Густав Гресел, ЕСВП

Кремъл знае, че ако се намеси с военна сила, би изгубил добронамереността на беларуския народ. Но това не значи, че Москва няма да прибегне към управляван преход с кандидат по собствен избор.

Протестното движение в Беларус беше предизвикано от фалшифицирането на президентските избори на 9 август в полза на действащия президент Александър Лукашенко. Оттогава протестът прерасна в национално движение, което включва както столицата, така и провинцията, както интелектуалци, така и работници от държавните предприятия и журналисти в националните медии.

Режимът на Лукашенко първоначално реагира с крайно насилие, полицейски произвол, масови задържания и изтезания на протестиращи. Но на 14 август основните части на полицията отказаха да продължат да използват сила, а президентът загуби подкрепата си в основните избирателни райони. Днес е трудно да се предвиди как ще продължи режимът - освен ако чуждестранна сила не се намеси от негово име.

Затова всички погледи са насочени към Москва. Лукашенко вече призова Владимир Путин да се намеси и нареди на най-добрите беларуски военни части да се преместят от руската към полската граница, за да обрисуват протестите като форма на хибридна намеса на НАТО. В същото време от руската страна към беларуската граница се наблюдава усилен военен трафик. Неотдавна руските въоръжени сили приключиха маневри на юг от Санкт Петербург, а в навечерието на ученията "Кавказ 2020" в южна Русия се провеждат подготвителни учения.

Всичко това е добър параван за преместването на допълнителни сили в района. През 2016 г. Русия премести 144-та си мотострелкова дивизия близо до беларуската граница, която сега е подсилена от 28-ма моторизирана бригада. Като се има предвид, че лоялността на беларуските въоръжени сили все още е неясна в този момент и фактът, че Русия вероятно може да разчите всички сигнали и съобщения на близкия си съюзник по Договора за колективна сигурност (ОДКБ), военна намеса със сигурност е възможна. Но вероятна ли е?

Руските медии засега са далеч от мащабните пропагандни усилия срещу "киевските фашисти" и "хунтата" по време на кризата в Украйна

Отвъд военното превъзходство на Русия, беларуската армия днес е в много по-добра форма, отколкото бяха украинските въоръжени сили през 2014 г. - така че интервенцията може да бъде скъпа авантюра. На всичкото отгоре Кремъл научи от грешките си в Украйна през 2004 и 2014 г., че защитата на делегитимиран президент ще спечели на Москва гнева и недоверието, което носи и той самият.

Ако се намеси, Русия би загубила беларуското население като цяло и завинаги.

А чувствата на това население към Русия към момента далеч не са негативни.

В този смисъл военните маневри на Русия са демонстрация на сила (по принцип) и сигнал за сплашване. Първо, разбира се, към Запада, за да го възпира от намеса. Но също толкова важен е посланието към белоруската опозиция, че всяко следреволюционно правителство ще трябва да спазва геополитическите червени линии на Москва. Смисълът на това послание е, че Беларус ще остане близък съюзник в рамките на ОДКБ и Евразийския икономически съюз, но също така и че руските канали за влияние остават непокътнати. Това твърдение може да стане спорно в бъдеще, тъй като силите за сигурност в Беларус включват въоръжените сили, полицията и КГБ (все още такова е името му). Реформирането и лустрацията поне на полицейските сили и КГБ, които бяха активно въвлечени в репресиите след изборите, със сигурност ще бъдат сред задачите на възможно постреволюционно правителство.

Ако няма вероятност да нахлуе, ще подкрепи ли Кремъл смяна на правителството? Потенциално. В крайна сметка Путин не се поколеба да подкрепи някои от най-известните автократи на планетата, от Никола Мадуро във Венецуела до Башар ал Асад в Сирия. Но в този случай Беларус е толкова важна за Русия, че Кремъл ще положи особено старание, за да си гарантира, че ще получи резултата, който иска. В момента вероятно пресмята дали да продължи да налива ресурси в неустойчив диктатор, чийто собствени действия могат да тласнат опозицията към Запада. Внимателният отговор на Путин на молбата на Лукашенко за помощ предполага, че той може и да не се притече.

Кремъл в миналото допускаше и дори активно управляваше преходите на лидерството в близките страни, когато беше сигурно, че новите лидери ще зачитат широките геополитически интереси на Русия. Революцията през 2018 г. в Армения е най-известният пример за това, но Русия също трябваше да приеме публичното отхвърляне на президенти в Абхазия през 2014 и 2020 г. Москва прие изборите през 2011 г. в Приднестровието, които изведоха Евгений Шевчук на власт вместо подбрания от тях кандидат. Русия по различни причини поне приемаше, ако не и улесняваше, предаването на властта в централна Азия.

След като Москва стигне до заключението, че Лукашенко е на практика в задънена улица, тя би могла да приеме лидерски преход, ако успее да структурира процес, който й дава възможно най-голям контрол. Русия поддържа тесни контакти с някои дейци на новото опозиционно движение: Валери Цапкала, който въведе Лукашенко в руските политически кръгове в началото на 90-те години и избяга в Москва със семейството си; и Виктор Бабарика, който беше фаворит за президентската надпревара, докато не беше вкаран в затвора, а преди това работеше за руската Газпромбанк.

Със сигурност има фракции в елита на Беларус, които са изоставили Лукашенко и с които Кремъл може да работи.

И все пак, всеобхватността и дълбочината на протестното движение показва, че то се е разпростряло далеч отвъд обезверения белоруски елит, който Кремъл познава. И както при много други "улични" протести, в движението липсват организационни структури и ясни представители. Кремъл е известен с лошото си разбиране на подобни движения, очаквайки движенията да бъдат йерархични и с ясна организация. Затова подозрението за скрита или конспиративна структура, която ги ръководи, никога не е далеч от повърхността. Демонстрация на сила в следващите дни може да даде възможност на Русия да възпира групи или лица, които не желае да участват в политическия преход.

Наскоро се увеличи активността и на част на транспортния флот на руските военновъздушни сили - самолети влизаха и излизаха от Минск, което предполага, че Кремъл може поне да говори с различни страни за възможността за преход. Противно на твърденията на Лукашенко, че Путин ще съдейства за възстановяването на реда, Кремъл избягва да се ангажира по какъвто и да е начин и запазва всички опции на масата. Кремъл по-скоро би одобрил някакъв преходен процес, който позволява да се види, че Русия го контролира. Ако нещата се объркат за Москва, тя все пак може да вземе решение за военна намеса на по-късен етап - но това със сигурност ще бъде най-лошият и най-рисков от всички възможни варианти.

Интервенцията остава далечна перспектива, но ако прибегне до нея, Кремъл ще трябва да промени разказа си за събитията в Беларус, за да продаде такава намеса на своята местна публика. Веднага след изборите руските държавни медии бяха критични към Лукашенко, фалшификацията на изборите и репресиите. Сега "опорките" на Лукашенко навлизат бавно в руските медии, но ефектът им все още е далеч от мащабните пропагандни усилия срещу "киевските фашисти" и "хунтата", подготвили почвата за военната инвазия през 2014 г. в Украйна. Ако, разбира се, пропагандната машина се задвижи, това би било знак, че предстоят проблеми.

По отношение на политическия преход Европейският съюз би трябвало да се вслушва в гласовете и исканията на белоруското улично движение и да не вмъква своя дневен ред. Искания отвън, заявени в неправилен момент и в грешен контекст, могат само да укрепят Лукашенко в очите на Москва. Проблемът в Минск обаче е, че протестното движение в този момент е неорганизирано и няма съгласуван политически дневен ред освен призива Лукашенко да се оттегли. Но едно предварително обещание, че ЕС няма да предприеме действия извън изпълнението на автентичните искания на беларусите може да бъде първи опит за внимателна подкрепа на протестното движение, без обаче да се даде на руснаците извинение за интервенция.

***
Густав Гресел е старши анализатор в програмата Wider Europe в берлинския офис на Европейския съвет за външна политика с експертиза за Русия, Източна Европа и отбрана. Преди това е работил в Бюрото за политики за сигурността към министерството на външните работи на Австрия и изследовател в министерството на отбраната във Виена. Текстът от 18 август, т.е. преди специалното заседание на лидерите на ЕС, завършило с непризнаване на резултатите от изборите и съгласие за персонални санкции и милиони евро помощ за гражданското общество в Беларус.

Източник: "Дневник". Заглавието е на Faktor.bg