На днешната дата през далечната 1014 година умира българският цар Самуил - първият владетел от династията на комитопулите. Той е управлявал България от 997 г. до 6 октомври 1014 година.

Спомен за трагичната вест, довела до кончината на българския владетел, е съхранен в старинни византийски и български хроники, които сочат като вероятна причина за смъртта на владетеля сърдечен удар. Самуил получава удара при вида на хилядите си войници, които са били ослепени по заповед на византийския император Василий II, след катастрофалната битка при Беласица.

След преждевременната смърт на Самуил, България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Само четири години по-късно, през 1018 г., настъпва и краят на Първото българско царство.

Цар Самуил е погребан на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро, което днес е част от Гърция. Именно този остров е бил негова резиденция. След като превзема Лариса, българският владетел пренася мощите на св. Ахил и на други светци на острова, където построява голяма Патриаршеска църква, наречена „Свети Ахил“, и полага там мощите на светеца.

Гробът на цар Самуил е открит от гръцкия професор по археология Николаос Мицопулос през 1969 г. Костите на владетеля са извадени и днес се съхраняват в Солун.

За да се съхрани историческата достоверност и християнската традиция, костите на Самуил би следвало да бъдат препогребани там, където са намерени – в базиликата на о-в „Св. Ахил”.

Този акт трябва да бъде съпроводен с поставянето на специална паметна плоча, обозначаваща, че това е гробът на българския цар Самуил. Това е най-печелившата стратегия за българската кауза както спрямо Гърция, така и спрямо Северна Македония, тъй като така ще има паметен знак за български цар само на няколко километра от границата.