Свикването на противоконституционен референдум, съзнателно или не, цели суспендиране на българската Конституция - това заявяват 40 преподаватели от юридическите факултети на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Нов български университет, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ в апел до правната общност и гражданите на България. 

Те призовават професионалната общност на българските юристи „да заеме категорична позиция в защита на върховенството на правото и на развитието на България като демократична европейска държава, в съответствие с Конституцията и международните ангажименти на страната, съобщава lex.bg.

Поводът за апела им е предложението на президента Румен Радев Народното събрание да свика референдум, на който да бъде поставен въпросът: „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“.

 „Като хора, избрали правото за свое професионално призвание и житейски път, и водени от отговорността да преподаваме право на идващите поколения български юристи, се чувстваме длъжни да изразим своята дълбока тревога и да алармираме за опасността от опита Народното събрание да бъде подтикнато да свика национален референдум в противоречие с Конституцията на Република България и в нарушение на ангажиментите, поети с присъединяването на страната ни към Европейския съюз.“ - заявяват университетските преподаватели.

Те посочват, че при наличието на Решение №3 от 8 февруари 2024 г. по к.д. №13/2023 г. на Конституционния съд свикването на подобен референдум би представлявало нарушение на Конституцията.

„Правно необосновано е президентът на Републиката да предлага на българския парламент да пренебрегне конституционната уредба на страната и задълженията ѝ като член на Европейския съюз“, пишат юристите.

„Такъв акт подкопава доверието между България и нейните партньори в Европейския съюз, уронва международния ѝ авторитет и най-вече поставя под въпрос конституционните устои на българската демократична държава и принципа на върховенството на правото – основополагащ за българския правен ред“, категорични са те.

Авторите на апела напомнят, че демокрацията е завършен модел на организация на обществото, публичната власт и правото. Той гарантира управление, основано на волята и правата на гражданите, изразени и защитени в установените от Конституцията форми.

„Опитът парламентът да бъде поставен в положение да свика противоконституционен референдум представлява акт, който – съзнателно или не – цели суспендиране на българската Конституция и връщане на страната десетилетия назад, зачерквайки достиженията в обществения и правния ѝ напредък след 1989 г.“ - подчертават преподавателите от юридическите факултети.

Те отправят призив към професионалната общност на българските юристи да заеме категорична позиция в защита на върховенството на правото и на развитието на България като демократична европейска държава, в съответствие с Конституцията и международните ангажименти на страната.

Призовават Народното събрание да не нарушава Конституцията и да не поставя под въпрос мястото на България в Европейския съюз.

Преподавателите се обръщат и към българските граждани с апел за „осъзнато и отговорно участие в един от най-съдбоносните моменти в съвременната ни история и чрез активната си позиция да не допуснем страната ни да бъде върната назад в своето развитие като свободна, правова и демократична европейска държава“.

Апелът е подписан от:

Ас. Александър Кацарски, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Проф. д.ю.н. Ангел Калайджиев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Гл. ас. д-р Борислав Ганчев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Боряна Мусева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Васил Пандов, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Велина Тодорова, Юридически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“
Доц. д-р Венцислав Петров, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Гл. ас. д-р Виктор Токушев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Деяна Марчева, Департамент по право, НБУ
Ас. Димитър Гочев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Димитър Деков, Юридически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“
Гл. ас. д-р Димитър Стоянов, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Гл. ас. д-р Димитър Топузов, Юридически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“
Доц. д-р Ева Касева, Юридически факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
Проф. д.ю.н Екатерина Матеева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Ас. д-р Екатерина Методиева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Здравка Кръстева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Ивайло Костов, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Иван Стойнев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Гл. ас. д-р Илиан Байчев, Юридически факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
Доц. д-р Искра Владова-Недкова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Катерина Йочева, Департамент по право, НБУ
Доц. д-р Красимир Манов, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Ас. д-р Кристиан Райчев, Юридически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“
Ас. Люба Ковачева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Гл. ас. д-р Мартин Бъбаров, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Мира Манолова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Ас. Мирела Андреева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Ралица Костадинова, Департамент по право, НБУ
Гл. ас. д-р Силвия Спасова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Силвия Цонева, Департамент по право, НБУ
Доц. д-р Симеон Гройсман, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Станислав Костов, Юридически факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
Ас. Стоян Мадин, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Гл. ас. д-р Христина Танчева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Христо Христев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Гл. ас. д-р Цвета Попова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Ас. д-р Цветелина Байрактарова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Гл. ас. д-р Цветелина Димитрова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Юлия Захариева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“