Христо Слави Рачев

Да позволим глупака да превземе част от съзнанието ни, е опасно за личното и обществено здраве. За съпругите и съпрузите. За децата и внуците. Особено за неродените. И за българите с двойно гражданство, разпилени по света. За любимите извън избледняващите очертания на брака.

Дни преди да ми хрумне тази семпла мисъл, една брадясала социалистка ме нападна в гръб. Изникна от мъглявината Фейсбук, бясна, заклещена в климактериума и готова да лее кръв. Вече е невъзможно с донос да съсипе всеки, който не споделя фанатичната й вяра в партията и непостижимия комунизъм. Да запрати нещастника да чука камънак в Ловеч или да прави тухли в Доганово. Достатъчно тухли и дактилоскопични отпечатъци оставих по тях. Наричаха ги тугли. Всъщност, разгневената госпожа е била възмутена от материала ми “Просълзени телевизионери”.

Известно е, че в БНТ имаше достатъчно комунисти, заели синекурни длъжности, да дерибействат с десетилетия, да се произнасят за благонадеждността на другите. Под червеното знаме криеха сивота и травмираща посредственост. Над милион българи, натрупали неотмъстени фрустрации, принудително оглупяване по съветски рецептурник, хукнаха на запад. Разбирам какво мъчи българското общество.

Тъмни сили с променлив цвят и интереси

Изостаналостта, като продукт на глупост и глупостта, като гарант на изоставането. А ключът за наглостта на левия социалист се крие в Москва. Помните ли как новата телевизионна кула в София щяла да се срути, осветлението на стадиона да избие посекторно публиката, кулата на Копитото и тя непременно ще се сурне по нанадолнището.

Простаците тук сърфират и скандират необезпокоявани на гребена на българските приливи и отливи. Странната субстанция, наречена интелигенция, отстъпва скокливо, да не си намокри обущата. Истина е, че глупаците по света си приличат, умните се различават по своему. /по Толстой / Информационният век настъпва отвсякъде, пъхнал се е в телефоните ни, оперират ни, фотоклетка ни плакне отдолу. В Афганистан ме запознаха с изтриване на задника с топъл камък. Чудовището Русия се гъне и отстъпва под натиска на модерността и цифровите машини. С електромагнитни импулси връщаме космически кораби през междупланетни разстояния, тук в най-затъмнената страна, след Украйна, просветлени умове, избраха да гласуваме с папирус. 

Ще гласуваш с компютър, глупако! Защото това е бъдещето, от което няма къде да се скриеш.

Миналото не е никакво времеубежище

Лъжат те от упор.

Не ме интересува кои партии, приятели и глобални мислители са "за" и "против". Сръчкайте този народ. Модерността може да идва и с неприемливи лица. Важно е компасът да сочи демокрацията. Скоро референдумите ще стават на минутата, ще гласуваш от кенефа на самолета. 

България се самоубива под натиска на самозабравили се подривни синдикати и социалисти. От вас законотворци и управленци се иска чрез закони, съд, изпълнителна власт, и подходяща музика да стабилизирате икономиката. Тя ще се погрижи за бедните. Не вие. Не е ваша работа да късате мръвки от бюджета, да режете сухожилията на икономиката, да плодите мързела, тъпотата и левичарските идеи. И когато се снимате залепени за паметника на Александър II с барелефи на Гурко, граф Игнатиев, Аксаков, мислете за фона, за надписа, който наднича зад вратовете ви. Много често фонът казва повече от вас.

Гъмжило, рояк от грохнали социалисти се носи ритуално, над България

Истински градобитен облак. В центъра се влачи драконът на диктатурата; силно гримиран, начервосан с готови пагони, зелени чорапи, панталони с лампази на генералисимус. И неизменната масковидна загриженост за народа. Лишена от Европа, България моментално става - Севернокорейска България. 

Мушмулите омекнаха. И орехите тупкат тихо в нощта. Разпукват зелената си обвивка и лъсват влажни на лунната светлина. Кивито, бежова гора от твърди тестикули с нежен мъх, се поклащат от поривите на топлия вятър. Време разделно, време опасно.