Президентският вот и духът на Решетников – трима срещу 24, ще плащаме за руска пропаганда, за да ни сваряват мозъците 

Илиана Славова

Пищна (меко казано) изрусена персона на средна възраст с твърде много грим и твърде малко рокля позира пред президентството. Не е филмова продукция и не е кастинг за ролята на мадам. 

Шоуто е предизборно, „кастингът“ е за президент. Жената е чалга певица, а кандидатът ѝ за вице е злощастно известен участник в третия сезон на „Биг брадър“.    

Сигурно електоратът доста ще се забавлява на техен гръб през започващата изборна кампания.  А докато трае забавлението прокремълското задкулисие ще задейства 

поредната операция по сваряване на мозъци на бавен огън 

За тези избори се регистрираха рекордните 27 кандидат-президентски двойки. Гъмжи от явни и недекларирани русофили, отрочета на Московския университет, мераклии да ревизират международните ни договори (включително този с Европейския съюз), радетели „да сме неутрални“, откровени фенове на Путин. Има дори неуспял съветски гражданин по рождение, когото ЦИК все пак заличи от списъците. В битката се включи дори и др. Ленин. Но защо им е на толкова много русофили-путинисти да се включват в тази игра, дори и без минимален шанс за успех?

Кандидат-президентът Пламен Пасков патетично обяснява, че завижда „на Русия и руснаците за сегашния им президент“ и че „Русия на Путин“ би могла да е съюзник на България. 

„Непартийният“ Росен Миленов се заканва да покаже „как се мачка и Брюксел, и Вашингтон“. А какво да кажем за почти официалните говорители на руските интереси (опаковани като „български национални“) в лицето на Костадин Костадинов, Петър Волгин или Волен Сидеров? Или за старателно отглежданата демагогия на Илияна Йотова – по кремълски модел. 

Само трима от кандидат-президентдите се позиционират в евроатлантическия спектър

Николай Ненчев. Отстоява неотклонно през годините европейския път на България със своите позиции и действия, същото важи и за политическата сила, която го издигна – БЗНС. Като министър на отбраната възложи на Полша да ремонтира българските изтребители МиГ-29, за да защити националния ни интерес. Заведоха дело срещу него за накърняване на интересите на руската компания МиГ – спечели го след години на съдебен тормоз. А днес Румен Радев, който го атакуваше заради тази сделка моли поляците да ремонтират съветските ни самолети.

Боян Расате. Единственият кандидат националист, който защитава автентичния български интерес, без да го подменя с руски. Със заявени евроатлантически позиции. Организира дарителски акции в подкрепа на Украйна с партия БНС-НД, на която е председател. Упрекван е, че е твърде радикален в някои свои позиции, но стоящата зад него общност е тази, която би воювала за България срещу посегателство от агресор.          

Андрей Гюров. Като служебен премиер подписа 10-годишно споразумение с Украйна в областта на сигурността, което разсърди тогавашните президент и вицепрезидент. Подкрепящите го формации ПП и ДБ го определят като проевропейски кандидат. Такъв е и електоратът, който застава зад него и търси противовес срещу настъпващия у нас путинизъм. 

Както и да се развие кампанията обаче е ясно, че евроатлантическите послания ще имат много по-малко пространство от проруската пропаганда. През следващия месец  обществото ще бъде облъчвано безогледно с манипулации, полуистини и откровени лъжи, атакуващи цивилизационния ни избор. (Както и да се кълнат куп наблюдатели, че геополитиката не е толкова важна – чисто лицемерие, разбира се.) И това ще става с медийни бюджети, осигурени от данъкоплатците. Ще плащаме, за да ни сваряват мозъците. 

Явно това е замисълът. При липсата на единен проевропейски кандидат победата на Йотова изглежда достатъчно сигурна, за да ни спретнат 

масовка от кремълски проксита 

без да се притесняват от разсейване на гласовете ѝ. Пък и режисурата е подготвена в нейна полза.   

Радетелката за „Булекзит“ и активистка на движение „Русофили“ Величка Георгиева сигурно ще поиска България да напусне Европейския съюз и ще продължи да твърди, че Илияна Йотова ни „вкарва във война с Иран и Русия“. Така Йотова ще има алиби, че я атакуват не само от проевропейски, но и от прокремълски позиции, и ще може да изглежда европейски, отхвърляйки идеите за „Булезкит“. Реториката на Костадинов, Волгин, Сидеров, Ченалова и прочие персонажи също ще ѝ носи дивиденти в тази посока. 

А и няма да се покатери на МОЧА да провеси някое съветско знаме, както направи 82-годишният кандидат за вицепрезидент Ленин Станоев. При очертаващото се политическо фрийк шоу тя ще е самата нормалност. Поклоните ѝ към Кремъл ще изглеждат като па де дьо.

Междувременно масовката ще громи всяко евроатлантическо мнение. Дори кметът на Елин Пелин може пак да се сети да обяви война на Хелоуин – тъкмо празникът наближава.

Ще има и неколцина, които ще говорят обтекаемо без да променят съотношението на силите. 

А в обществото картината съвсем не е такава

 Проевропейските нагласи преобладават. Нормалните хора преобладават. Фактът, че кандидатите не отразяват цялостния облик на обществото, говори за аномалия. За политическо инженерство. Напомня за плана на генерала от КГБ Леонид Решетников, който акушира появата на Румен Радев на политическата сцена. Нищо чудно при новите реалности ДАНС да отмени 10-годишната му забрана за влизане у нас. Овладяване на властта в България, „зачистка“ на прозападния елит и извеждане на страната от НАТО. „Зачистката“ явно е в ход. Включително под лозунга за борба със „статуквото“. Стъпка по стъпка, с насаждане на омраза и разделение, които отслабват евроатлантическото мнозинство. С пропагандно зомбиране, парализиране на критичното мислене, на способността на хората да правят адекватен избор, да вземат адекватни решения. Това блокира и способността на  проевропейското мнозинство да излъчва свое политическо представителство. По-лесно може да бъде подхлъзнато да избира ментета.   

Каквито и марионетки да ни спускат обаче, ние гражданите оставаме мнозинство. В наши ръце е да мислим критично, да откажем да ни варят като жаби на бавен огън, да не приемаме подмяната. Да спасим цивилизационния си избор. И да помним, че решаването на тази задача не е въпрос на едни избори, а на дълго усилие.