На днешната дата 7 септември през 1978 г., преди 47 години, Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на ДС с помощта на КГБ извършва насред Лондон убийствена атака срещу най-големия критик на тоталитарния комунистическия режим в НРБ и на на генералния секретар на БКП Тодор Живков – писателя и политически емигрант Георги Марков.
Същият ден в София Живков празнува 67-я си рожден ден. Така подчинената му еднолично Държавна сигурност му поднася „подарък“, като по насилствен начин, чрез отравяне, кара да заглъхне гласа на автора на „Задочни репортажи за България” и персонален критик на комунистическият диктатор.
Атаката на моста „Ватерло” на 7 септември 1978 г.
Атаката срещу Георги Марков е извършена на 7 септември 1978 г. на моста „Ватерло” в английската столица, като в дясното му бедро чрез малко пневматично устройство е вкарана миниатюрна сачма с рядката отрова рицин, която не остава следи.
Сачмата, уредът за изстрелването ѝ и самата отрова са осигурени от КГБ, а покушението е извършено от агент на ПГУ-ДС в гърба на писателя, когато той отива да препаркира колата си и се връща по моста „Ватерло“ към сградата на Би Би Си, където работи.
Агентът изстрелва сачмата от пневматичното устройство, за да може тя да попадне отзад в бедрото на десния крак на Марков.
Усещайки удара той се обръща назад, за да разбере какво се случва, и вижда мъж, който се навежда, за да вдигне изпуснатия от него чадъра и му се извинява на развален английски.
По този начин агентът на ДС заблуждава жертвата и Марков остава с впечатлението, че случайно е ударен с чадър – характерен предмет, който хората в Лондон носят почти винаги поради честото дъждовно време.
Замисълът на Държавна сигурност обаче е да убие чрез отравяне Марков, но в същото време смъртта му да изглежда естествена.
Вечерта на 7 септември 1978 г. писателят вдига температура, а на следващия ден постъпва в болница с влошено здраве, където в тежко състояние издъхва на 11 септември 1978 г.
Лекарите не успяват да го спасят, защото констатират отравяне на кръвта, но не откриват следи от отровата, за да се опитат да създадат антидот.
Мотивът за ликвидирането на Георги Марков
Мотивът за ликвидирането на Георги Марков е нарушеното от него табу да критикува персонално Тодор Живков, който по това време се „къпе” в култа към личността му.
Чашата на търпението на генералния секретар на БКП прелива, след като през есента на 1977 г. Марков си позволява да включи в четените по радио „Свободна Европа” „Задочни репортажи за България” 11 радиопредавания, озаглавени „Срещи с Живков”, продължили до началото на 1978 г.
В тях той прави изключително обективен образ на генералния секретар на БКП, като същевременно си позволява да го критикува за грубото му вмешателство в културните среди, както и за неговата безпрекословна подчиненост на Москва.
Реакцията не закъснява. През януари и април 1978 г. Министерството на външните работи на НРБ привиква два пъти тогавашния посланик на Великобритания Джон Клоук, за да му постави ултиматума Марков, който по това време е служител на българската секция на Би Би Си, да спре нападките срещу Тодор Живков, в противен случай НРБ ще вземе мерки да направи това.
На срещите с посланик Клоук, освен зам.-министърът на външните работи Мария Захариева, присъства и тогавашният началник на отдел „Четвърти” в МВнР Любен Гоцев, щатен служител на ПГУ и негов зам.-началник, работещ под дипломатическо прикритие.
Той е фигура, която придобива публичност по време на прехода като един от основателите на генералското движение в БСП, а след това е и една от централните фигури в известия кръг „Монтерей”, обединил лица от бившата комунистическа партия, Държавна сигурност, дипломати и висши полицейски служители.
Гоцев има важна роля като първи зам.-министър на вътрешните работи през 1990 г. в стопирането на дипломатическите опити на Великобритания да постави на вниманието на новото ръководство на компартията случая с убийството на Марков още в началото на промените у нас.
Кой организира тайната операция срещу писателя?
През 1991 г. ген. Олег Калугин, началник на управление „К” (контраразузнаване) в съветското Първо главно управление, признава публично, че през януари 1978 г. в КГБ пристига искане от Живков, отправено чрез министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за неутрализиране на Георги Марков.
Въпреки първоначалната съпротива на председателя на КГБ по това време, ген. Юрий Андропов в крайна сметка го одобрява, като нарежда на Калугин да се предостави каквото е необходимо на ДС в София, но КГБ да няма пряко участие в операцията.
От страна на Държавна сигурност операцията е координирана на най-високо равнище – от тогавашния началник на ПГУ ген. Васил Коцев и заместникът му ген. Владимир Тодоров.
Въпреки че до края на живота си напусналия през 1969 г. НРБ писател остава български гражданин и по закон следва да се образува следствие за изясняване на причините за смъртта му, подчинената на тоталитарната комунистическа власт в комунистическа България съдебна система не прави това.
Нито едно от зависимите от режима средства за масово осведомяване в НРБ не съобщава информацията за смъртта на писателя, която се превръща в световна новина.
Вместо това няколко дни след убийството му по телевизията ни в клин, ни в ръкав министърът на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов прави изявлението, че „дългата ръка на ДС може да настигне всеки враг зад граница”.
Прикриването на следите от убийството
След принудителното оттегляне от властта на Живков през 1989 г., съпругата на Георги Марков пристига през януари 1990 г. в НРБ и на среща с възстановения член на Политбюро на ЦК на БКП Александър Лилов поставя въпроса за разследване на убийството на Георги Марков.
Същият ден, 10 януари 1990 г., началникът на ПГУ ген. Владимир Тодоров изисква от архива на разузнаването 10-томната разработка за убийството срещу писателя, водена под псевдонима „СКИТНИК” и никой повече не я вижда, като се смята, че с унищожаването на архивните материали е заличена информацията за операцията срещу Марков.
Няколко дни по-късно ген. Тодоров изисква чрез тогавашния зам.-министър на вътрешните работи ген. Стоян Савов и 6-те тома разработка срещу Георги Марков, водена от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия с цел компрометиране на писателя и евентуалното му връщане/отвличане в НРБ. Тези материали също изчезват.
През 1992 ген. Тодоров е осъден от Върховния съд за унищожаване на част от досиетата на Георги Марков, а ген. Савов се самоубива ден преди началото на съдебния процес.
Блокирането на международното разследване в началото на прехода
През 1993 г. българското следствие установява, че съпричастен към случая с Марков е агентът на ПГУ Франческо Гулино – „ПИКАДИЛИ”, който е изведен от ПГУ-ДС в началото на 70-те години на ХХ век в Дания под прикритието на антиквар.
Той е локализиран в Копенхаген и разпитан в датската столица в продължение на 12 часа от детективи от Скотланд ярд, разследващи убийството на Георги Марков и от представител на българското следствие.
След разпита Дания официално поисква от България досието на „ПИКАДИЛИ”, за да може да го задържи и предаде на Великобритания за разследване по убийството от 1978 г.
Българската прокуратурата обаче отказва да предаде исканите документи и по този начин блокира международното разследване. В същото време „ПИКАДИЛИ” напуска Дания и се установява в Австрия, където умира през 2021 г. необезпокояван вече от никого.
Архивите на ДС проговарят за убийството на Георги Марков
През 2005 г. излиза документалната си книга „Убийте Скитник” – българската и британската държавна политика по случая Марков, на разследващия журналист Христо Христов , в която той установява, че през 1973 г. със секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП се утвърждава правото на ПГУ да извършва „мокри поръчки” зад граница. Той работи върху разследването си в продължение на 6 години.
Със съдействието на директора на служба „Информация и архив” в МВР Серафим Стойков в архива на ДС е открит и документ, в който дори е записано срещу името на Георги Марков, че „той е убит в Лондон” през 1978 г. - израз, който Държавна сигурност не използва в документите си.
Документалното разследване на журналиста се превръща в световна новина, като за него пише британската преса и информационни агенции като Асошиейтед прес, Ройтерс, Франс прес и др.
Осъждането на министъра на вътрешните работи проф. Георги Петканов за отказ за достъп до важни архивите на ДС по случая
В процеса на разследването си Христо Христов осъжда през 2004 г. във Върховния административен съд (ВАС) тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов за отказ за достъп до документи по случая Марков в архив на МВР с помощта на адвоката Александър Кашъмов от фондация „Програма достъп до информация” (ПДИ). Това е първото по рода си подобно дело в България.
Осветяването на досието „ПИКАДИЛИ“
През 2007 г., с помощта на адвокатите Александър Кашъмов и Кирил Терзийски от ПДИ, Христо Христов осъжда във ВАС тогавашния директор на Националната разузнавателна служба, наследник на ПГУ - ген. Кирчо Киров, за мълчалив отказ за достъп до най-важните документи за убийството на Георги Марков.
В резултат на делото Христов получава над 100 тома материали, сред които и досието на агент „ПИКАДИЛИ” и кореспонденцията между ПГУ и КГБ по разработката срещу Марков „СКИТНИК”.
Това са първите архиви на комунистическото Първо главно управление на ДС, които благодарение на журналиста стават публични от архива на ПГУ след 10 ноември 1989 г.
След съдебното решение документите на ПГУ по случая „Марков“ са предоставени на журналиста от председателя на новосформираната през 2007 г. Комисията по досиетата Евтим Костадинов, след като Националната разузнавателна служба ги предава в новия независим държавен орган, натоварен с разкриването на агентите на комунистическите служби във властта
В архивите на ПГУ Христов открива още строго секретен документ (на руски език), който показва, че през 1972 г., когато между МВР-ДС и КГБ се подписва първото споразумение за сътрудничество, съветското разузнаване предава опита си на ПГУ по вербуването и използването на агенти за извършването на остри мероприятия (убийства и отвличания), както и „бързо действаща отрова” и „уреди за нейното изстрелване”.
Какво разкрива архивът на ПГУ за заподозрения агент „ПИКАДИЛИ”
Архивните документи, изследвани от журналиста, показват, че в началото на 1978 г. агент „ПИКАДИЛИ”, който по това време не извършва никакви агентурни задачи, е извикан по спешност в НРБ, където в ПГУ му е проведено специално обучение. Организирана е и специална среща с началника на ПГУ ген. Васил Коцев. „ПИКАДИЛИ” е изпратен в Лондон, който след 1978 г. никога повече не посещава.
След тази година неговото материално състояние значително се подобрява. Закупува голяма галерия в центъра на Копенхаген, нов микробус и кон за езда.
„ПИКАДИЛИ” е награден с орден от МВР-ДС, а в НРБ разузнаването му организира почивки на планина и море.
В резултат на получените архивни материали през 2008 г. Христов публикува документалното си разследване „Двойният живот на агент „ПИКАДИЛИ”, което отново получава международен отзвук, включително и в сп. „Икономист”.
Разследванията на журналиста показват, че президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2001) не правят необходимо да изпълнят публичните си обещанията, че ще съдействат за разкриване на убийството на Георги Марков.
Нито едно правителството или държавен глава от 10 ноември 1989 г. досега не са поискали официално от Москва достъп до документите на КГБ по случая.
Прекрасното творчество на Георги Марков, убедително разкриващо пагубния ефект върху обществото от управлението на БКП, не е намерило и досега място в учебниците по литература, като част от антитоталитарната литература от този период.
Коментари (0)