Даниел Смилов, Дойче веле

За да остане на власт, Борисов реши да абдикира като неформален политически цар на България. По-добре на власт, отколкото цар - това изглежда е сметката, която обяснява последните му действия и специално изказването му за влизането ни в дългоочакваната чакалня за еврозоната. Поставянето на изискване за абсолютен обществен консенсус по темата за еврото звучи просто като търсене на повод за отлагане на влизането ни в заветния ERM II. Борисов е от дълго време в политиката и в думите му - особено по такива теми - обикновено няма случайно изтървани фрази.

С титлата неформален политически цар Борисов се сдоби заради комбинация от три достойнства. Първо, умее да се вслушва в настроенията на хората по-добре от останалите. Затова често предлага разни неща, които след това оттегля. Второ, въпреки тези зигзази България при управлението на Борисов все пак следва една обща евроатлантическа линия към по-тясна интеграция в ЕС и НАТО. Стремежът да станем пълноправни членове на еврозоната бе част от тази линия. Трето, Борисов има(ше) ресурса да гарантира следването на тази линия: вътре в страната той има достатъчна политическа подкрепа, а европейските и американските партньори го виждат като по-добра алтернатива от БСП и президента Радев.

Какво се крие зад действията на Борисов?

Но с разколебаването си по отношение на еврото Борисов демонстрира слабост - по-голяма от допустимата за неформален цар. Едно е да въведеш и после да отмениш винетките за част от софиянци, друго е да постъпиш по същия начин с кандидатстването за еврозоната. Едното е тактика, другото е стратегия. Когато един политик започне да жертва стратегията си по тактически съображения, позицията му очевидно е силно отслабнала. И той е започнал да играе играта на някого другиго.

Но чия игра играе Борисов? Влизането ни в банковия съюз ще доведе до по-сериозен външен контрол върху нашите финансови институции. За българските граждани това е добре, но за местните икономически велможи новината е лоша. Защото ще изгубят възможности да си отпускат съмнително обезпечени кредити и да минават тестовете за банки и застрахователни дружества с едни и същи пари. Мнозина от онези, които искат да си запазим “валутния суверенитет”, си правят именно такива сметки. И разколебаването на Борисов за еврозоната работи в тяхна полза.

С избирането на Иван Гешев за главен прокурор, по политическия терен започна да тича и друг кандидат за неформален цар на българите. През последните седмици той не слиза от водещите новини, като системно измества Борисов. Нещо повече: с действията си Гешев изпраща ясно политическо послание в страната и навън: той, а не Борисов е човекът, който ще гарантира справедливост и възмездие (атаката срещу приватизацията). И той ще гарантира евроатлантическата ориентация на България (атаката срещу Радев).

И в минали периоди е имало случаи, когато борбата срещу корупцията е ставала инструмент на Борисов. След 2009 година Цветан Цветанов беше ясен предшественик на Гешев - по същия начин той не слизаше от медиите с разкритията си за криминални организирани групи. И днес може да се окаже, че Гешев функционално обслужва Борисов - без да засяга ключови политико-икономически интереси на ГЕРБ и ДПС. Поне досегашната активност на главния прокурор е в такава посока.

Но има и една съществена разлика. Цветанов официално действаше от името на Борисов, докато Гешев се разграничи публично от него: прекратени бяха ежеседмичните спявки между правителство и прокуратура (което, впрочем, е правилно), а Гешев реагира остро на думите на Борисов, че са се разбрали да бъдат ударени определени хора, пък били те и “замърсители”. Тези публични разграничения, независимо дали отговарят на истината или не, са важни, защото показват, че Гешев търси собствена политическа легитимност, различна от тази на Борисов.

Офертата на Борисов

В една такава ситуация разколебаването на Борисов за еврото е сигнал, че той е готов за преговори и договорки с новите и старите силни играчи в България. С политическата подкрепа, която има, Борисов все още може да остане на власт, защото другите политически конфигурации са по-сложни и само ще увеличат трансакционните разходи на ДПС и икономическите групи около тях. Офертата на Борисов е, че за запазването на политическото статукво той е готов да жертва стратегически приоритети, какъвто безспорно е членството в еврозоната.

Има и една по-проста интерпретация на събитията от последната седмица. Мнозина подозират, че по неформални канали ръководните органи на еврозоната са ни съобщили, че не сме готови за чакалнята. За да се подготви страната за лошата новина, се възприема стратегията “гроздето е кисело” - видите ли, ние самите не искаме да влезем и дори мислим за референдум по въпроса. Малко вероятно е да се разиграва подобен театър, но дори и да го има, отново става дума за разколебаване по стратегически приоритет в името на тактически съображения.

Няма нищо царствено в това да пробутваш тактика в целофан на стратегия. В този смисъл абдикацията е факт.