В очакване сме на политическото решение да се разсекрети ли стенограмата от срещата, посветена на КТБ при президента Плевнелиев през 2014 година. Съгласие трябва да дадат всички, участвали в разговора. Да се разсекрети ли и до какво ще доведе информацията - по темата дискутираха в студиото на "Още от деня" на БНТ Румяна Коларова - политолог и социолог, секретар на президента Росен Плевнелиев по връзки с гражданското общество, и Александър Кашъмов - ръководител на правния екип на "Достъп до информация".
Румяна Коларова обясни, че тя е сред лицата, на които е изпратено писмо с въпрос дали да се разсекрети стенограмата. Тя обясни, че е част от президентската администрация и въпросът, който се задава дали като персона има нещо против. "На такъв тип консултации обикновенно говорят политиците, рядко говорят секретарите на президента", уточни политологът. По нейно мнение едва ли има политик, който ще каже не на разсекретяването, защото това е политическо самоубийство. Коларова смята, че трябва да се направи разграничение между позицията, свързана с институцията, и позицията, свързана с персоната. "От гледна точка на институцията, не популисткото, не популярното решение, а когато трябва вие да искате не за персоната си, тогава аз съм напълно убедена, че не трябва да бъдат разсекретявани тези стенограми, затото това е търсене на евтина популярност и то от една партия", заяви тя.
"Основното на тези нконсултации е именно да не се злоупотребява политически", каза Коларова. Според нея ако президентът Радев вземе решение за разсекретяване, това ще осакати президентсктата институция като такава.
Александър Кашъмов уточни, че стенограмите са две - от 29 юни 2014 г. и 14 юли 2014 г. Не може да се иска съгласие от хората, присъствали на срещите за КТБ в президентството, заяви той. Те самите са задължени по Закона за достъп до обществена информация. По думите му законът е ясен и стенограмите от срещите трябва да бъдат разсекретени. Според него няма основание да се отказва да се публикуват стенограмите заради професионална тайна. Хората, които искат такъв достъп по реда на закона за достъп до обществена информация, са журналисти от различни медии. Това, което той е видял като отговор е, че 45 пъти е искано, има няколко дела. Според него важното в службата е принципът. Той обясни, че законът не предвижда това да се търси съгласие от хора, от частни лица. Кашъмов каза, че в основанията за отказ на достъп до тази информация са посочени две категории информация. Едната е свързана със стратегически поръчки, а втората е свързана с преговори за сключване на финансово споразумение, засягящо стратегически интереси на държавата. "В демкоратичната държава суверенът са гражданите и следователно ограничението на правото на достъп може да бъде само изключение", заяви той.
Кашъмов каза, че е очевидно, че политическата сила си прави реклама от липсата на информация, а не от нейното наличие. Той се съгласи, че като принцип не бива да бъдат отваряне такива информации, но отбеляза, че от този момент са изтекли три години. Според него президентът Плевнелиев и администрацията му са взели абсоллютно правилно решение по това време да бъде ограничен достъпът до стенограмата.
Още от България
Хамид Хамид, ДПС-НН: Не очаквайте да дадем подкрепа, ако не бъдем потърсени за това
ДПС-Ново начало би подкрепило мнозинства, които ще отстояват евроатлантически ценности и ще работят по проблемите на хората
Дянков: За да влезем в еврозоната, ни трябва редовно правителство с редовен премиер
Без ГЕРБ не може да се състави редовно правителство
Станислав Балабанов, ИТН: Не сме готови да подкрепим Атанас Атанасов
Балабанов присмя на резервите на ДБ, че при управление с „Възраждане“ Путин ще подчини България