Националният музей "Васил Левски" в Карлово за първи показва новооткритите документи от живота и делото на Апостола. Те бяха намерени в османо-турския архив в Истанбул. Изследването е дело на директора и уредника на музея към родната къща на Васил Левски в Карлово. Документите са от края на 1872 година.

"Най-интересна е снимката на Васил Левски, за която доказахме, че всъщност това е фотографията, използвана от османската власт за неговото издирване. За удобство на тези, които са го преследвали, на гърба на снимката има словесно описание на неговите външни белези", обясни Виктор Комбов, уредник в музея.

Откритите документи показват, че революционната мрежа е много по-мащабна от данните досега, но и че османската шпионска мрежа работи ефективно. Властите са били запознати със социалния статус на революционната организация.

"Османската власт е имала далеч преди залавянето на Васил Левски информация за това какво той е правил на територията на Дунавския вилает и въобще в българските земи. И за това, че не едва след разпитите на комитетските дейци от Тетевенско, Орханийско дават следата на властта към Васил Левски", обясни Дора Чаушева, директор на Националния музей "Васил Левски" в Карлово.

Османска власт е плащала щедро на агентите, които са донасяли информация за Левски -сума от порядъка на 3000 гроша. За сравнение историкът проф. Пламен Митев посочва, че по това време годишната заплата на един от добрите даскали е от порядъка на 10-12 000 гроша.

Изследователите се надяват да открият отговора на най-важния въпрос- кой е предателят на Левски. Новите документи променят в значителна степен общоприетата теза, че Васил Левски става явен за турската власт едва след Арабаконашкия обир и след осъществените разпити и информацията, която отделни дейци дават за него в самия процес на разпитите.

"От документите, който тепърва ще се превежда, засега е само в работен вариант, още преди обира в Арабаконак османските власти имат сериозна агентурна мрежа, благодарение на която русенският валия Ахмед Хамди паша е събрал достатъчно информация, която изпраща към Великото везирство в Истанбул, за изгражданата комитетска мрежа, за пристигането на Васил Левски от Влашко, и изграждането специално на Ловешкия комитет като център на организацията", каза Чаушева.

Интересни са няколко документа, които показват кои османски служители - полицейски, административни, съдебни са наградени с различни ордени и звания за своите заслуги в цялата операция на османската власт срещу комитетската организация - първоначално срещу обирджиите на Арабаконашката хазна, а после и срещу същинските революционни дейци, както и кои са хората, които са били високо удостоени за своите услуги.

Днес се навършват 147 години от гибелта на Васил Левски. На 18 февруари край София е изпълнена смъртната присъда на Апостола на свободата, но заради техническа грешка при преминаване от старо към ново време трагичното събитие се отбелязва и на следващия ден - 19 февруари. Паметта на Левски ще бъде почетена тази вечер с възпоменателни церемонии в различни градове на страната.