Ако изборите биха били днес, в парламента щяха да влязат четири партии - ГЕРБ, БСП, Обединени патриоти и ДПС. Това показва национално-представително проучване финансирано и проведено от „Маркет линкс” в периода от 23 до 28 юни 2018 г.

Данните на "Маркет линкс" сочат, че  ГЕРБ щяха да спечелят с 20,3% подкрепа, което е с 3% преднина пред БСП, които щяха да вземат 16,9%. След тях се нареждат  ОП  с 4,2% подкрепа  и ДПС - с 4,1%.

Отношението към политическия елит в страната остава силно негативно, сочат данните. След Българското председателство на Съвета на Европа обаче има лек положителен ефект по отношение към ГЕРБ, които прибавят около 3% одобрение. 

БСП запазва нивата си на одобрение от около 30%, докато противоположните нагласи се споделят от около 60%. Резултатите на Обединените патриоти са сходни – около 30% одобрение и неодобрение 58%. 

В края на политическия сезон все още регистрираме позитивния отзвук върху нагласите на гражданите от българското председателство, посочват авторите на изследването. Намалява се негативизмът по отношение настоящото и бъдещо развитие на страната. На този фон, половината от домакинствата гледат позитивно към бъдещето. Младите, в сравнение с по-възрастните поколения, са по-оптимистично настроени за бъдещето. 

Картината на институционално доверие продължава да се характеризира с високо степен на критичност от страна на българските граждани. Народното събрание отново е в дъното на класацията с над 3 пъти по-висок дял на гражданите, които нямат доверие.

Народното събрание е в дъното на класацията с 60% недоверие, докато първото място е заето от Президентската институция, която има близо 60% одобрение.

От друга страна, Прокуратурата запазва минималното възстановяване на доверието към нея, като през юни положителните оценки са 18%. 

Изключение от общата картина са Омбудсманът и президентската институция, които остават на другия полюс с доверие, надвишаващо няколкократно недоверието в тях. Трябва да се отбележи продължаващата тенденция на повишаващо се доверие към институцията на Омбудсмана, като очакваме тя да продължи да се развива, подкрепена от активната ѝ роля в няколко актуални социални конфликта, които получават широко медийно отразяване. 

Отношението към политическия елит в страната остава силно негативно. Индексът на съотношението между позитивните и негативни нагласи остава в отрицателната част на скалата за всички политически сили. Анализът на резултатите води до извода, че Българското председателство на Съвета на ЕС има известен положителен ефект върху общото отношение към ГЕРБ (+3%). БСП запазва нивата си на одобрение от около 30%, докато противоположните нагласи се споделят от около 60%. Сходни са резултатите и при Обединени патриоти, които регистрират нива на одобрение 29% и неодобрение 58%. 

Към момента Движение 21 е с най-високият, макар и с негативен индекс, сред извънпарламентарно представените политически сили. Все още младата и по-слабо разпознаваема коалиция Демократична България получава одобрение от около 8% от избирателите, докато 57% са негативно настроени. 

Делът на пълнолетните граждани на страната, които не се чувстват представени от нито един от настоящите политически субекти, запазва високите си нива от последните месеци – общо 44% заявяват, че не са решили кого да подкрепят или не биха гласували, ако днес се провеждат парламентарни избори. 

ГЕРБ остава с най-голям електорален потенциал, въпреки отчетеното вече повишено доверие към партията, това е малко над 20% на база всички. БСП минимално увеличава своята електорална подкрепа като в момента 17% от имащите право на глас декларират, че биха подкрепили партията на парламентарни избори.