Африка се разцепва по-бързо от очакваното: ще се появи ли нов океан?

Дълбоко под Източна Африка протича процес, който един ден ще промени картата на континента. Ново геоложко изследване показва, че разцепването на Африка е достигнало по-напреднал стадий, отколкото учените са смятали досега, а земната кора в ключова част на разломната зона е станала необичайно тънка. След няколко милиона години този процес може да доведе до появата на нов океански басейн.

Става дума за Турканския разлом, който преминава през териториите на Кения и Етиопия и е част от по-голямата Източноафриканска рифтова система. Според изследователите именно там може да се наблюдава един от редките моменти в геоложката история, когато континентална земна маса постепенно се подготвя да се раздели на две. Изследването е проведено чрез анализ на висококачествени сеизмични измервания и данни от дълбоката структура на земната кора.

Както съобщава Columbia Climate School, водещият автор Кристиан Роуън от Колумбийския университет и колегите му са установили, че в централната част на Турканския разлом земната кора е дебела само около 13 километра. В периферията на разломната зона тя надхвърля 35 километра. Именно това драматично изтъняване е един от най-ясните признаци, че районът е навлязъл в т.нар. „шийна“ фаза – етап, при който разтеглянето на континенталната кора я прави все по-слаба и улеснява по-нататъшното разцепване. „Колкото по-тънка става кората, толкова по-слаба е тя, което подпомага продължаването на рифтинга“, обяснява Роуън.

Под Африка вече се подготвя бъдещ океан

Земните континенти изглеждат неподвижни само в рамките на човешкия живот. В действителност те непрекъснато се движат, макар и с темп, който е почти невъзможно да бъде усетен. Преди повече от 200 милиона години днешните континенти са били събрани в суперконтинента Пангея, а в далечното бъдеще движението на тектоничните плочи отново ще промени фундаментално очертанията на планетата.

В Източна Африка този процес може да се наблюдава почти като в реално време – поне от гледна точка на геологията. Африканската плоча постепенно се разделя на две големи части: Нубийската плоча, която обхваща по-голямата част от континента, и Сомалийската плоча, включваща значителна част от източното крайбрежие и остров Мадагаскар. В района на Туркана двете се отдалечават с около 4,7 милиметра годишно.

Самото разцепване е започнало много отдавна. Изследователите смятат, че Турканският разлом е започнал да се разтяга преди около 45 милиона години. Около 4 милиона години назад, след период на мащабна вулканична активност, започва настоящата фаза на силно изтъняване на земната кора. Според учените именно тогава районът е преминал в т.нар. „necking“ фаза – своеобразно геоложко „притискане“ и изтъняване на земната кора в центъра на разлома.

Когато кората стане достатъчно тънка, процесът постепенно преминава към следващия етап – океанизация. В продължение на милиони години разтягането може да доведе до окончателното разкъсване на континенталната кора. Тогава магма от дълбините ще започне да се издига през пукнатините, ще се охлажда и ще формира ново океанско дъно. С течение на времето водите на Индийския океан ще могат да навлязат в новообразувания басейн.

Подобен процес вече се наблюдава в района на депресията Афар в североизточна Африка, близо до Червено море. Турканският разлом обаче е особено интересен, защото според изследователите е първият известен активен континентален разлом, при който в момента може да се наблюдава именно фазата на изтъняване, предшестваща окончателното разделяне на континентална земна маса. Columbia Climate School определя това като своеобразен „прозорец“ към процес, който в миналото е оформил много от разломите и океанските басейни на Земята.

„Критичният праг“ обаче трябва да се разбира в геоложки, а не човешки мащаб. Изследователите очакват да са необходими още няколко милиона години, преди процесът на изтъняване да премине в океанизация. За човешката цивилизация това е практически немислимо далечно бъдеще, но за планетата представлява сравнително кратък момент от нейната история.

Именно тук откритието придобива и друга, неочаквана страна. Турканският разлом е едно от най-богатите места в Африка на фосили на древни представители на човешкия род. В района са открити повече от 1200 хоминински фосила, обхващащи последните около 4 милиона години – приблизително една трета от всички подобни фосили, известни от Африка.

Досега това изобилие често е било разглеждано като знак, че районът е бил особено важен за еволюцията и разнообразяването на ранните човешки предци. Новото изследване предлага друга, по-необичайна възможност: може би Туркана не е била непременно по-важна за еволюцията от други части на Африка, а просто е създала изключително добри условия за запазването на следите от миналото.

Когато преди около 4 милиона години започва фазата на изтъняване на земната кора, разломът започва да потъва, а в него се натрупват фини седименти. Именно тези слоеве са могли да погребват и съхраняват останките от животни и ранни човешки предци, превръщайки района в своеобразен архив на еволюцията.

Така една от най-интересните загадки около произхода на човека може да се окаже свързана не само с биологичната еволюция, но и с движенията на земната кора. Самите тектонични процеси може да са помогнали на бъдещите учени да открият онова, което иначе отдавна би било заличено.

В същото време изследователите подчертават, че връзката между тектониката и богатия фосилен запис остава хипотеза, която трябва да бъде проверена с бъдещи проучвания. Новите резултати обаче дават възможност на учените да съчетаят моделите за движението на земната кора с данни за древния климат, растителността и условията, при които са живели ранните човешки предци.

Изследването е публикувано в научното списание Nature Communications. То показва не просто как един континент може постепенно да се раздели, а и колко тясно са свързани дълбоките процеси под земната повърхност с историята на живота върху нея.