Асоциацията на европейските журналисти-България поиска от президента Румен Радев да наложи вето на медийния закон, внесен от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева.

Това става ясно от официална позиция на организацията, разпространена до медиите. Тя идва дни след като бяха приети на 1 ноември на второ четене текстовете във въпросния закон.

На журналистически въпрос към Румен Радев дали обмисля да наложи вето върху медийния закон, президентът отговори кратко: "Без прозрачност и свобода на медиите не може да имаме ефективна антикорупционна политика".

"Въпреки значителните подобрения спрямо първоначалния вариант, в законопроекта все още се откриват редица несъвършенства, което налага той да бъде върнат за повторно разглеждане в Народното събрание", се посочва в позицията на журналистите.

От АЕЖ не одобряват размера на предвидените в закона санкции.

"Поставянето на долна граница от 10 000 лв. за първо нарушение и 20 000 лв. за второ не просто е непропорционална, а сериозно застрашава свободата на печата и другите средства за масова информация и така засяга правото на изразяване и може да доведе до непоправими последици и цензура в противоречие с чл. 40, ал. 1 от конституцията", посочват от асоциацията.

АЕЖ намира за тревожно и задължението медиите да предоставят на държавата данните на лица, които са дарили минимални суми от порядъка на няколко лева.

"Изключването на годишен минимум, който да не се декларира, особено предвид попадането на информация за дарителите при изпълнителната власт, застрашава зараждането на crowdfunding (набиране на средства от последователи) културата и други алтернативни способи за издържане на медиите, които в днешния дигитален свят разчитат все повече на подобен тип механизми, изместващи традиционната реклама. Това сериозно затруднява и деклараторите, когато имат например 5000 дарители от по 1, 2 или 5 лева", посочват от АЕЖ.

Изводът е, че подобен подход може да доведе до обезсърчаване на дарителите и потискане на независимите медии, до намаляване на конкуренцията и рестрикции в полето на свободните медии и инициативата на гражданите.

Като несъвършенство се посочва и задължението доставчиците на медийните услуги да декларират и "лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и/или редакционната политика", ако е различно от действителния собственик. "Как обаче ще стане ясно това и кой ще бъде отговорният орган, който да направи разследване за действителния собственик, не става ясно. Този въпрос е засегнат в пленарната зала, но все пак не е предвиден механизъм за изясняването му", се казва в писмото до президента.

От АЕЖ смятат за съществен и въпроса за разширяването на правомощията на Министерството на културата и наличието или липсата на капацитет на ведомството. "Не е без значение и че контролът и санкциите са поверени на орган на изпълнителната власт, който не е независим, за разлика от СЕМ, а освен това не е изработена и надлежна процедура за установяване и санкциониране на нарушителите, което е предпоставка за произвол", пишат от организацията.

"Смятаме, че информацията за финансирането на медиите трябва да бъде публична, но в същото време трябва да съществуват гаранции, че въвеждането на каквато и да било регулация в медийната област няма да бъде използвано за репресии срещу свободата на словото“, се казва в искането на вето от страна на АЕЖ.