5 държави настояха за ограничаване правата на новоприети членове в ЕС

Франция, Германия, Нидерландия, Белгия и Люксембург предложиха съществена промяна в начина, по който Европейският съюз приема нови държави членки

В съвместен нонпейпър, разпространен в европейските столици, петте държави настояват за въвеждане на нови предпазни механизми срещу демократично отстъпление. Те предлагат също временно ограничаване на някои права на новоприетите членове, включително при решения, които изискват единодушие.

Документът идва в момент, когато процесът на разширяване отново е сред водещите приоритети на ЕС заради войната в Украйна, ускореното придвижване на Молдова към членство и напредъка на няколко държави от Западните Балкани. Черна гора например открито заявява амбицията си да стане член на Съюза през 2028 г., а Албания също напредва в преговорния процес.

Унгарският урок

В основата на документа стои един въпрос: как ЕС да избегне повторение на ситуацията с Унгария. През последните години Брюксел многократно влизаше в конфликт с Будапеща по теми като върховенството на закона, независимостта на съдебната система, свободата на медиите и използването на правото на вето при външнополитически решения.

След като една държава вече е член на ЕС обаче, инструментите за въздействие върху нея са ограничени и често се сблъскват с институционални пречки. Именно това кара петте държави да настояват за нов модел на разширяване.

Авторите на нонпейпъра предлагат бъдещите договори за присъединяване да съдържат специални защитни клаузи. Те трябва да позволяват по-бърза реакция при сериозни нарушения на демократичните стандарти, свободата на медиите или принципите на правовата държава.

Най-обсъжданото предложение: ограничаване на правото на вето

Най-дискусионната част от документа е идеята новите държави членки да не получават автоматично всички права още от първия ден на членството си. Петте страни предлагат да започне официален дебат дали новите членове да не бъдат временно ограничавани при вземането на решения в области, в които се изисква единодушие.

Това включва разширяването на ЕС, външната политика, санкционните режими, многогодишната финансова рамка и други ключови институционални решения.

На практика това би означавало, че държави като Украйна, Молдова или Черна гора може да се присъединят към Съюза, без веднага да получат възможност да блокират решения чрез вето.

Подобна идея до неотдавна би изглеждала политически немислима, защото поставя под въпрос принципа на равнопоставеност между държавите членки. Днес обаче тя се обсъжда все по-открито в Брюксел като начин да се предотвратят бъдещи институционални блокажи.

Продължителен контрол и след членството

Втората голяма промяна е идеята за продължаващ мониторинг след присъединяването. Досегашната логика на ЕС беше сравнително проста: кандидатът изпълнява критериите, влиза в Съюза и специалният контрол приключва.

Новият нонпейпър предлага различен модел. Наблюдението да продължава и след членството, а при сериозно отстъпление от демократичните стандарти ЕС да може по-лесно да задейства санкции и ограничителни мерки.

Това представлява значителна промяна спрямо предишната философия на разширяването и до известна степен напомня за следприсъединителните механизми, които в миналото бяха използвани спрямо България и Румъния, макар и в различна форма.

Втори нонпейпър: повече стимули за кандидатите

Само няколко дни преди появата на този документ Франция и Германия разпространиха друг нонпейпър, озаглавен „Нов импулс за разширяването“. Той предлага обратната страна на уравнението: повече ползи за кандидатите още преди формалното членство.

Сред предложенията са достъп до части от Единния пазар, участие в европейски програми, интеграция в енергийни, индустриални и образователни политики, присъствие на някои заседания на европейските институции без право на глас и поетапно включване в европейските механизми според напредъка на реформите.

Така постепенно се оформя новата европейска формула: повече интеграция преди членството, но и повече контрол след него.

Украйна - големият фактор за промяната

Макар документът никъде да не посочва конкретна държава, в Брюксел малцина се съмняват, че основният двигател на дебата е Украйна. След руската инвазия разширяването придоби силно геополитическо измерение.

Все повече европейски лидери смятат, че интеграцията на Украйна, Молдова и Западните Балкани е необходима както за сигурността на Европа, така и за ограничаване на руското влияние в региона.

Същевременно приемането на големи нови държави поражда опасения за функционирането на самия ЕС. Затова новите идеи се стремят да съчетаят две на пръв поглед противоречиви цели: ускоряване на разширяването и запазване на институционалната стабилност.

Какво означава това за България?

За България дебатът е особено важен по няколко причини. Първо, страната ни категорично подкрепя разширяването към Западните Балкани. Второ, ускоряването на процеса за Украйна и Молдова ще промени политическия баланс в Източна Европа. Трето, ако предложенията бъдат приети, бъдещите членове на ЕС може да се присъединяват при условия, различни от тези, при които България и Румъния влязоха в Съюза през 2007 г.

Най-важното обаче е, че ЕС изглежда навлиза в нов етап от своята история. След повече от десетилетие без разширяване Брюксел вече не обсъжда дали ще има нови членове, а при какви условия те ще бъдат приети.

Ако предложенията на Франция, Германия, Нидерландия, Белгия и Люксембург бъдат реализирани, бъдещото разширяване няма да прилича на нито едно от досегашните. Вместо класическото правило „пълноправно членство от първия ден“, ЕС може да премине към система на поетапна интеграция, постепенни права и постоянен контрол. Това би било най-голямата промяна в политиката на разширяване след голямата източна вълна от 2004 г./БГНЕС