Разследване на Марион Солети
в Кишинев, Молдова

Когато Анатоли Призенко се срещна с Максим Рошка пред магазин за хранителни стоки в центъра на Кишинев, той му предложи лесно бягство от сегашната му работа в местен автосервиз: платена двуседмична екскурзия, включваща пътуване и дейности на открито.

Според показанията на Рошка пред молдовския съд, Призенко му е дал много малко подробности, например само, че Рошка ще печели между 300 и 500 долара и че допълнителни инструкции ще дойдат от човек за контакт в Москва.

И само след няколко седмици Рошка се озовава в тренировъчни лагери в Босна и в Сърбия. Там участниците се учат как да управляват дронове, да боравят със запалителни устройства и да избягват правоприлагащите органи по време на протести – част от това, което молдовските следователи твърдят, че е координирано и поддържано от Русия усилие за набиране на оперативни лица за дестабилизиращи операции достигащи дори Франция и Германия.

Разследванията на Молдова за свързани с Русия опити за набиране на агенти идват в момент, когато европейските страни предупреждават, че 

Москва води кампания на хибридна война, 

насочена към дестабилизиране на вътрешната им политика. 

Френските власти, които вече са в готовност преди президентските избори догодина, документираха нискоинтензивни дезинформационни кампании от руски мрежи по време на местните избори този месец. В Германия правителството привика руския посланик през декември, твърдейки, че Москва е организирала кибератаки и се е намесила в общите избори миналата година.

След като се сблъскаха с някои от най-агресивните кампании на Кремъл през 2024 и 2025 г., официални лица в Молдова казват, че страната им е в добра позиция да помогне на европейските си съседи да отблъснат руските атаки. 

Кремъл засили използването на местни „пълномощници“, след като много европейски столици експулсираха десетки руски дипломати - някои от тях заподозрени в дейности като разузнавателни агенти - след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през 2022 г.

Молдовските прокурори твърдят, че Призенко е действал като вербовчик в по-широка, базирана в чужбина мрежа, която вече са разбили, обучаваща десетки хора като посредници за свързани с Русия кампании за влияние и подривна дейност. Той трябва да се яви в съда в четвъртък, 26 март, в Кишинев.

Френските власти разследват Призенко и като главен заподозрян в наемането на група молдовски граждани, които са рисували звезди на Давид по стените сгради в Париж след атаките на Хамас в Израел на 7 октомври 2023 г. - очевиден опит за разпалване на политическо напрежение.

Молдовските прокурори разследват над 80 души по подозрения за подстрекателство към масови безредици. Двадесет са официално обвинени. Най-малко две други лица, свързани с тренировъчните лагери, са заподозрени в участие в други операции по дестабилизация във Франция и Германия. 

„Тези млади хора, рускоезични, бяха вербувани, транспортирани до специално организирани лагери и обучени в [тактики, включително] как да пробиват кордоните на правоохранителните органи“, каза пред POLITICO министърът на вътрешните работи на Молдова Даниела Мисаил-Ничитин.

„Някои бяха обучени как да използват безпилотни устройства. Дори са стигнали до обучение за оказване на медицинска помощ в случай на насилие.“

Тренировъчен лагер 

Роска попаднал в полезрението на молдовските власти на 11 октомври 2024 г., когато бил спрян, докато преминавал границата с Румъния с микробус Mercedes-Benz. 

Вътре в превозното средство служителите на реда открили сръбски и босненски валути, фенерчета, SIM карти и USB устройства, както и компоненти за дронове, очила за виртуална реалност и устройства за радиоуправление. Те също така открили шест черни предмета, описани в съдебното производство като устройства за еднократна употреба за хвърляне на гранати от въздуха.

Тримата пътници от автобуса бяха осъдени миналия месец. Те получиха присъди от четири до пет години затвор по обвинения в подбуждане към масови безредици. Рошка, който твърди, че е бил бит, след като е отказал да участва в обучението, е дал показания като свидетел по делото.

В съда Рошка заяви, че първо е пътувал до Република Сръбска, регион в Босна с мнозинство от етнически сърби, където е бил отведен в гъстите гори около град Баня Лука.

Там на него и на други участници е било казано, че ще бъдат обучени да участват в протести, да управляват дронове и да подготвят димни гранати.

Обучението се провежда точно преди президентските избори през есента на 2024 г., на които проевропейският президент на Молдова Мая Санду щеше да бъде преизбрана в кампания, помрачена от руска намеса. 

Според съдебни протоколи, участниците са заявили, че им е било казано, че ако Санду спечели изборите, „ще има война в страната, точно както в Украйна“. 

Един свидетел описа няколко дни обучение в лагер от четири палатки, разположени край река, където новобранците са били обучавани да пилотират дронове с помощта на очила и джойстици. Инструкторите са били част от международна мрежа, свързана с руската наемническа групировка „Вагнер“, според молдовските разузнавателни служби. 

След това участниците са изпратени в Баня Лука за практическо учение: записване на местоположенията на административни и правителствени сгради и разузнаване на потенциални места за изстрелване на дронове.

Според същия свидетел, те са били транспортирани до града от мъж на име „Мирчо“, който също се появява в показанията на Рошка.

Въпреки че фамилното име на мъжа не се споменава в съдебните протоколи, молдовските разузнавателни служби заявиха при арестите, че Мирчо Ангелов е бил сред 11-те „чуждестранни граждани, които са предоставяли помощ на тренировъчните лагери в Босна и Херцеговина и Сърбия, действайки като инструктори“.

Ангелов е бил натоварен със задачата да донесе храна на участниците, наред с други логистични задължения, каза Рошка пред Балканската мрежа за разследващи репортажи и молдовския разследващ медиен канал CU SENS.

Ангелов, български гражданин, беше осъден на три години затвор 

от парижки съд миналата есен за заговор за рисуване на червени отпечатъци от ръце върху стена пред парижкия Музей на Холокоста, деяние, което френските съдии определиха като координирана от чужбина дестабилизираща операция . 

Ангелов е обвинен и от Молдова във вандализъм в Кишинев.

Друг мъж, Данил Дилан, 22-годишен родом от отцепническия проруски сепаратистки регион на Молдова Приднестровието, беше осъден на три години затвор през ноември.

Като част от споразумение за признаване на вината, Дилан призна в съда, че е пътувал до Дюселдорф през 2024 г. за престижен мач от Европейското първенство по футбол на УЕФА между Словакия и Украйна, където е бил помолен да развява украинско знаме, според съдебни протоколи, видени от POLITICO. 

Дилан каза, че е отказал да го направи, но по време на мача е било развято украинско знаме с надпис „Върнете ни изборите“. Кремъл бързо посочи знамето като причина Украйна да проведе избори за смяна на президента Володимир Зеленски, а говорител на Министерството на външните работи изрази „шока“ си от инцидента.

Дилан също така каза, че е получил предложение от един от инструкторите в лагера да пътува до Париж по време на Летните олимпийски игри през 2024 г., за да извърши дестабилизиращи операции, но не го е направил. 

На участниците в лагерите е било плащано в криптовалута чрез популярни платформи като Trust Wallet, заявиха няколко свидетели в съда. 

Анатомия на прокси 

Преди да се сблъска със закона, Призенко, вербовчикът, е управлявал бизнес на дребно, като е предлагал на пазара и е продавал козметика от шведската марка Oriflame на молдовски клиенти.

През 2019 г. съпругата му Олга Призенко разказа пред молдовското лайфстайл списание RED как съпругът ѝ е стигнал от продажбата на ябълки в Москва до изграждането на бизнес в Молдова заедно с нея и четирите им деца. 

В началото на 2010-те години Призенко е задържан за кратко във връзка със схема „Понци“ (по-известна у нас като „измамна пирамида“), включваща руска банка, за която е посочен като местен представител, според молдовското разследващо издание Ziarul de Gardă . 

Малко след това той се забърква в политиката. През 2014 г. води кампания за новосъздадената партия, „Народно движение за митнически съюз“, която се застъпва за по-тясна икономическа интеграция с Русия и Беларус.

Прокурорите подозират, че в усилията си за набиране на хора той не е действал сам. Твърди се, че е работил с човек „на по-висока позиция“ на име Владимир Фирсов, за когото се смята, че е в Русия, според Виталие Кишка, водещ прокурор по случая на Призенко. 

„Подозираме и интуитивно усещаме, че тези операции всъщност не се ръководят от [Призенко], а че зад тях стои някой, някакви служби“, каза Кишка пред POLITICO. 

Призенко призна , че е организирал петима други молдовци да изрисуват със спрей десетки звезди на Давид по сгради в Париж, заявявайки пред френския вестник Libération , че е действал в подкрепа на европейските евреи.  

Френското правителство определи операцията на Призенко като част от „опортюнистична и безотговорна стратегия, насочена към използване на международни кризи, за да се всее объркване и да се създаде напрежение в обществения дебат във Франция и Европа“.

VIGINUM, френската национална агенция за наблюдение на онлайн дезинформацията, обвини мрежа от руски ботове, че усилват разпространението на снимки на Звездите на Давид в социалните медии.

Ваечеслав Валико, друг участник в операцията „Звездите на Давид“, е оценил разходите на операцията като по-малко от стойността на ръчния му часовник и смартфон: около 2000 евро.

„Аз съм преди всичко предприемач, бизнесмен, и второ, аз съм човек, активен в граждански движения“, каза 49-годишният бизнесмен пред POLITICO в интервю в центъра на Кишинев. „Това действие по никакъв начин не е било планирано като антисемитско... то беше жест към Държавата Израел.“ 

„Когато се съгласих на това действие, не видях нищо негативно в него“, добави той. 

Докато Призенко координираше от чужбина, Валико снимаше звездите и ги качваше. Две други лица, мъж и жена, които са рисували, бяха арестувани на място. 

Според документи на френската полиция, видени от POLITICO, двамата души са посочили Призенко като човека, който ги е наел за операцията. След като са били освободени от полицията, двамата заподозрени са избягали от Франция. 

Валико каза, че Призенко е бил потърсен първо чрез Telegram от някой на име „Дейвид“ и че е изпратил снимките на същия човек, също чрез Telegram.  

„Познавам Анатоли Призенко от над 10 години... Той ме покани да участвам, защото знае, че съм образован човек и познавам чужбина“, каза Валико. „Моята работа беше да организирам логистиката, да се уверя, че хората правят всичко правилно, че не са наранени и да им помогна да се върнат у дома.“

Валико каза, че е спрял да общува с Призенко след последиците от операцията в Париж. „Днес мога да предположа, че Анатоли е знаел или е предполагал повече информация, отколкото ми е казвал“, каза той.

Призенко отказа исканията на POLITICO за интервю. В съдебно заседание по отделно дело той отрече да е действал като вербовчик за дестабилизиращи операции, настоявайки, че само е помагал на хора да се запишат в лагери за отдих. Адвокатът му, Барба Дария, заяви, че той отрича обвиненията срещу него.

Отвъд границите 

Сгушена между Румъния и Украйна, Молдова се намира в периферията на Европейския съюз, но въпреки това е в рамките на това, което Москва традиционно смята за своя сфера на интерес. Приднестровието, ивица от територията ѝ, граничеща с Украйна, е контролирано от проруски политици, откакто се отдели през 90-те години на миналия век по време на разпадането на Съветския съюз.

Съвсем наскоро Молдова е основен фронт в хибридната война на Русия срещу Европа. Правителството на Санду обвини Москва в намеса в референдума през 2024 г. за това дали страната трябва да се присъедини към ЕС, както и в парламентарните избори, на които тя се кандидатира за преизбиране на следващата година. Москва отрече да се е намесвала в изборите.

В документ, видян от POLITICO и разпространен от Молдова сред служители на ЕС малко след парламентарните избори, правителството документира как православните свещеници в страната са получили „инструкции да разпространяват дезинформация седем дни в седмицата, вместо само в неделя“. Москва също така предлага на хората в страната „насоки как да създават и управляват Telegram канали“ – платформа за съобщения, популярна в Русия.

Правителството също така подчерта използването на мащабни мрежи за купуване на гласове, организирани протести, кибератаки, тролски ферми и генерирани от изкуствен интелект дийпфейкове – с руски проксита, заплащани, понякога в криптовалута, според система от финансови бонуси, базирана на постиженията.

Молдова заяви, че от 2024 г. насам разбива мрежи от обучени в чужбина оперативни лица, спонсорирани от Москва.

 „Тук говорим за обучения, организирани в Сърбия, Босна и Херцеговина и Руската федерация“, каза Мисаил-Ничитин, министър на вътрешните работи.

Мисаил-Ничитин заяви, че случаи като този срещу „Призенко“ показват как мрежите, насочени към Молдова, са разширили дейността си отвъд границите на страната. Като скорошен пример тя посочи предполагаем заговор за убийството на няколко публични личности в Украйна.

„Говорим за над 90 цели, сред които високопоставени журналисти, служители от отбраната, високопоставени ръководители, свързани с критичната инфраструктура на Украйна, които щяха да бъдат убити по команда“, каза тя.

Вербовчиците в тази операция, каза тя, са се насочили към „уязвими млади мъже“ без криминално досие и с паспорти от ЕС, ако е възможно, някои от тях на едва 14 или 15 години.

Операциите, проведени във Франция, като например рисуването на звездите на Давид или червените отпечатъци от ръце, са включвали граждани на източноевропейски страни, включително Молдова, България и Сърбия. 

„Случаят на Молдова е уникален“, се казва в документа, видян от POLITICO. Но, добавя се, „нито държавите-членки на ЕС, нито техните съседи са в безопасност от хибридни заплахи“.

Ирина Кодрян допринесе за репортажи от Кишинев.

Превод: Владимир Миленски