5 вредни навика на хора, които не са играли с родителите в детството си

Децата, израснали с родители, които не отделяли време за забавление и игра с тях, често се борят за пълноценно емоционално и неврологично развитие

За да се справят, тези деца често развиват лоши навици, които носят със себе си в зряла възраст, пише американското издание Your Tango. 

Разбира се, родителството не може да бъде само забавление и игри, но не бива да бъде напълно лишено от тях, защото играта е фундаментално важна част от развитието на детето. Може да се посочат поне пет навика, които бившите деца носят във вече зряла възраст, ако родителите им никога не са играели с тях.

Липса на интерес 

Играта е свързана с всички аспекти на детското развитие, включително дори с развитието на мозъка. Според Childcare.gov, когато децата се насърчават да играят и да се занимават, те стават любознателни. Любопитството е основата на ученето и интелигентността. Когато родителите не подкрепят активно развитието на любопитството чрез игра, децата губят интерес и тази липса на любопитство ще ги съпътства и в зряла възраст. 

Съмнения в собствените способности 

Играта с дете укрепва самочувствието им. Когато децата сами завършват пъзел или измислят креативни правила за игра, това им дава чувство за постижение и компетентност. Кристина Пей, доцент в Държавния университет на Юта, обяснява: „Чрез изследване и справяне с предизвикателствата, те придобиват нови компетенции и умения, които повишават увереността и изграждат устойчивост – и двете са от съществено значение, за да им помогнат да се справят с бъдещите житейски предизвикателства.“ 

Без да играят с родителите си, децата не се научават да се гордеят със себе си и постиженията си, което може да доведе до съмнения относно собствените им способности. Тази липса на самочувствие продължава и в зряла възраст, влияейки на техните взаимоотношения и професионалния им успех. 

Несигурност в справянето с емоциите 

Когато родителите се забавляват с децата си, това ги учи да се забавляват и да облекчават стреса и тревожността. Освен това, позволяването на децата да играят, докато изпитват силни емоции, им помага да обработват тези чувства по свой собствен начин. УНИЦЕФ отбелязва, че „когато се наслаждавате на забавни моменти и се смеете заедно, тялото ви освобождава ендорфини, които насърчават чувството за благополучие“.

Тези ендорфини помагат за снижаване на стреса. Организацията допълва: „Играта им дава начин да изразят това, с което се борят, но за което все още нямат думите, за да го обяснят напълно.“ Забавлението и играта учат на емоционална регулация. Ето така децата се учат достойно да губят и да приемат радостта. 

Социална тревожност 

Играта помага на децата да се научат да се ориентират в социални ситуации. Университетът на Голям Манчестър споделя: „Играта заедно и участието в групови дейности са повече от просто забавление. Децата се учат да преговарят, да си сътрудничат, да разбират гледните точки на другите и да разрешават конфликти“. 

Децата, чиито родители никога не играят с тях, често се отдръпват от връстниците си, защото не знаят как да общуват с тях. Те не знаят как да споделят или да се отстояват и не разбират основите на взаимодействието. С израстването си децата, които никога не научават основни социални умения, остават възрастни със социална тревожност. Те ще се изолират, дори когато искат да бъдат сред други хора, просто защото не знаят как да се държат. 

Недоверие 

Играта укрепва връзката между родители и деца. Игрите от всякакъв вид дават на децата топли спомени за времето, прекарано с родителите им, и им помагат да разберат, че е безопасно да кажат на родителя всичко. Липсата на игра в отношенията родител-дете може да създаде пропаст.

Именно чрез играта децата се учат да се доверяват и да се отварят. Без това чувство за радост е трудно да се свърже любовта с нещо друго освен с дисциплина и ред. Възрастните, на които им е трудно да се доверят на другите, ще изпитват трудности във всички свои взаимоотношения, което може да доведе до проблеми с психичното здраве поради самота.