Заместник-директорът по наука в Украинския научен център по екология на морето (УкрНЦЕМ) Виктор Коморин в интервю за УНИАН разказа как Черно море постепенно се съвзема от последиците от взривяването на Каховската ВЕЦ, по какъв начин войната влияе върху неговото биоразнообразие и кога ще бъде възможно напълно да се оцени мащабът на нанесените щети.

Черно море наричат чудо на природата, защото животът в него е възможен само в повърхностните слоеве, където има кислород. По-дълбоко оцеляват само специфични бактерии – там се намират най-големите в света залежи на сероводород, чиито произход буди интереса на учени от цял свят.

Северозападната част на морето, ограничена от кримския нос Тарханкут и българския Калиакра, е плитководен шелф, където се създават условия за биоразнообразието на целия водоем. Именно тук, особено край одеския бряг, се намира хранителната база и местата за размножаване на много видове черноморски риби.

Войната с Русия нанесе тежки щети на Черно море. Заместник-директорът по наука, старши научен сътрудник на Украинския научен център по екология на морето Виктор Коморин сподели с УНИАН информация за това как се е променила екосистемата на Черно море заради мащабната война, дали е безопасно да се къпем в него и каква заплаха може да се появи за крайбрежните територии на южните области към края на този век.

– Господин Коморин, как като цяло се промени Черно море от началото на пълномащабното нахлуване?

От началото на войната Черно море понесе значително антропогенно натоварване. По-специално, нарасна притокът на биогенни вещества във водата – азот, фосфор, нитрати и др. Количеството им се увеличава заради разрушаването на крайбрежната инфраструктура от обстрели, замърсените речни води… В морето попадат и тежки метали, нефтопродукти, взривни вещества, фрагменти от различни боеприпаси, кораби, самолети, ракети, дронове – всичко това съдържа гориво, масла, метали, полимери и др. В резултат водоемът, където кипи живот, губи продуктивност: масово се разпространява фитопланктон (водорасли), в придънните слоеве започва хипоксия (недостиг на кислород)… Освен това постоянните движения на военни кораби и техника вдигат утайките от дъното, което води до вторично замърсяване.

– Какво означава вторично замърсяване?

Дъното на северозападната част на Черно море е покрито главно с тинести и пясъчно-тинести наноси, край брега има пясък и натрупвания от черупки, а по-дълбоко – фина тиня, богата на органика. Десетки години част от замърсяванията се утаявали на дъното. Те си стояха там, докато механично – от взривни вълни, мини или движение на кораби – не се „разбъркат“ слоевете. Така възниква вторично замърсяване – „спящата“ маса се пробужда и насища водата с токсини. Увеличава се мътността, което намалява достъпа на светлина за дънните растения и водорасли. За морските обитатели това означава влошаване на условията за живот, особено за тези, които живеят близо до дъното или имат нужда от чисти субстрати за размножаване.

– Биолози неведнъж са заявявали, че хидролокаторите на руските подводници убиват хиляди морски бозайници…

Хидролокаторите наистина създават значително акустично натоварване и могат да дезориентират морските бозайници, да влияят на поведението им. Но твърдението за „десетки хиляди“ загинали делфини само от действието на хидролокацията засега не е научно потвърдено. Масовата смърт на делфини през 2022–2023 г. се свързва с няколко фактора: повишен шумов фон, взривове, замърсяване, промяна на хранителната база и вероятни инфекции.

Според мен войната влияе комплексно: повишен шум, взривове, вълнови колебания, които вдигат токсични утайки, както и ракетното гориво и бойните химикали, които са крайно токсични. Живите организми загиват или се променя съставът на техните общности. Някои мигрират, намалява числеността на чувствителните видове, а инвазивните („пришълци“) се увеличават. Разпространението им застрашава местното биоразнообразие.

– Тоест, става дума не само за рибите?

Да, заплахата е и за раци, мекотели – почти всички трофични нива на екосистемата. Здравето на морето зависи от богатото биоразнообразие. Когато то обеднява, това е признак на влошено състояние. Възникват условия, в които оцеляват само един или няколко организма – най-често инвазивни. Те започват да доминират, но в дългосрочна перспектива не оцеляват, защото това не е тяхната среда. В същото време нишите на местните видове могат не само да обеднеят, но и напълно да изчезнат.

– Пример за такива „пришълци“ са тритоните, които попаднаха в морето след взривяването на Каховската ВЕЦ през юни 2023 г.?

Точно така. Тогава настъпи масова гибел на сладководни организми, изхвърлени в морето. Освен това загинаха и морски обитатели заради рязкото понижаване на солеността. През лятото на 2023 г., в седмиците след разрушаването на язовирната стена, край Одеса загинаха почти всички миди. А те са естествени филтри на морската вода и показател за здравето на морето.