Изправен пред нарастването на температурите в Черно море, които буквално задушават мидите, българският фермер Найден Станев е принуден да промени практиките си – измества графика за засаждане и прибира реколтата от по-голяма дълбочина.

Въпреки трудностите 56-годишният бивш морски командос вижда климатичните промени едновременно като заплаха и като шанс за бизнеса си.

Колкото и тежка да е ситуацията за българските фермери, колегите им в Средиземно море се сблъскват с още по-високи температури.

„Ние сме по-добре.“ - споделя Станев пред АФП.

България е далеч от големите средиземноморски производители като Испания и Италия, но вече е водеща в Черно море. Страната е по-слабо засегната от горещите морски вълни, които според експерти са довели до рязък спад в добива на миди в Европа. Въпреки това, по-топлите води остават сериозна заплаха.

„Около 20% от мидите не оцеляха тази година“, пояснява Станев, докато празни черупки се трупат на палубата на дизеловия му катер.
„През миналата година беше истинска касапница – 80% загинаха. Мидите буквално се задушават в морето, което се затопля твърде бързо.“ - допълва той.

Трайна промяна

Учени предупреждават, че климатичните промени правят морските горещи вълни по-чести и по-силни, а Средиземноморието се затопля по-бързо от средното за света.

През юли средната температура на повърхността в Средиземно море достигна 26,79°C – рекорд за месеца, показват данни на изследователския център Mercator Ocean International. По същото време температурата в Черно море беше 25,46°C – по-ниска, но също тревожно висока.

„Когато температурите се приближат или надхвърлят 26°C – праг, свързан с масова смъртност при мидите – и се задържат дълго през пиковия сезон, това разстройва цялата верига на доставки“, коментира Йоан Теодору от Университета в Патра, Гърция.

В Черно море температурата на повърхността се е повишила с почти два градуса за последните две години, уточнява Радослава Бекова от Института по океанология към БАН.
„Морето претърпява трайни промени“, казва тя. 
По думите ѝ продължителното затопляне, без време за охлаждане, отслабва мидите и ги прави по-уязвими към болести.

Високо търсене

Заедно с шестимата си работници Станев излиза на палубата още по тъмно, за да прибере и достави реколтата, като сезонът достига своя пик в края на август.

Той започва бизнеса си преди повече от 20 години в залива на нос Калиакра – място, защитено от течения. Докато телефонът му звъни непрекъснато, фермерът записва поръчките в малък бележник. Само за ден трябва да достави поне 10 тона миди за ресторанти и търговци в България и съседна Румъния.

След кратко пътуване екипажът достига 200-хектаровата ферма. На повърхността плават черни буйове, към които са прикрепени дълги тръбовидни мрежи с мидите. Работата върви в тишина и с прецизна координация – един изважда мрежите, друг ги почиства, трети сортира черупките.

Чували с по 800 килограма миди се трупат на палубата, докато корморани дебнат за остатъците. Когато катерът се връща на кея следобед, вече го чакат няколко хладилни камиона, както и местни жители с кофи, желаещи да си купят прясна продукция.

Въпреки че световното производство на миди расте, в ЕС то намалява от 2018 г. През 2023 г. в общността са добити около 356 500 тона – с 21% по-малко спрямо пет години по-рано, показват данни на Европейската обсерватория за пазара на рибни и аквакултурни продукти (EUMOFA).

Испания е първа с 155 700 тона добив, следвана от Италия с 57 279 тона. България добива едва около 1100 тона, но въпреки по-малките обеми е водеща сила в Черно море. Междувременно стойността на европейската продукция се е увеличила с близо 50% и е достигнала 463 милиона евро през 2023 г.

„Тази разлика в стойността създава добри възможности за производството на миди в Черно море“, уверява експертът Теодору. /БГНЕС