Александър Невзоров , руски журналист

Ние знаем, че лоботомията е престъпна, глупава, но деликатна процедура, която изисква както умения, така и специални инструменти. И само в Русия лоботомията се извършва с толкова тъп инструмент като Соловьов. Но проблемът дори не е в това, а в това, че не винаги лоботомията през ануса е правилната идея. Оказва се, че пътят е трънлив и дълъг. А още по-лошото е, че телевизионният доктор невинаги знае пътя, а маршрутът постоянно се променя.

Тези медии, които до вчера пееха осанна на Тръмп, днес трябва да извършат лоботомия върху зрителите си по съвсем различен начин. Налага се рязък завой назад. Затова медиите са се изгубили в правото черво, а Кремъл изпраща инструкции, които се променят няколко пъти на час. Последните указания бяха панически. Защото Тръмп Всемогъщият нареди на Путин да се измие и обръсне, тъй като този път бичуването няма да бъде насаме, а публично. Руският диктатор има няколко дни, за да подготви задните си части за наказанието.

Доналд, както е известно, се гневи. Гневи се, защото Путин открито се подиграва и саботира прекратяването на войната. Тоест, кремълският кърлеж продължава да смуче кръв от войната, въпреки че му беше наредено да извади хоботчето си от раната и да кръстоса лапички. А той изобщо не смята да го прави. Напротив – Путин утрои ударите по хотели, болници, жилищни квартали и енергийната инфраструктура.

Тръмп най-сетне се усети, че московският тарикат вероятно го има за пълен балък. За мозък, който може да бъде манипулиран до безкрай. Тръмп се усъмни. Тръмп се ядоса. И гневният му вик вече прозвуча. Той обещава да се разправи.

Путин, както обикновено, се завря под кремълския перваз и мълчи. Той знае, че при всички случаи ще му се наложи да увърта, да се гъне и да се оправдава. И целият свят отново ще стане свидетел на това доколко Руската федерация, дори в такава интимна сфера като грабежа и окупацията на съседни държави, зависи от Съединените щати. Ще стане очевидна онази страшна измама на века за „изправянето на Русия на крака“. Защото, колкото и да не им се иска на някои, става ясно – никакво изправяне не се е състояло. Велика Русия е в същата поза и все така тъжно смуче звездно-райетания член. Да, но този път не с онзи ентусиазъм от 90-те, а със съвсем кисела физиономия.

Медиите наистина са в ужасно положение и не разбират как да се ориентират толкова бързо в ситуация, в която дори Кремъл не е сигурен – Тръмп добър ли е, или лош? Естествено, всичко зависи от рейтингите на телевизионните канали и от мощността на техните пропагандни апарати. Но въобще да се говори за рейтинги в Русия е нелепо. Каквито и да са, те не значат нищо. Защото, както вече казах за лоботомията – след груба лоботомия всеки пациент, с увиснала слюнка и нечленоразделни звуци, ще гледа всичко, което му сложат пред очите. Той вижда движещи се човечета, които крещят думи върху червени, ярки фонове, цветни заставки – всичко това предизвиква у него див възторг.

Тоест, въпросът за качеството на аудиторията е преди всичко въпрос за нейната доброволност. А в Русия всички са принудителни телевизионни зрители, защото само телевизорът преподава задължителната фразеология и внушава този набор от представи, чието заучаване спасява от затвор, мъчения и конфискация на имущество. Осъзнават ли тези хора, че телевизорът ги превръща в идиоти? Разбира се. Именно затова го гледат – защото ги прави идиоти. Малкият човек вижда в телевизора великия уравнител, който му помага да се сдобие с най-безопасния цвят за днешна Русия. Защото да станеш идиот не е толкова просто. А къде другаде да го научиш?

А тук, в телевизора, всичко е в готов вид. Той позволява да бъдеш като всички, да мислиш като всички, да говориш като всички и чрез това да избегнеш неприятности. Така че тази стъклена цица на телевизора е не само ваксина срещу разума, която могат да ти поставят Скабеева или Соловьов. Малкият човек търси защита в телевизора. Той търси в него рецепта за оцеляване. Всеки малък човек се страхува от неприятности. Ужасяват го проблеми, разпити, наказателни дела. Ужасява го загубата на имущество, защото нещо може да разклати неговото малко уютно гнезденце и да превърне живота му в локален апокалипсис – с двустайното ипотечно жилище и корейската кола на изплащане.

А всичко това за него е краят на света. Малките хора са роби на своя малък уют. Ще му вземат вилата, злият съдия-изпълнител ще натовари колата му на репатрак… И затова малкият човек търси хапче, което да му даде възможност да бъде като всички. И го намира в телевизора. Той знае, че телевизорът разпространява лъжи, но не му пука. Той именно това търси – лъжата. Истината не му трябва. Истината предизвиква отвращение, ужас и може да му създаде проблеми. Тя неслучайно е преследвана, и то не само от властта, но и от самите граждани.

На тях им е оставено правото да имат някаква си там жена, дечица, да изглежда, че водят нормален живот. Но истината е опасна. Тя е като мина. Наистина, стойността ѝ е силно надценена. Тя е опасна, неприятна, неудобна за съхранение и транспортиране. Руснаците са го разбрали. Защото какво е разпит? Това е обиск на мозъка. И ако по време на разпит в черепа ти бъде открита истина, ще получиш 8-10 години затвор, със загуба на целия си живот, с рухването на малкия ти уют.

Разбира се, по-добре изобщо да не притежаваш тази истина. Да не я държиш в главата си, за да не я открие някой прилежен следовател, ровейки в съзнанието ти. Ако я намери – край. Животът ти е съсипан. Дори ако открият наркотици, оръжие или детска порнография, няма да ти създаде толкова сериозни проблеми, колкото ако намерят истина.