69% от българите се изнервят от несправедливо възнаграждение

69% от българите се тревожат, че ще получат несправедливото възнаграждение, което няма да покрива нуждите на домакинствата им, съобщава „Евронюз“.

Най-висок (в ЕС) този процент е в Португалия и Кипър (86%), докато най-ниският е в Дания (19%). 31% от българите казват, че са „,много притеснени“ относно месечните си заплати. Едва 9% от сънародниците ни твърдят, че „въобще не се тревожат“ за справедливостта на доходите си. Това се посочва в ново проучване на „Евробарометър“.

Концепцията за справедливост е изключително важна в епоха, белязана от бързи технологични промени, икономически колебания и социални трансформации, според доклада „Инвестиране в справедливост“ на Европейската комисия. Заплатата е един от най-значимите аспекти на тази цел, като служителите искат да получават подходящо възнаграждение за своя труд.

Получаването на справедлива заплата, базирана на уменията и опита, подкрепя ангажимента на ЕС за насърчаване на социалната справедливост и равенство. Въпреки това, две трети (67%) от хората в ЕС се тревожат, че няма да получат справедливо възнаграждение според квалификацията и опита си. „Това подчертава значението на справедливото заплащане за труда“, се посочва в доклада.

В 22 страни от ЕС поне половината от анкетираните се тревожат, че няма да получат справедлива заплата. Процентът включва хора, които са „много притеснени“ или „достатъчно притеснени“.

Южна Европа срещу Скандинавските страни

При анализа на географските модели се забелязва, че хората в Южна и Източна Европа проявяват по-висока загриженост относно справедливостта на заплатите, докато в Северна и Западна Европа, особено в скандинавските страни, нивата на тревога са по-ниски.

Най-високи нива на загриженост се наблюдават в Южна Европа: Португалия (86%), Кипър (86%), Гърция (85%), Италия (84%), Хърватия (83%) и Испания (81%). В България, която също спада към този регион, тревожността е 69%, което е над средните за ЕС 67%.

Обратно, три скандинавски страни и Нидерландия отчитат най-ниска тревога относно справедливото възнаграждение: Дания (19%), Швеция (26%), Нидерландия (28%) и Финландия (34%). Тези нива са значително по-ниски от средното за ЕС и отразяват доверието на населението в социалната справедливост и равенство.

Германия (56%) и Ирландия (59%) също са под средното за ЕС, но значително над четирите държави с най-ниска тревога. Това прави Германия най-малко загрижената страна за справедливо възнаграждение сред четирите най-големи икономики на ЕС, докато Италия и Испания са в групата с най-висока тревога. Франция също е над средното за ЕС с 73%.

В България, 31% от респондентите твърдят, че са „много притеснени“ относно справедливостта на заплатите си, а 45% спадат към графа „достатъчно притеснени“.  При разглеждане на нивата на „много притеснени“, повече от половината от хората в три страни се чувстват така относно несправедливото възнаграждение: Кипър (59%), Португалия (55%) и Испания (54%).

Процентът на хората, които са „много притеснени“, е също 40% или повече в още три страни: Хърватия (47%), Гърция (45%) и Италия (40%). Всички тези шест страни се намират в Южна Европа.

В ЕС близо една трета от анкетираните се чувстват „много притеснени“ (30%), докато малко повече от една трета се чувстват „достатъчно притеснени“ (37%).

Процент на хората, които не се тревожат за справедливото заплащане

Обратно, близо една трета (31%) от анкетираните в ЕС казват, че не се тревожат за получаването на справедлива заплата според уменията и опита си. От тях 20% не са много притеснени, а малко над една десета (11%) – въобще не се тревожат. В България 28% не са притеснени, като едва 9% казват, че въобще не се тревожат.

Има ли значение полът и възрастта?

Полът не играе съществена роля за нивото на тревога относно справедливата заплата – разликата е само три процентни пункта (69% срещу 66%). Същото важи и за възрастовите групи до 54 години, които са около 74%, докато при хората на 55 и повече години този процент пада на 57%.

Корелация между доходи и ниво на тревога

Има умерена отрицателна корелация между годишните нетни доходи и нивото на тревога, което означава, че тревогата обикновено намалява с увеличаването на доходите. Въпреки това корелацията не е силна и обяснява само около 30% от разликите между страните. Проучването показва също, че някои държави с подобни доходи имат значително различни нива на тревога. Корелацията е малко по-слаба, когато се използват годишни нетни доходи в стандарт на покупателна способност (PPS), което позволява по-добро сравнение между страните, като се елиминират разликите в цените.

Анкетата е проведена през януари и февруари 2025 г. | БГНЕС