Памет за Мамин Кольо - преди 65 години издъхва героят, когото България не бива да забравя

На днешната дата през 1961 г. в Хасково издъхва Мамин Колю. Зад галеното име обаче се крие легендарен войвода на тракийци и македонци. Той е една от най-колоритните личности в българските национални борби за освобождение. Възпят е в няколко народни песни и се превръща в любимец на населението в Македония и Тракия. Песните му се пеят в цялото българско етническо землище - от Гора до Северна Добруджа.

Никола Коев Николов, наречен Мамин Колю, е братов син е на войводата Тане Николов. Получава основно образование и от януари 1901 до ноември 1902 година служи в 10 пехотен родопски полк. Включва се в редовете на ВМОРО още в казармата и веднага след уволнението си заминава за София, където се сформират организационните чети за въоръжена борба в Македония. През 1903 година влиза в Македония като четник на Иван Наумов Алябака.

По време на Илинденското въстание заедно с Коста Христов Попето запалват Крушевската жандармерийска казарма. След потушаването на въстанието Мамин Колю се прибира в България. В София през 1904 година заедно с Иван Алябака стреля по файтона на турския консул, при което е ранен гавазинът му и след възникналия скандал властите са принудени да ги заловят и осъдят. Шест месеца по-късно без разгласяване на амнистия са изведени от затвора и посъветвани да изчезнат от полезрението на властите. Мамин Колю се отправя веднага към Македония и от 1905 година до Хуриета е последователно четник при Коста Попето, Иван Наумов, Апостол Петков и Ичко Гюпчев. След реакционния контрапреврат с четата на Христо Чернопеев участва в похода до Цариград за детронацията на султана и откарването му в Солун.

От 1912 година Мамин Колю е подвойвода и байрактар в четата на чичо си Тане Николов. Участва в Балканската война. При защитата на Елидже е самостоятелен войвода.

През зимата и ранната пролет на 1913 е участник в Покръстителната мисия на Българската Екзархия в Родопите.

След освобождението на Западна Тракия Мамин Колю живее в Ксанти и Гюмюрджина, като известно време е на служба като български стражар. През периода 1920 - 1924 сътрудничи в Хасково и Западна Тракия на ВТРО.

След 1924 година се оттегля от революционна дейност и до 1945 година е мелничар в Асеновград заедно с Тане Николов. След идването на комунистите на власт имотите на войводата са национализирани, а самият той е подложен на малтретиране и преследване от така наречената народна власт.