесет смъртни присъди, но само десет екзекуции
В историята често се говори за „нацистите, обесени в Нюрнберг“, но зад тази формулировка стои важна подробност. Международният военен трибунал произнася 12 смъртни присъди, а не десет. Сред осъдените на смърт са и Херман Гьоринг, най-високопоставеният оцелял нацистки лидер на подсъдимата скамейка, и Мартин Борман, който по това време вече не е открит и е съден задочно. На 16 октомври обаче до бесилото стигат десетима. Гьоринг се самоубива в килията си само часове преди изпълнението на присъдата, а Борман никога не е присъствал физически на процеса. Той е осъден задочно, защото местонахождението му остава неизвестно. По-късно са открити останките му в Берлин и е установено, че е загинал в последните дни на войната при опит да избяга от обсадения град. 

Така в последната нощ остават десет души, чиито имена са свързани с различни страни на нацистката държава – дипломация, армия, окупационна администрация, пропаганда и икономика. Рибентроп е външният министър, Кайтел е началник на Върховното командване на въоръжените сили, Калтенбрунер оглавява Главното управление за сигурност на Райха, Розенберг е един от главните идеолози на нацизма, Франк ръководи окупирана Полша, Фрик е висш държавен функционер, Щрайхер е един от най-яростните антисемитски пропагандатори, Заукел отговаря за използването на принудителен труд, Йодл е висш военен командир, а Зьойс-Инкварт е ключова фигура в управлението на окупираните Нидерландия и Австрия. Трибуналът признава 19 от подсъдимите за виновни, трима са оправдани, а 12 получават смъртни присъди.

Последната нощ преди бесилото
В ранните часове на 16 октомври осъдените са изведени един по един от килиите си. Екзекуциите са извършени в старата спортна зала на територията на Нюрнбергския затвор, където предварително са изградени три бесила. Американският армейски сержант Джон К. Уудс изпълнява ролята на палач. Първи е Йоахим фон Рибентроп, след него е отведен фелдмаршал Вилхелм Кайтел, а процедурата продължава с останалите осъдени. Последните думи на някои от тях показват, че дори в лицето на смъртта те не се отказват напълно от идеологията и политическите си убеждения. Рибентроп говори за Германия и за бъдещо разбирателство между Изтока и Запада, докато Кайтел отправя религиозен призив и говори за германските войници, загинали във войната. Юлиус Щрайхер, известен с яростната си антисемитска пропаганда, до последно запазва фанатичния си тон. В този момент Нюрнберг вече не е бойно поле и тези хора не са военнопленници, а осъдени престъпници, чиято лична отговорност за действията им е установена от съд. Именно това е една от големите исторически промени, въведени от Нюрнберг – държавната длъжност, военният чин и оправданието, че човек е изпълнявал заповед, не могат автоматично да го освободят от лична наказателна отговорност. 

Изборът на обесването също има значение. Част от осъдените военни предпочитат да бъдат разстреляни като войници, но трибуналът постановява смърт чрез обесване. Така наказанието не е представено като военна чест или акт на победа над противникова армия, а като изпълнение на съдебна присъда срещу хора, признати за виновни в международни престъпления. Нюрнберг се опитва да установи принципа, че когато държавата превърне агресивната война, преследването и масовото насилие в официална политика, нейните ръководители не могат да се скрият зад институциите, униформите или заповедите, които са издавали и изпълнявали. 

Гьоринг – човекът, който избегна въжето
Най-драматичният обрат настъпва с Херман Гьоринг. Бившият главнокомандващ на Луфтвафе, президент на Райхстага и един от най-близките хора на Адолф Хитлер е осъден на смърт по всичките четири обвинения. Той обаче не позволява присъдата да бъде изпълнена. В нощта срещу 16 октомври Гьоринг приема цианид и е открит мъртъв в килията си. Така един от най-могъщите хора в нацистка Германия успява да избегне бесилото само часове преди да бъде отведен към него. Обстоятелствата около това как отровата е попаднала у него дълго време остават обект на спорове и различни версии, но самият факт на самоубийството е безспорен и е потвърден в документите за процеса.

Гьоринг е особено важна фигура в Нюрнберг, защото на подсъдимата скамейка той фактически представлява най-високото оцеляло равнище на нацистката власт. Самоубийството му променя и символиката на финалния акт. Вместо да бъде последният от големите нацистки лидери, изведен към бесилото, той умира сам в килията си, оставяйки след себе си един от най-загадъчните епизоди от историята на Нюрнберг.

Защо съюзниците заличават следите от телата
След екзекуциите започва друга, почти толкова необичайна операция. Съюзниците не желаят телата на осъдените да бъдат погребани на място, което по-късно може да се превърне в светилище за последователи на нацистката идеология. Затова останките са изнесени при засилена охрана и транспортирани до Мюнхен. Според официалната документация на Memorium Nuremberg Trials телата на десетимата екзекутирани и на Гьоринг са кремирани в крематориума на гробището Остфридхоф, след което пепелта е разпръсната в приток на река Изар. Целта е проста – да не съществува гроб, около който да могат да се събират почитатели на нацисткия режим. 

Тази подробност е важна и заради начина, по който съюзниците гледат на бъдещето на Германия. Те не искат екзекутираните да се превърнат в мъченици или символи на реваншизма. Затова след тях не остава монумент, гробница или официално място за поклонение. Остават единствено документите, фотографиите, съдебните протоколи и свидетелствата за престъпленията, представени по време на процеса. По този начин историята трябва да запази имената им не като герои, а като доказателства за престъпленията на режима.

Процесът, който промени международното право
Истинското наследство на Нюрнберг обаче не е в бесилото. То е в съдебния принцип, който остава след него. Международният военен трибунал е създаден от Съединените щати, Великобритания, Франция и Съветския съюз, а съдът разглежда обвинения за престъпления срещу мира, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. За първи път висши представители на една държава са поставени пред международен съд не просто заради загубена война, а заради конкретни действия и решения, за които носят лична отговорност. След Нюрнберг този принцип се превръща в една от основите на съвременното международно наказателно право. 

В този смисъл 16 октомври 1946 г. е много повече от датата, на която десетима нацисти са обесени. Това е моментът, в който победителите във Втората световна война се опитват да покажат, че държавната власт не е абсолютен щит срещу наказателната отговорност. Хората, които са командвали армии, управлявали окупирани територии, организирали принудителен труд, разпространявали омраза и участвали в системата на нацистките престъпления, застават пред съд и чуват присъдите си.

На разсъмване Нюрнберг вече е изпълнил присъдите. Десет души са мъртви, Гьоринг е избрал самоубийството, а Борман остава само име в списъка на осъдените. По-късно и физическите им останки са заличени, за да не остане място, което да превърне престъпниците в идоли. Но опитът да бъдат заличени телата се оказва без значение за паметта. Имената им остават в архивите, съдебните протоколи и историята като свидетелство за това докъде може да стигне една държава, когато политическата власт, идеологията и насилието се превърнат в едно цяло. Нюрнберг оставя след себе си не гробове за поклонение, а съдебен прецедент и предупреждение, което продължава да звучи и днес.

Нюрнбергски процес. Първи ред (отляво надясно): Гьоринг, Хес, фон Рибентроп, Кайтел, Калтенбрунер, Розенберг, Франк, Фрик, Щрайхер, Функ, Шахт.

Втори ред (отляво надясно): Дьониц, Редер, фон Ширах, Заукел, Йодл, фон Папен, Зьойс-Инкварт, Шпеер, фон Нойрат, Фрицше. | източник: commons.wikimedia