Александър Невзоров

Добър вечер. Това е „Екстракт“. Има доста интересни неща.

Първо – изясниха се правилата, съвременните правила на големите политически игри. И според тези правила за световен триумф реалният успех изобщо не е задължителен. Достатъчна е шумната му имитация. Повече от това – истинският военно-политически успех дори не е желателен, защото истинският успех, извинете, мирише лошо. Той е опръскан с кръв, опушен от пожари, което позволява на критиците да въртят носове, да извиват очи и да изчисляват проценти „нехуманност“. Лицемерите се събират в хор и започват да извиват възмутени арии.

Това важи и за Тръмп. Тръмп не се бави. Той създаде свой „съвет за мир“ с вечен председател, когото след кратко съвещание със самия себе си назначи… себе си, надарявайки се с немислими пълномощия. Тоест дори ако Тръмп скоро бъде покосен от инсулт, той най-вероятно ще остане най-яркият президент на САЩ в цялата история. Яркостта на Тръмп е на 99% безсмислена, на 50% комична, но е безспорна.

Само за една година Доналд се превърна в хибрид между Чингисхан и мистър Бийн. Изключително сполучливо амплоа. Той успя да превърне в лични васали практически всички земни владетели и е почти невъзможно да се намери лидер на планетата, който да откаже да му тича за бира.

На фона на Тръмп като светли джуджета изглеждат и Путин, и Аятолаха, и Ун. Да, те са зли, виновни, инатливи джуджета, но и на тях е позволено да лъскат обувките на Доналд Тръмп. При това, забележете, значително се смали в политическите си размери дори председателят Си, главата на Поднебесната империя.

Всички разбират, че 99% от „великите деяния“ и „грандиозните свършвания“ на Тръмп са чиста бутафория. Но, както се оказа, това вече няма никакво значение.

Грандиозното шоу – "Тръмп шоу" покорява света. Да, той е феерично невеж, нелеп и смешен, но всички останали господари на държави и континенти подвиват опашки и възторжено кимат на всяка негова реплика, включително и на глупостите му. Репутацията му – преди президентството и от предишния мандат – е кошмарна, но и това вече се оказва незначително. И правилно – защото безупречната репутация обикновено е признак на паралитик по рождение.

Възниква въпросът: да, това е само година от президентството му, но докъде може да се надува това „величие“? Къде е пределът му? И защо, по дяволите, в един пропукан свят се появи този циклоп?

Да, възторзите са огромни, поклонението – повсеместно, но истинският пробен камък за грандиозността на сегашния президент на САЩ ще бъде украинската война. А тя може да бъде погребана само в един-единствен гроб – заедно с Путин. Други начини за прекратяването ѝ просто не съществуват.

Това ще бъде тестът за истинско величие. А на Тръмп, с неговата завишена летва и конструирано, невиждано величие, му предстои изпит за подлинност. И във всеки случай този тест се свежда до едно – смазването на кремълския паразит.

Трябва да признаем: Тръмп удивително добре умее да превръща всичко в бутафория. Удивително. Но там, където прави нещо реално, веднага се подрежда хорът на плачещите – както беше, например, с убитите кубинци. Това обаче не помрачи особено картината.

Обърнете внимание на Израел. Израел, който съвсем конкретно и исторически удари онези, които го нападнаха, се превърна в проклинаем. Ясно е, че в това бяха вложени милиарди, защото съдбите на нещастните мюсюлмани никого не вълнуват – както не вълнуваха и в Иран.

Тръмп има още едно предимство: той не се страхува да изглежда като глупак. Това е изключително силна черта в днешно време, подценявана от всички останали политици, обсебени от безупречния си имидж. Тръмп разбра, че да изглеждаш като глупак не е страшно. Публиката вече е подготвена за всякаква екстравагантност – от шоута, видеоклипове, превръщането на тела в стока, дивото виене на естрадата и рапа.

Виждаме удивително нещо: връщат се времената на Атила – меко, но сигурно. Всички онези модели на човешки отношения, над които историята е работила векове, са анулирани. При такива допуски хората отново стават изключително опасни един за друг. Няколко века хуманистични и толерантни натрупвания – хвърлени на кучето под опашката. Светът съвсем не е толкова уютен, колкото си мислят някои.

Иронията е, че всичко това го направиха технологиите, които по идея трябваше да водят човечеството към по-голямо съвършенство, разумност и свободи. Този ефект не беше предсказан от никого. Освен от мен – както и ролята на технологиите за усилването на диктатурата.

А какво става със Зеленски? Зеленски, както е известно, говори в Давос и заяви, че за една година нищо не се е променило. Няма „Таурус“. Да, Мадуро е в затвора, но Путин не е. Залата, разбира се, аплодира правостояща.

Не е чудно, защото в Давос Зеленски нашляпа Европейския съюз по бузите много по-болезнено, отколкото го направи година по-рано американският вицепрезидент Ванс. Той боравеше с обидни, но абстрактни формулировки и основно душеше с американска реторика. Президентът на Украйна удряше с кървави факти.

И виждаме как съдбата и историята все по-настойчиво поднасят на Европа Зеленски като реален вожд. А Европейският съюз не е в състояние да удуши собственото си европейско високомерие и се прави, че не забелязва това.

Въпросът не е в достойнствата на президента на Украйна – той има милиард недостатъци. Въпросът е, че в този исторически момент задача номер едно на Запада е обезвреждането на Русия. Няма нищо по-актуално и по-важно. Всичко останало е дреболия.

С Путин не може да се преговаря. А и в самото руско общество фашизмът е пуснал такива дълбоки корени, че през следващите петдесет години Русия ще остане главната заплаха за свободния свят. Никой, освен Зеленски – въпреки всички негови недостатъци – няма опит от реална борба с Руската федерация.

Лидерите на Запада са очарователни хора, но са се проявили само в разговорния жанр. А е нужен реален гладиатор – такъв, който не се страхува от ескалация и кръв и разбира, че историята не се движи в жанра на полонеза или менуета, а в жанра на битката.

Да, Зеленски има купища недостатъци, но натрупаният от него опит ги превишава. Той е „неудобен“ за европейците, но от него няма къде да се избяга, защото руската орда е прекалено голяма опасност и апетитите ѝ са добре известни.

Да, Зеленски вече е обидил Урсула фон дер Лайен. Рицарите на Европа са крехки и изискани, но можете да бъдете сигурни – те бързо ще се помирят и ще кажат всички нужни думи.

Няма да разказвам нищо за преговорите, започнали в Абу Даби. Това са напълно безсмислени събития и няма никакъв смисъл да се коментират. От тях няма да има никаква полза. Защо изобщо се губи време с тях? Първо – защото просто има седалище. И второ – защото жанрът „преговори“ много допада на планетарния цар Тръмп. Всичко това е само за да бъде угодено.

В реалността, познавайки маниакалността на Путин и пълното му пренебрежение към живота на собственото му население, цялата тази преговорна история е празна. С Русия не може да се договаря – тя може само да бъде обезвредена, и то внимателно, както в трилърите, когато прерязват един-единствен проводник в бомба.

Ръководството на Русия в по-голямата си част е съставено от реално умствено увредени хора, които, обидени че им пречат да грабят и убиват, могат да се опитат да взривят всичко, унищожавайки милиони – преди всичко свои.

Да се надяваме, че Съединените щати именно това и правят – „прерязват проводника“.

Както разбрахте, гренландската война се отмени. Точно както бях предрекъл – с покъртителна лекота. Това е стилът на Тръмп. Все още има надежда, че и „замайването“ на Путин ще се случи също толкова непринудено, както и с венецуелския диктатор.

Но засега това не се е случило. Туморът на Русия продължава да расте. Победи няма, но нуждата от гръмки думи и реализация на злоба е огромна. И вече по руската телевизия призовават да се удари по балтийските държави, защото „не им е жал“.

Това е руската телевизия – официалните медии, които са се сринали до нивото на самодеен спектакъл в най-тежкото отделение на психиатрията.