Атлантическият съвет на България (АСБ) излезе с официална позиция по горещата тема за предстоящите преговори на РС Македония за членството в ЕС. В нея те заявяват, че АСБ последователно и категорично винаги е подкрепял желанието на Република Северна Македония да стане член на НАТО и стремежа ѝ да бъде част от Европейския съюз. Едно от условията за започване на преговори за членство в съюза с която и да е държава обаче е отсъствието на спорни въпроси с нейните съседни страни и най-вече с тия, които са членове на ЕС. За съжаление нашата западна съседка, с която България подписа Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество още през август 2017 г., не изпълнява нито едно направление на договореното. Това стана причина българското правителство да подготви за партньорите ни в ЕС разяснителен Меморандум за позицията на България по отворените спорни въпроси между двете държави. В дух на доброжелателство АСБ настоятелно призовава политиците на Република Северна Македония да предприемат реални действия за решаване на спорните въпроси между нашите две държави.

Вижте пълният текст на позицията на АСБ:

Атлантическият съвет на България /АСБ/ последователно и категорично винаги е подкрепял желанието на Република Северна Македония да стане член на НАТО и стремежа ѝ да бъде част от ЕС.  

АСБ припомня, че всяка страна, която е кандидат за член на нашето европейско семейство, доброволно приема да изпълни определени задължителни условия, между които да бъде икономически, политически и духовно подготвена за това членство. Приемането в ЕС не е награда за показано желание, а предоставяне на възможност на една страна да стане равностоен партньор на останалите и отговорно да участва в решаването на общите въпроси на европейското ни бъдеще.

Едно от условията за започване на преговори за членство с която и да е държава е отсъствието на спорни въпроси с нейните съседи и най-вече с тези, които са членове на ЕС.

Всяка страна-член на ЕС има правото, но и задължението да уведомява останалите държави в ЕС за съществуването на „открити въпроси“ с кандидат-член на Съюза. Премълчаването, прикриването или омаловажаването на спорните въпроси би поставило ЕС и неговите членове в сложната ситуация на арбитър, което е недопустимо. 

Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония, подписан на 1 август 2017 г., има за цел трайно и устойчиво изграждане на приятелски и добросъседски отношения и за допринасяне на засилване на сътрудничеството в двустранен и многостранен план, за разширяването на транспортните връзки и комуникации, за улесняване на контактите между гражданите на двете страни. Договорът предвижда и създаване на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси, съвместни чествания на личности и събития от общата ни история. 

За съжаление по почти всички направления на договора на практика правителството на Република Северна Македония не изпълнява договореното.  Това принуди българското правителство да посочи нерешените и открити въпроси в отношенията си с Република Северна Македония в приетата през 2019 г. Рамкова позиция, потвърдена с Декларация на Народното събрание. Тези въпроси и предложение за тяхното решение бяха посочени и в изпратения от МВнР на Република България до съюзните държави в ЕС разяснителен Меморандум за позицията на Република България по отворените спорни въпроси с Република Северна Македония. Република България добронамерено и многократно е напомняла на властите на Република Северна Македония, че без тяхното решаване не би дала съгласие за започване на преговорите. Република България ясно и недвусмислено е заявявала неведнъж, че очаква Република Северна Македония да покаже реален напредък в решаването на тези въпроси.

АСБ със съжаление констатира, че не забелязва никакъв напредък в решаването на откритите въпроси. 

АСБ напомня, че още в Преамбюла на Договора за приятелство между нашите две страни се казва, че той стъпва върху ОБЩАТА ИСТОРИЯ, която свързва двата народа. Това означава,  че двете страни приемат, че историята на българите на територията на днешна Република България и на македонците, живеещи на територията на днешна Република Северна Македония е обща – те имат обща идентичност, обща култура, общ език, общи празници, общ бит и общи национални герои. 

АСБ приема факта, че днес не сме един, а вече два отделни народа, с две собствени национални държави, но историята ни до 1944 г. е една и тя е обща. До 1944 г. сме имали обща писменост, култура, идентичност, но в резултат на поредица от международни мирни договори, особено след Първата и Втората световна война, сме били разделени. И защото сме били един народ до 1944 г., затова имаме общи герои и общи събития, които ни свързват и днес. Точно защото сме били един народ, стотици хиляди българи – от Мизия, Тракия, Добруджа и самата Македония, са загинали за свободата и за обединението на всички българи, включително с българите от историческата област Македония, в едно общо Отечество България.

АСБ припомня, че след 1944 г. с политики на геноцид, етническо прочистване и жестоки репресии, в комунистическа Югославия изкуствено бе създадена македонска нация и македонски език на територията на днешна Република Северна Македония. Такъв опит се направи и в самата България, когато комунистическата власт след 1944 г. насилствено принуждава хиляди българи от Пиринска Македония да се запишат в личните документи като македонци. 

Опитът да се създаде нова македонска идентичност в Българя не успя, но в бившата югославска република Македония се реализира успешно чрез политиката на асимилация и създаване на нова македонска национална идентичност. Този процес за Балканите не е нещо ново – така бяха асимилирани част от българските малцинства и в други съседни страни. Такива са опитите за създаване на добруджанска, помашка и шопска народност, на базата на диалектни особености или религиозни различия. 

АСБ напомня факта, че още през 1992 г., България стана първата страна в света признала самостоятелната македонска държава. Ние приемаме, че днес на територията на Република Северна Македония живее вече друг народ, който говори на свой собствен македонски език. Ние  признаваме това, но смятаме, че и днешните македонци трябва да признаят, че техният език е изкуствено създаден след 1944 г. на базата на югозападни български диалектни форми.

АСБ заявява, че гражданите на Република Северна Македония имат правото на своя днешна идентичност, но не приема те да градят тази своя нова национална идентичност за сметка на България. 

АСБ преценява, че в настоящия исторически момент, когато се поставя въпросът за започването на преговори за приемането на Република Северна Македония в ЕС, съгласието на Република  България за това, без предварително да са решени откритите въпроси, свързани с неизпълнението на договора от македонска страна, без да има ясно разписана „пътна карта“ с график за решението им, ще се отрази крайно негативно не само върху българския национален интерес, но и върху общоевропейските интереси.

АСБ, в дух на доброжелателство, настоятелно призовава политиците на Република Северна Македония да предприемат реални действия за решаването на спорните въпроси между нашите две държави. Напомняме, че в Република Северна Македония следва да започне необратим процес на:

 - премахване на табелите на множеството паметници, в които българите еднозначно се определят като „фашистки окупатори“;

 - разкриване имената на агентите на югославските и сръбските тайни служби, действали на македонска територия; 

- реабилитиране на десетките хиляди жертви на югославския комунистически терор спрямо българите в Македония след 1944 г.;

- спиране на антибългарската пропаганда и „езика на омразата“ в македонските медии;

- пренаписване на учебниците по история и литература, в които българите са квалифицирани като „татари“, „фашисти“, „окупатори“, „престъпници“ и „убийци“.

Това са само част от откритите въпроси, поставени в Рамковата позиция и Меморандума на Република България, които правителството и парламента на Република Северна Македония трябваше да започнат да решават досега, а не да прехвърлят отговорността си върху Историческата комисия.

Затова, ръководейки се от тези съображения, АСБ препоръчва на правителството на Република България да не дава безусловно съгласие за започване на преговори за присъединяване на Република Северна Македония в ЕС. 

Управителен съвет 
на Атлантическия съвет на България