България и Румъния принуждават албански фермери да банкрутират, тъй като тяхната месна продукция е с около 50 албански лека (80 ст.) по-евтина от местната, съобщи местната тв „Топ Ченъл“, цитирана от БНР.
„Няма пазар. Не можем да се съревноваваме с българското месо. Не можем да продаваме нашето агнешко на пазара“, казва пред телевизията албански производител.
„Купувачите предпочитат месото от чужбина заради цената. То струва 250 лека (4 лв.), а нашето е 300 лека“ за килограм, казва друг албански фермер.
Според местните производители условията, които държавата изисква от тях са прекалено скъпи и това кара месопреработвателните фирми да купуват месо и мляко от чужбина.
„Имам 50 овце и кози, които не са регистрирани, защото ми искат по 200 лека за всяка от тях. Не мога да си позволя регистрация, медикаменти, наем на земя и всичко останало“, посочва албански фермер.
Липсата на точна документация в месарниците също мами потребителите. Ако на пазара ти казват, че продават прясно местно месо, шансовете то да е българско или румънско са големи, посочва „Топ Ченъл“.
Фактор
„Няма пазар. Не можем да се съревноваваме с българското месо. Не можем да продаваме нашето агнешко на пазара“, казва пред телевизията албански производител.
„Купувачите предпочитат месото от чужбина заради цената. То струва 250 лека (4 лв.), а нашето е 300 лека“ за килограм, казва друг албански фермер.
Според местните производители условията, които държавата изисква от тях са прекалено скъпи и това кара месопреработвателните фирми да купуват месо и мляко от чужбина.
„Имам 50 овце и кози, които не са регистрирани, защото ми искат по 200 лека за всяка от тях. Не мога да си позволя регистрация, медикаменти, наем на земя и всичко останало“, посочва албански фермер.
Липсата на точна документация в месарниците също мами потребителите. Ако на пазара ти казват, че продават прясно местно месо, шансовете то да е българско или румънско са големи, посочва „Топ Ченъл“.
Още от Бизнес
НС прие промени в Закона за кредитните институции на първо четене
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова поясни, че се въвеждат две европейски директиви, предвижда се санкция, която може да бъде наложена на банка, на финансов холдинг, за принудително изпълнение при неизплащане на финансови задължения
Експерти бият тревога: България влиза в дългова спирала заради наследени финансови капани
Икономисти предупреждават, че новият дълг от 3,8 млрд. евро е следствие от натрупани бюджетни дефицити, ограничена ликвидност и години на отлагани финансови решения
Николай Василев: Има три причини да сме първи по ръст на инфлация в ЕС
Правителството не е дало никакви идеи за бюджета, въпреки това пораженчески веднага взима дълг, имаше само споменаване на микроскопични идеи за реформи