Александър I Батенберг - Съединител – князът, който със Съединението избра България и плати с короната си

Княз Александър I Батенберг влиза в българската история като първия владетел на новоосвободената държава, но именно Съединението от 1885 г. превръща образа му в национален символ. Парадоксът е, че същият акт, който издига княза до един от най-популярните политически фигури в България, ускорява и конфликта му с Русия и само година по-късно води до неговата абдикация.

Батенберг е избран за княз на България на 29 април 1879 г. от Великото народно събрание с подкрепата на Русия. Той е едва 22-годишен. Българската държава тепърва изгражда своите институции, а руското влияние върху армията и администрацията е огромно. Още първите години от управлението му обаче показват, че отношенията между княза и Петербург няма да останат безпроблемни.

През 1881 г. Александър суспендира Търновската конституция и установява режим с разширени княжески правомощия. Експериментът се оказва неуспешен и през 1883 г. конституцията е възстановена. Междувременно отношенията с Русия се влошават.

Така до 1885 г. Батенберг вече не е просто княз, поставен на българския престол с руска подкрепа. Той постепенно се оказва в центъра на борбата за това докъде може да стига руското влияние върху младата българска държава.

Денят, който променя образа на Батенберг

На 6 септември 1885 г. в Пловдив е извършен преврат, който провъзгласява Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Действието е подготвено от Българския таен централен революционен комитет и е подкрепено от части от милицията и армията.

Пред Батенберг стои избор. Той може да се дистанцира от извършеното или да го приеме и да поеме управлението на обединена България.

Избира второто.

На 8/20 септември князът издава указ, с който приема Съединението и титлата „княз на Северна и Южна България“. На следващия ден влиза тържествено в Пловдив.

Това решение има огромно политическо значение. Батенберг не е човекът, извършил Съединението, но именно неговото заставане зад свършения факт му придава държавна легитимност.

Князът, избран с руската подкрепа, застава начело на акт, който Русия не желае да бъде извършен по този начин.

След Съединението руските офицери са отзовани от българската армия. Скоро след това Сърбия обявява война на България. На практика младата държава трябва да се защитава при отсъствието на руските офицери, които дотогава заемат ключови командни позиции.

Българската армия обаче побеждава при Сливница, а след това настъпва в Сърбия. Победата не само защитава Съединението, но и превръща Батенберг в символ на военния и политически успех на България.

Героят и неговият край

Тъкмо когато популярността на княза достига своя връх, политическото му положение започва да се срива.

През април 1886 г. Топханенският акт признава Съединението, като Александър Батенберг е признат от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия. Формално двете територии запазват различен статут, но на практика са поставени под едно управление.

Само няколко месеца по-късно, на 9 август 1886 г., група офицери извършват преврат и принуждават княза да абдикира. Батенберг е отведен в Русия, но след контрапреврат, начело на който застават Стефан Стамболов и Сава Муткуров, се връща в България.

Връщането му обаче не спасява престола. Без подкрепата на руския император, който му пише, че не одобрява оставането му на престола, а и в условията на продължаващата политическа криза Батенберг абдикира на 26 август 1886 г.

Батенберг става национален герой не защото сам е създал Съединението, а защото в решаващия момент застава зад него. А това решение го поставя в пряк конфликт с Русия и в крайна сметка допринася за загубата на престола му.

Затова образът му в националната памет е по-интересен от обичайния героичен портрет. Той не е безгрешният владетел, нито самотният архитект на българското обединение. Батенберг е политик с амбиции и противоречия, който в един ключов момент избира да защити вече извършения български политически акт.

Именно тогава се случва нещо по-голямо от съдбата на един княз: българският владетел за първи път се оказва принуден да избира между интересите на силата, която го е довела на престола, и интересите на държавата, която управлява.

Избира България.

И плаща за този избор с короната си. І БГНЕС