Александър Невзоров: Тръмп наистина не разбира, че кремълският върколак е неадекватен

Легендарният руски журналист Александър Невзоров, бивш депутат от Държавната дума , напусна Русия още през март 2022 г., веднага след началото на руската инвазия, заявявайки категоричната си позиция срещу действията на Москва.

 През юни 2022 г. президентът Володимир Зеленски подписа указ, с който предостави украинско гражданство на Александър Невзоров и неговата съпруга Лидия за техните заслуги в борбата срещу руската пропаганда.

Добър вечер. Добър вечер. Това е "Екстракт".

Извинявам се, днес съм тук малко неудобно разположен, защото кучето реши да спи точно тук – върху каменния под, който все още пази известна прохлада. И точно там, където по принцип би трябвало да са краката ми, лежи, усмихвайки се насън, огромната бяла вълчица Деливиха.

Предупреждавам ви, че може да започне да хърка. Освен това насън може внезапно да се втурне да тича или да завърти роман с някой симпатичен вълк. Тогава тук всичко ще се срути, започвайки от осветителното тяло.

Но нека все пак преминем към събитията от последните два дни. Сред тях има както изключително любопитни, така и наистина съдбоносни.

Ще започнем не със съдбоносните, защото във всички новини първото място винаги е за кого?

За чичо Тръмп

Да, чичо Тръмп е мечтател и разказвач на приказки.

Той твърди, че Путин усеща натиск и иска войната в Украйна да приключи.

Но Тръмп наистина не разбира, че кремълският върколак е неадекватен. Единственият вид натиск, който той действително би могъл да усети, е този на голяма хидравлична преса.

Възможно е едва когато Путин бъде сплескан и черепът и тялото му бъдат сведени до дебелина от един сантиметър, у него да възникнат закъснели съжаления и дори известно разкаяние за извършените престъпления.

Други варианти за натиск, освен хидравличната преса, не се очертават.

Между другото, искам да подскажа, че в момента съществуват мощни компактни хидравлични преси финландско производство. Според описанията им те са предназначени за пресоване на боклук и битови отпадъци, включително биологични.

Мисля, че никой няма да оспори на Путин званието „биологичен отпадък“.

В подобен агрегат президентът на Руската федерация, изпитал истински натиск, би придобил компактност, отлична форма на брикет и завинаги би се избавил от конспиративния боклук в главата си.

Така че това са поредните тръмпови миражи и илюзии. Мирът в Украйна, за съжаление, не се отдава на американския държавен глава.

Но той компенсира всичко останало – и иранския позор, и провала с Путин.

Вместо това Тръмп заяви, че вече е номер едно в TikTok. Че е най-популярният персонаж. Че е изместил Тейлър Суифт на някакво далечно място. Накратко – всички са разгромени, абсолютна победа, триумфална TikTok арка. Голям успех по този повод.

А Путин... да, Путин продължава да се занимава с основната си работа.

Той упорито затвърждава образа на Русия като страна на изроди и садисти. Изроди и садисти, на които няма място в световното човешко семейство. И трябва да се признае, че това е единственото, което му се получава сравнително добре.

Тук няма смисъл от оправдания. Каквото е – такова е.

Нощна бомбардировка. Отново Киев. Отново убити възрастни хора, деца и майки. Унищожени са цели семейства.

Бомбардира Путин, но ръцете на цяла Русия са до лактите в кръв.

Някой може да припада от ужас, но повечето руснаци, доколкото виждам, направо облизват тази кръв и дори я вкусват с удоволствие.

Русия не разбира, че си играе с огъня на историята, който никого не пита за разрешение...
 
 Всичко това било уж в рамките на обичайното „възстановяване на реда“ в една прекалено осмелила се колония.

И, разбира се, за да бъде възстановен традиционният паразитизъм върху украинските ресурси, без които, както смятат в Кремъл, животът на Руската федерация е немислим.

Това е онова, което те наричат „скрепи“ – за да помнят всички кой е истинският господар на пространството на бившия СССР.

Но Украйна си позволи да се съпротивлява, а Руската федерация претърпя унизителен провал още в първите дни на нахлуването.

След това започна всеобщата касапница, в която по напълно естествен начин се включиха държави, които не пожелаха безучастно да наблюдават бандитизма на Кремъл.

Това е цялата история – нищо повече.

Разбира се, по време на разговора си с Тръмп Путин започнал да се хвали.

Разказвал му приказки за Константиновка и за други свои „победи“.

Лесно може да си представим гримасата на Доналд Тръмп, докато е слушал всичко това и все повече се е убеждавал, че разговаря с човек, който е загубил връзка с реалността.

Владимир Путин вече очевидно губи усещането за действителността.

Той вече не разбира кого може да лъже и кого не.

Едно е покорното население, което знае, че дори съмнението в думите на фюрера може да бъде наказано.

Съвсем друго е президентът на Съединените щати, който разполага с цялата разузнавателна информация и отлично знае какво е реалното положение.

Той прекрасно знае, че всички тези „победи“, за които Путин говори, са измислици.

Очевидно на Путин вече не му стигат провалите край Токмак и Купянск.

След като „поседя“ в тези локви, той реши да прехвърли самодоволството си и към Константиновка.

Всъщност това, колкото и странно да звучи, е добра новина.

Защото виждаме, че Кремъл продължава да живее в света на собствените си фантазии.

А това означава, че способността му трезво да оценява случващото се става все по-слаба.

Между другото, има още един любопитен момент.

Колкото повече Кремъл говори за собствените си успехи, толкова по-очевидно става, че реалните резултати са далеч по-скромни от официалната пропаганда.

Това винаги е било отличителна черта на руската власт – когато започне прекалено шумно да се хвали, обикновено се опитва да прикрие поредния провал.

Същото се случва и сега.

На фронта положението остава изключително тежко и за двете страни.

Да, Русия продължава да разполага с огромно числено превъзходство.

Да, тя е готова да хвърля в атака все нови и нови хора, без особено да се интересува от загубите.

Но това не означава, че постига стратегически успех.

Напротив.

Цената на всяко минимално придвижване напред става все по-висока.

Русия плаща за всеки километър с огромен брой убити и ранени.

Именно затова Кремъл така настойчиво се опитва да създаде впечатление за непрекъснати победи.

Защото ако това впечатление изчезне, ще започнат неудобните въпроси.

Ще започнат да питат защо вече няколко години се води война, която трябваше да приключи за броени дни.

Ще започнат да питат защо икономиката се задъхва.

Защо растат цените.

Защо липсват работници.

Защо бюджетът изпитва все по-големи трудности.

Защо се налага непрекъснато да се измислят нови данъци и нови начини за събиране на пари.

Всички тези въпроси Кремъл много добре разбира.

Затова и информационният шум трябва непрекъснато да заглушава реалността.

Но реалността има неприятното свойство рано или късно да си пробива път.

И тогава никаква телевизия, никаква пропаганда и никакви тържествени речи вече не могат да помогнат.