В продължение на десетилетия учените са работили с предположението, че отражателната способност на Земята, известна като албедо (количеството слънчева светлина, което планетата отразява обратно в космоса), е фундаментално балансирана между Северното и Южното полукълбо. Ново, мащабно проучване, базирано на повече от две десетилетия сателитни наблюдения, публикувано в списание PNAS, преобръща тази дългогодишна хипотеза.

Неочакван географски разрив
Изследването, разкрива, че Земята наистина е потъмнявала през последните десетилетия, отразявайки все по-малко светлина, съобщава научното издание Smithsonian magazine. Шокиращият резултат обаче е, че Северното полукълбо губи своя блясък значително по-бързо от Южното.

Водещият автор на проучването и старши технолог по радиационни науки в НАСА, Норман Льоб, обяснява тази неочаквана асиметрия с няколко ключови промени в земните системи:

Топенето на леда: Повърхността на Северното полукълбо потъмнява, тъй като топенето на снега и леда разкрива по-тъмни земни и океански повърхности отдолу. По-тъмните повърхности абсорбират повече топлина и отразяват по-малко светлина.
Чистият въздух: Намаляването на индустриалното замърсяване в региони като САЩ, Европа и Китай е намалило броя на аерозолите (леки, светлоотразителни частици като дим и прах) във въздуха. По-малко аерозоли означава по-малко отразена светлина.
Ефектът на юга: Южното полукълбо е преживяло обратен процес, тъй като големи вулканични изригвания и австралийски горски пожари наскоро са добавили повече аерозоли в атмосферата му, временно увеличавайки неговото албедо.

Последиците: Климатът и водните течения
Тази нарушена симетрия е сигнал, че балансиращият ефект на облаците, които досега са успявали да поддържат равновесието, вече достига своя лимит. Тъй като Северното полукълбо потъмнява, то абсорбира повече енергия, което може да ускори допълнително регионалното му затопляне.

Изследователите предупреждават, че последиците от преразпределението на тази допълнителна топлина по света са "отворен въпрос". Преминаването към асиметрично разпределение на топлината може да засегне всичко – от океанските течения до глобалните метеорологични модели. Както отбелязва атмосферният химик от Норвежкия център за международен климатичен анализ, Йовинд Ходнеброг, данните "показват, че има увеличение на енергията, която влиза в земната система, в сравнение с тази, която я напуска".