Висшият адвокатски съвет внесе в Конституционния съд искане да бъдат обявени за противоконституционни разпоредби от Закона за хазарта, с които бе одържавен лотарийният бизнес, и текстове от Закона за банковата несъстоятелност, съобщава lex.bg.

Делото за Закона за хазарта е свързано с текстовете, с които през февруари лотарийните игри на практика станаха държавен монопол - лицензите на операторите бяха отнети, продажбата на талони бе преустановена, а те бяха задължени да изплатят печалбите. По-късно свързаната с обвиняемия бизнесмен Васил Божков "Ню геймс" поиска да бъде обявена в несъстоятелност и така спечелилите от търкане на билетчета още не са получили печалбите си.

Искът е срещу разпоредбите, с които беше въведена забрана друг освен Българския спортен тотализатор да организира лотарийни игри. Адвокатурата изтъква, че в чл. 18, ал. 4 на Конституцията изрично са посочени сферите на обществените отношения, в които може да бъде установен държавен монопол - жп транспорт, национални пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества. "Нито хазартната дейност, нито части от нея са посочени в конституционната разпоредба", се казва в мотивите. Адвокатурата заявява, че промените противоречат на правото на свободна стопанска инициатива, и изтъква, че е необходима правна сигурност, последователност, предвидимост и стабилност на законодателните решения.

Висшият адвокатски съвет е на мнение, че е нарушен и чл. 19, ал. 2 от Конституцията, свързан с икономиката и свободната стопанска инициатива. Според съвета промените в Закона за хазарта не само залагат неравни условия, а и "изрично ощетяващи условия спрямо дружествата, които разполагат с лиценз за организиране на хазартни игри и са собственост на частноправни субекти", като има предвид неравнопоставеност с Държавния спортен тотализатор. Адвокатурата е на мнение, че е погазено и гарантираното от Конституцията право на собственост, с което са ощетени не само лотарийните компании, но и физическите лица, включително спечелилите от организираните към онзи момент игри.

Второто искане към Конституционния съд е срещу девет разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), част от които в самия закон са посочени като директно отнасящи се само за казуса с фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ). Според адвокатурата са налице недопустимо обратно действие, противоречивост, неяснота, нарушение на принципа за равенство пред закона и др.

Един от атакуваните текстове е на параграф 8 от преходните и заключителни разпоредби на ЗБН, с който се придаде обратно действие от 20 юни 2014 г. на преформулираните през 2018 г. правила за относителна недействителност на извършени от кредитори на банката или от самата нея прихващания. Същевременно срокът за предявяването на исковете беше променен от 2 на 5 години.