Алеко Богориди – първият генерал-губернатор на Източна Румелия и препратки към днешната политика
След абдикацията на княз Александър Батенберг през 1886 г. Алеко Паша, както още е известен, е един от кандидатите за българския княжески престол
На 13 март 1879 г. княз Алеко Богориди, известен като Алеко Паша, е назначен от османския султан за първи генерален губернатор на Княжество Източна Румелия – длъжност, близка до съвременния премиерски пост.
Алеко Богориди е роден в Цариград през 1822 г. Той е юрист и държавник, син на един от най-влиятелните хора в Османската империя след султана – княз Стефан Богориди (Стефанаки Бей). Образованието му преминава през Гръцката Велика Школа в Цариград, учебни заведения в Яш и Франция, а висше образование по държавно право получава в Германия. В кариерата си заема висши административни и дипломатически постове в османската държавна администрация.
С подкрепата на руския император Александър II и съгласието на Великите сили, на 13 март 1879 г. Богориди оглавява Източна Румелия. По време на петгодишното си управление (до 1884 г.) той затвърждава българския характер на областта, макар че управлението му е с временен статут.
Политически князът е свързан с Либералната партия и поддържа контакти с български политически лидери, сред които Петко Каравелов и Петко Р. Славейков, които са потърсили убежище в Пловдив. Във външната политика той се ориентира и поддържа проанглийска линия. След абдикацията на княз Александър Батенберг през 1886 г. Богориди е един от кандидатите за българския княжески престол.
Любопитна историческа препратка са събитията от 13 март 2013 г.. На тази дата Марин Райков официално встъпва в длъжност като служебен премиер на България, назначен от президента Росен Плевнелиев. Това се случва след драматичната оставка на Бойко Борисов и правителството на ГЕРБ, което бележи поредния политически обрат в най-новата ни история.
Още от От редактора
Славен ден: Преди 1215 години кан Крум разбива византийците на Никифор I
Битката при Върбишкия проход е грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент 400 год., който пада убит по време на бран
Да си спомним за Висоцки - бардът, когото властта не можа да накара да замълчи
Истината за неговата кончина едва ли някога ще излезе наяве, но за хората, които са го познавали и обичали, Висоцки ще остане завинаги “войн”, а песните му - "безсмъртни"
Памет за Васил Друмев – възрожденецът, белязал литературата, църквата и държавата
Писател, държавник и духовен водач, той е останал в българската история като Климент Търновски