Борислав Скочев, създател и автор на сайта Декомунизация

Важно да знаем имената на достойните българи, умили срама ни от живкотото безгръбначно подлагане пред Москва:
През септември 1968 студентите от историческия факултет на Софийския университет Едуард Генов, Валентин Радев, Александър Димитров (на снимките долу) и техни съмишленици разпространяват в София и Пловдив над 200 ръчно написани позива срещу нахлуването в Чехословакия и смазването на Пражката пролет. Единият позив е: "Вън войските на марионетката Живков от Чехословакия!". Вторият е в защита на осемте руснаци, протестирали на Червения площад, и завършва с думите на Юлиус Фучик: "Хора, бдете!".

В Старозагорския затвор политическият затворник Георги Заркин (четвъртата поред снимка) пише в свой протест до началника на затвора: "От кого освободиха петте варшавски армии Чехословакия? Да! Наистина те я освободиха от Свободата. Духът на Ботев и Левски бил ги окрилял в Чехословакия! Ако те чуеха това, сигурно щяха да вземат ковчезите си мъртви и тръгнат натам, където очите им видят." За писмото си, в което "дава простор на реакционните си възгледи и възхвалява контрареволюцията в Чехословакия", за друг протест до Тодор Живков и стихове, писани в затвора, Георги Заркин е осъден по чл. 108 от НК на още 5 години затвор. Георги Заркин е убит на 7 август 1977 в Пазарджишкия затвор.

ХРОНОЛОГИЯ

5 януари 1968 - Александър Дубчек е избран за първи секретар на чехословашката компартия на мястото на Антонин Новотни. Новотни е загубил подкрепата на Москва, тъй като не се е справил с икономическата криза и си е създал силна опозиция в партията и сред интелектуалците. 
февруари - Новото ръководство на компартията обявява, че ще работи реално за обявената през 1967 икономическа реформа на Ота Шик, въвеждаща пазарни механизми в плановата икономика. Журналисти, студенти и писатели призовават за премахване на цензурата. 
март - Демонстрации в подкрепа на реформите и за оставка на Новотни като президент. Новотни подава оставка на 22 март, на негово място е избран ген. Лудвиг Свобода. Отслабва цензурата, водят се свободни дискусии, появяват се нови вестници и независими обществени клубове. 

23 март - Съвещание в Дрезден на партийните и държавни ръководители на страните от съветския блок. Леонид Брежнев, Валтер Улбрихт, Владислав Гомулка и Тодор Живков са разтревожени от обществената активност и смятат, че компартията губи "ръководната си роля". Янош Кадар вярва, че чехословашките комунисти ще овладеят ситуацията.

26 март - Политбюро на ЦК на БКП обмисля мерки, за да не стигне информация за събитията в Чехословакия до българската общественост и за "подобряване работата на партията с интелигенцията, младежта и особено студентите". 

29 март - Пленум на ЦК на БКП: "Ако Чехословакия не успее да се справи с контрареволюцията, то ние сме длъжни да се намесим и да я спрем." 

4 април - Пленум на ЦК на чехословашката компартия избира нов състав на президиума и секретариата, в който влизат повече реформатори. 

5 април - Публикувана е програмата на чехословашката компартия за построяване на "социализъм с човешко лице": свобода на словото и печата, на придвижване, на дебат и на сдружаване, парламентарен контрол върху репресивните органи, независимост на съда, федерализация на Чехословакия, възможност за многопартийни избори. Реформата на политическата система трябва да стане в 10-годишен период.
144 изтъкнати интелектуалци създават Клуб на ангажираните безпартийни, който се обявява в защита на човешките права и на политическия плурализъм. На 16 април клубът позава молба за регистрация и на 16 юни дейността му е разрешена от МВР. В клуба се записват над 15 000 души. Забранен на 7 септември 1968.

8 април - Реформаторът Черник съставя ново правителство. За председател на Националния фронт (до момента заемана от първия секретар на компартията) е избран Франтишек Кригел. На 18 април за председател на Националното събрание е избран реформаторът Смърковски. 

22 април - Секретариатът на ЦК на БКП утвърждава "разгърнати мероприятия за подобряване идеологическата работа с интелигенцията и студентската младеж".

 3-5 май - Чехословашките лидери са на посещение в Москва. Съветското ръководство ги упреква за развитието в Чехословакия. 

8 май - Среща в Москва на комунистическите лидери на СССР, Полша, ГДР, България и Унгария. Първи предложения за военно решение, Янош Кадар е против.

18 юни - На територията на Чехословакия започва учението "Шумава" на силите на Варшавския договор. Още две учения - тиловото учение "Неман" от 23 юли до 10 август на територията на СССР, ГДР, Полша и Унгария с мобилизация на запасняци и граждански транспортни средства и учението "Небесен щит" на ПВО и свързочни войски на територията на Западна Украйна, Полша и ГДР от 11 август - служат за политически натиск и подготвят военната интервенция.

27 юни - Писателят Лудвиг Вацулик публикува "Две хиляди думи, отправени към работниците, селяните, служителите, учените, работниците в изкуството и всички останали" - програма за пълна демократизация на системата, без конфликт с комунистическата партия, като чрез граждански натиск бъде премахнат политическият контрол върху предприятията, пресата, местната власт, службите за сигурност бъдат принудени да се откажат от политическата си функция, а доносниците - разкривани. Манифестът предупреждава за опасността от съветска интервенция. Голяма обществена подкрепа за "Две хиляди думи", желание за бърза и радикална демократизация. Комунистите реформатори осъждат манифеста.

14-15 юли - Във Варшава комунистическите лидери на България, ГДР, Полша, СССР и Унгария осъждат политическата линия на чехословашката компартия и изпращат предупредително писмо до ръководството й, което отказва да присъства на срещата. Леонид Брежнев говори за колективната отговорност на социалистическите страни за съдбата на социализма във всяка една от тях. Тодор Живков предлага да се действа с военна сила, защото "без нашата решителна подкрепа здравите сили в страната трудно ще се организират... те трябва да почувстват подкрепата на нашите въоръжени сили, помощта на Варшавския договор". 

15 юли - Ген. Пръхлик, завеждащ отдела по военните дела на ЦК на ЧКП, призовава за реформа на Варшавския договор, която да гарантира равенство на членовете му и да предпазва от използването му за политически цели. На 23 юли органът на съветското министерство на отбраната "Красная звезда" атакува ген. Пръхлик.

21 юли - 12-и мотострелкови полк (Елхово) от 2-а мотострелкова дивизия - Стара Загора, е вдигнат по тревога и с нощни маршове се изнася до военноморската база Атия, откъдето след няколко дни по море е транспортиран в Съветския съюз за участие в учения на силите на Варшавския договор.

27 юли - 22-и мотострелкови полк (Харманли) от 7-а мотострелкова дивизия - Ямбол, е вдигнат по тревога и от летище Узунджово до 29 юли е транспортиран с военнотранспортни самолети в СССР. 

28 юли - В София е открит световен фестивал на младежта и студентите. При откриването му чехословашката делегация преминава, скандирайки "Дубчек, Свобода", и е въодушевено аплодирана от публиката.

29 юли - 12-и и 22-и мотострелкови полкове са разположени в Лвовска и Закарпатска област в СССР и са преподчинени на главнокомандващия силите на Варшавския договор за участие в съвместни учения. Съветските Въздушнодесантни войски също напускат казармите си на 29 и 30 юли под предлог за участие в учения и се базират в "местата за очакване". До 18 август те извършват ускорена бойна подготовка. 
края на юли - Завършено е планирането и подготовката на военната операция "Дунав". Съветските войски в Източна Европа и концентрираните по границата с Чехословакия германски, полски и унгарски войски са приведени в повишена бойна готовност. Очаква се политическото решение за военна интервенция. 

29 юли - 1 август - Съвещание в Черна-над-Тисоу на пълните състави на Политбюро на ЦК КПСС и на Президиума на ЦК на чехословашката компартия и президента Свобода. 
Съветските ръководители постигат секретни споразумения с чехословашкото ръководство за забрана на опозиционните организации, възстановяване на ръководната роля на компартията, смяна на реформаторите в партийното ръководство, правителството и армията, ограничаване на свободата на пресата.

3 август - В Братислава лидерите на комунистическите партии на СССР, България, Унгария, ГДР и Полша разговарят с чехословашкото ръководство. Приета е декларация, която определя неприкосновените принципи на съветския блок: съветски модел на социализма, ръководна роля на комунистическата партия, планова икономика, демократичен централизъм в партията и държавата, единна външна политика на страните от блока. Защитата на "завоеванията на социализма" е "основен интернационален дълг на всички социалистически държави". На Брежнев е предадено писмо от "здравите сили" - петима членове на ръководството на чехословашката компартия, за "действена намеса за спасяването на ЧССР от опасността от контрареволюция".

13 август - Леонид Брежнев провежда телефонен разговор с Дубчек с въпроси защо не се изпълняват споразуменията от Черна-над-Тисоу, защо не са сменени кадрите, не е ограничена свободата на пресата и са допуснати антисъветски и антисоциалистически статии, не са разделени МВР и Държавна сигурност. Дубчек дава да се разбере, че това са вътрешни работи на Чехословакия.

16 август - На разширено заседание на Политбюро на ЦК на КПСС е взето политическото решение за военна интервенция.

18 август - В Москва Янош Кадар, Владислав Гомулка, Валтер Улбрихт и Тодор Живков приемат решението на съветското Политбюро за военна интервенция на войските на Варшавския договор в Чехословакия.

19 август - Министърът на народната отбрана на НРБ преподчинява двата български полка на главнокомандващия силите на Варшавския договор за "разгром на вражеските елементи“. 

20 август - Строго секретно постановление на Министерския съвет на НРБ за "участие с въоръжени сили за оказване помощ на чехословашкия народ в борбата му срещу контрареволюцията“. 

20 август - Готова е войскова групировка с обща численост 500 хиляди души (първи ешелон 250 000) и 5000 танка. Групировката се състои от три фронта - Прикарпатски, Централен и Южен фронт, формирани от съветските войски в Източна Европа и западните военни окръзи на СССР и от източногермански, полски, унгарски и български съединения и части, придадени към съветските фронтове или армии. Съветските войски са около две трети от състава на групировката. Главнокомандващ групировката е армейски генерал И.Г. Павловски - главнокомандващ съветските сухопътни войски, а фронтовете се командват от командващите Групата съветски войски в Германия, Прикарпатския военен окръг и Южната група войски в Унгария. Българският 12-и мотострелкови полк е включен в състава на съветската 38-а общовойскова армия от Прикарпатския фронт, а 22-и мотострелкови полк е подчинен на 20-а общовойскова армия (от Групата съветски войски в Германия) в състава на Централния фронт. Към 26 август окупационните сили са 27 дивизии, от които 12 танкови, 13 мотострелкови и 2 десантни и една съветска авиационна армия. 

20 срещу 21 август - Започва операция "Дунав" на силите на Варшавския договор. В Прага извършват въздушен десант съветски десантни войски. От ГДР през западната граница в Чехословакия навлизат съветски и източногермански войски. (Източногерманска танкова част навлиза за кратко още в 21,40 ч, погрешно изчислявайки часа Х по московско време.) От Полша настъпват съветски и полски войски. От Унгария навлизат съветски дивизии от Южната група войски и една унгарска дивизия. От изток през чехословашко-съветската граница настъпват съветски войски и българският 12-и мотострелкови полк. 

21 август, 1.55 ч. - Държавното радио съобщава за нахлуването на армиите на Съветския съюз, Полската народна република, Германската демократична република, Унгарската народна република и Народна република България, извършено без знанието на чехословашките власти и призовава да не се оказва съпротива, тъй като защитата на границите е невъзможна. Военният министър заповядва на армията да остане в казармите и да не оказва съпротива. 

21 август, 3 ч. - Съветски десантчици арестуват първия секретар Дубчек, министър-председателя Черник, председателя на парламента Смърковски, ръководителя на Националния фронт Франтишек Кригел и Йозеф Шпачек. 

21 август, 4.05 ч. - 12-и МСП преминава държавната граница на ЧССР в колона с 398 ТП и 327 МСП на съветската 128-а гвардейска мотострелкова дивизия и пристига в Кошице в 10,30. В Кошице колоната се натъква на барикади и на съпротивата на гражданите, които се опитват да смъкнат нападателите от машините, чупят стъклата и вратите на колите и антените на радиостанциите. Окупаторите стрелят по гражданите и убиват 7 души: 16-годишния Михал Хамрак, 19-годишния Ян Хатала, 21-годишния Бартоломей Хорват, 35-годишния Йозеф Колесар, 53-годишния Ян Ласло, 24-годишния Ладислав Мартоник, 27-годишния Иван Шмйед. 35 души са ранени тежко, а 28 - леко. 
В 14,30 полкът пристига в град Рожнява. Целият град е излязъл и блокирал движението на колоната. Танкова рота и рота бронетранспортьори от българския полк са изведени в челото на колоната, за да пробият път. С интензивен огън и на голяма скорост колоната преминава през града. Убит е един гражданин - 29-годишният Щефан Циберай, четирима са ранени.

21 август, 8 ч. - Сблъсък на граждани и съветски войски на Староместкия и Вацлавския площади. Танкове стрелят по сградите и по Националния музей. 

21 август, 11.05 ч. - Първата група от българския 22-и МСП е стоварена на летищата Рузине и Водоходи и в 15 ч. поема от съветската 7-а въздушнодесантна дивизия обектите за охрана и отбрана. Втората група пристига в 19,30 ч. 

21 август - Цялата територия на Чехословакия е под контрола на силите на Варшавския договор. Населението оказва масова пасивна съпротива. Правителството, Националното събрание, президиума на ЦК на компартията и други организации осъждат окупацията. 
При сградата на Пражкото радио се води най-ожесточената битка на този ден. Барикадиралите се служители на радиото непрекъснато предават съобщението за незаконното нахлуване на войските на Варшавския договор и призовават към спокойствие и неоказване на съпротива. "Другари, вече се стреля в двора на Чехословашкото радио. Мисля, че скоро ще прозвучат последните думи на нашето излъчване. Скъпи другари, ако още ме чувате, от името на работниците в националното радио ви призовавам: не предприемайте нищо, което ще доведе до излишно кръвопролитие, изчакайте указанията на нашите власти..." Съветските войски превземат сградата на радиото и напълно унищожават оборудването. 14 души са убити. Националните радио и телевизия продължават да излъчват от нелегални студия, а в Чехословакия няколко седмици работят 12 нелегални радиостанции, които информират за окупацията и излъчват призиви към войниците и офицерите от окупационните сили на руски, български, унгарски и полски да не участват в позорното дело. Арестуваните държавни ръководители са отведени в Москва. Двама от тях - Дубчек и Черник, са държани отделно, извън Москва.

21 срещу 22 август - В Прага е въведен комендантски час от полунощ до 5 сутринта. В града са въведени нови съветски танкови подразделения, улиците са заети от съветски войски. 
В центъра на София са разпространени листовки: "Хора, спите ли, хора, събудете се. Днес вашите деца убиват свободата, утре ще убиват хора, недейте позволява."

21-22 август - От късния следобед на 21 август в България се провеждат открити партийни събрания, на които се обяснява "защитата на завоеванията на социализма в Чехословакия". Въпреки отчитането на безрезервната подкрепа справките на градските комитети на компартията внимателно отбелязват единичните случаи на несъгласие, от които най-категорично е изявлението на "активния борец" Тодор Фотев на партийно събрание в София, че това е агресия и груба намеса във вътрешните работи на Чехословакия и никой не е искал помощ от "братските партии". 

22 август - 12 МСП пристига в Зволен и Банска Бистрица и поема охраната на военни, административни и партийни обекти.

22 август - Планираният от съветското ръководство и "здравите сили" в ръководството на чехословашката компартия пленум на ЦК и съставянето на ново правителство се провалят. "Здравите сили" се оказват твърде малко и без влияние и се крият в съветското посолство.
По инициатива на пражкия градски комитет на компартията в пражка фабрика се провежда извънредният 14-и конгрес на компартията. Присъстват 935 от 1543 избрани делегата. По време на конгреса през блокадата на града преминават и се присъединяват още 265 делегати. Конгресът осъжда интервенцията като незаконен акт и нарушаване на суверенитета на страната и обявява поканата за интервенцията за лъжа. Защитена е реформаторската програма, поискано е освобождаването на арестуваните лидери и за следващия ден е насрочена генерална стачка. Делегатите избират нов Централен комитет от последователи на Дубчек. Дубчек е преизбран за първи секретар. 

23 август - Ген. Свобода отива в Москва за преговори, като поставя условие арестуваните реформатори да участват в преговорите и да се завърнат в Чехословакия.

24 август - В Кремъл Брежнев информира Кадар, Гомулка, Улбрихт и Живков за неуспеха на "здравите сили" в чехословашката компартия да вземат властта, за пълната изолация, в която са се оказали окупаторите в Чехословакия, и за нуждата да се преговаря с реформаторите. Гомулка, Живков и Улбрихт остро се противопоставят на преговори с Дубчек и Черник, което би било "победа на контрареволюцията", но съветското ръководство не вижда друг изход от ситуацията. Живков: "Трябва да минем в настъпление или ще стане по-лошо. Трябва да разгромим контрареволюцията. Трябва да ликвидираме контрареволюционните банди в Прага, Братислава и другите градове."

25 август - На Червения площад 8 руснаци протестират срещу интервенцията. Константин Бабицки, Татяна Баева, Лариса Богораз, Наталия Горбаневска, Вадим Делоне, Владимир Дремлюга, Павел Литвинов и Виктор Файнберг издигат плакати: "Губим най-добрите си приятели!", "Да живее свободна и независима Чехословакия!", "Позор за окупаторите!", "Долу ръцете от Чехословакия!", "За вашата и за нашата свобода!", "Свобода за Дубчек!". Арестувани и осъдени на различни срокове затвор и интерниране.

25 август - Чехословашките лидери подписват протокол, с който се отказват от програмата за реформи и приемат присъствието на съветски войски в Чехословакия. Не подписва единствено Франтишек Кригел: "Изпратете ме в Сибир или ме разстреляйте".

26 август - Ген. Свобода отвежда в Прага освободените чехословашки лидери. На летището в Москва не е доведен Франтишек Кригел, но чехословашките лидери заявяват, че няма да тръгнат без него и той е освободен.

8 септември - Полякът Ришард Сивец, 60-годишен учител по философия, работил като счетоводител, за да не участва в индоктринацията на децата, участник в Армия Крайова по време на войната, в акт на протест срещу инвазията се самозапалва на варшавски стадион пред 100 000 души, в това число държавното ръководство и дипломати. Умира 4 дни по-късно.

12 септември - Командването на българския 12-и мотострелкови полк арестува главния редактор на в. "Смер” в Банска Бистрица Кучера и неговия заместник Хагара и ги изпраща в щаба на 38-а съветска армия, заради публикуваната на 11 септември статия "Победени, но не покорени", призоваваща комунистите и народа на въоръжена борба срещу окупаторите. 

17 септември - Командването на 12 МСП спира вестник "Вперед" в Зволен, който е публикувал статия срещу окупаторите, и изисква местното партийно ръководство да прочисти редакцията от "вражески елементи". 
септември 1968 - Студентите от историческия факултет на Софийския университет Едуард Генов, Валентин Радев, Александър Димитров и техни съмишленици разпространяват в София и Пловдив над 200 ръчно написани позива срещу нахлуването в Чехословакия и смазването на Пражката пролет. Единият позив е: "Вън войските на марионетката Живков от Чехословакия!". Вторият е в защита на осемте руснаци, протестирали на Червения площад, и завършва с думите на Юлиус Фучик: "Хора, бдете!".

16 октомври - Подписан е договор между СССР и Чехословакия за постоянно разполагане на съветски войски в Чехословакия (Централната група войски с численост 85 000 души). 

18 октомври - Чехословашкото народно събрание одобрява договора за разполагане на съветски войски. Четирима народни представители, един от които Франтишек Кригел, гласуват против. Десет депутати гласуват "въздръжал се".

22 октомври - Започва изтеглянето на българските части от Чехословакия. До 30 октомври те се завръщат в гарнизоните си в Елхово и Харманли. 

28 октомври - Провеждат се неразрешени демонстрации по случай годишнината от освоваването на Републиката.

29 октомври - Държавна сигурност разкрива и арестува Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев. Едуард Генов е осъден на 3 години и 6 месеца за това, че е "образувал и ръководил терористична група, която е писала и разпространявала позиви", Александър Димитров и Валентин Радев - на по 2 години затвор. И тримата са изключени от Софийския университет. 

ноември - Завършва изтеглянето на чуждите войски от Чехословакия. По време на интервенцията са убити над 90, тежко ранени - 300, а леко ранени - 500 чехословашки граждани.

2 ноември - В Старозагорския затвор политическият затворник Георги Заркин пише в свой протест до началника на затвора: "От кого освободиха петте варшавски армии Чехословакия? Да! Наистина те я освободиха от Свободата. Духът на Ботев и Левски бил ги окрилял в Чехословакия! Ако те чуеха това, сигурно щяха да вземат ковчезите си мъртви и тръгнат натам, където очите им видят." За писмото си, в което "дава простор на реакционните си възгледи и възхвалява контрареволюцията в Чехословакия", за друг протест до Тодор Живков и стихове, писани в затвора, Георги Заркин е осъден по чл. 108 от НК на още 5 години затвор. Георги Заркин е убит на 7 август 1977 в Пазарджишкия затвор.

7 ноември - Антисъветски демонстрации по повод годишнината от Октомврийската революция. 

12 ноември - Решение на Секретариата на ЦК на БКП "За някои прояви на идеологическия фронт", с което се цели сплашване на интелигенцията и предотвратяване на чехословашкото развитие. Конкретни обвинения са отправени срещу Радой Ралин и Борис Димовски за книгата им "Люти чушки". Голяма част от тиража на книгата е изгорена. 

13 ноември - В реч пред Петия конгрес на ПОРП (полската компартия) Леонид Брежнев формулира доктрината за ограничения суверенитет на страните от Варшавския договор: "...когато вътрешните и външните сили, враждебни на социализма, се опитват да насочат развитието на някоя от социалистическите страни в посока към реставрация на капиталистическия ред, когато възниква заплаха за делото на социализма в тази страна, заплаха за сигурността на социалистическата общност като цяло, това вече става проблем не само на народа на дадената страна, но и общ проблем, грижа на всички социалистически страни".

18 ноември - На среща в Прага 1000 журналисти приемат резолюция, с която осъждат атаките срещу пресата и ограничаването на свободата на словото.

18-20 ноември - 60 000 студенти от чешките висши училища провеждат седящи стачки с искания в 10 точки, които подкрепят Дубчековата "Програма за действие" от април 1968. Към стачката се присъединяват и словашки студенти. 

18 декември - Профсъюзът на работниците от стоманодобива заплашва със стачка заради предстоящото отстраняване на реформатора Йозеф Смърковски от поста председател на Националното събрание и с искане за продължаване на икономическите реформи и за самоуправление. 300 000 строителни работници, 200 000 земеделци и 180 000 железопътни работници обявяват подкрепа за стачката. В началото на януари 1969 работниците отменят стачката, след като Смърковски (отстранен на 7 януари) и Дубчек ги призовават да не предизвикват съветска военна намеса. 

16 януари 1969 - На Вацлавския площад студентът Ян Палах се самозапалва в акт на протест срещу окупацията и умира след 3 дни. Погребението му на 25 януари прераства в голяма антисъветска демонстрация. На 25 февруари на същото място се самозапалва 18-годишният студент Ян Зайц. През април в Ихлава се самозапалва 40-годишният комунистически функционер Евжен Плоцек.

Последвайте Faktor.bg в