През 79 г. от н.е., изригването на Везувий не само унищожава римския град Херкуланум (Херкулан;Herculaneum; Herakleion; на италиански Ercolano), но и съхранява – в ужасяваща форма – ценно интелектуално наследство. Сред останките археолозите откриват обгорели свитъци, които вместо да бъдат източник на знания, се превръщат в крехки въглени. Всякакъв опит за механично разгръщане води до пълна разруха. В продължение на векове тези ръкописи се смятат за невъзстановими.

Днес обаче, изкуственият интелект (AI) и модерната рентгенова томография отварят врата към „невидима библиотека“ от древността.

Пробивът

Професор Брент Сийлс от Университета в Кентъки е сред пионерите, които променят съдбата на тези текстове. Той разработва иновативен софтуер, който използва цифрова визуализация, машинно обучение и алгоритми за виртуално разгъване, за да „прочете“ свитъците – без да ги докосне.

Рентгеновата томография създава триизмерна карта на свитъка, слой по слой. След това алгоритмите разграничават почти неразличимите структури на въглеродната хартия и въглеродното мастило. Този метод първоначално е приложен успешно върху свитъка от Ен-Геди (древен еврейски ръкопис), а сега е адаптиран за още по-деликатните артефакти от Херкуланум.

AI срещу времето

Ключов принос има и Стивън Парсънс, който организира международно състезание за млади програмисти и изследователи. Участниците обучават машинни модели, които разпознават отделни думи и фрази – невидими за човешкото око.

„Можем да кажем със сигурност, че целият свитък е пълен с текст“

, казва Парсънс и приканва нови млади таланти да се включат в търсенето на скрити фрази. Според него, допълнителното обучение на моделите ще отключи цели пасажи, изгубени в продължение на хилядолетия.

Откритите до момента фрагменти съдържат гръцки и латински текстове, вероятно свързани с епикурейската школа – философско течение, посветено на удоволствието, простотата и постигането на вътрешен мир. Някои пасажи разглеждат въпроси като: Може ли липсата да разруши радостта от простите неща?

Това не само разширява разбирането ни за класическата философия, но и добавя човешко измерение към ежедневието на античните римляни.

Фокусът върху високорезолюционното изображение и изкуствения интелект ще се задълбочава. Изследователите са решени да усъвършенстват всяка стъпка в изграждането и разчитането на 3D модели на древни документи. Оптимизмът е голям: новите открития променят представата за това какво е „невъзможно“ да бъде спасено.

„Вълнението е не само в текста, а и в човешката връзка“, казва Парсънс. „Възможността да надникнем в мислите на хора, живели преди две хиляди години, пробужда в нас желанието да разберем и запазим човешкия опит.“

Успехът на проекта с Херкуланум води и до преосмисляне на ролята на AI в археологията. Вместо да замести изследователите, AI се използва като инструмент – за разкриване на модели, форми и структури, които човешкото око трудно може да засече.

Този подход намира приложение и в други дисциплини – епиграфика (надписи върху камък) и палеография (историческа графика и почерк). С развитието на алгоритмите, учените очакват AI да помага и при превод на избледнели или непълни текстове, открити по археологически обекти по целия свят.