Александър Невзоров, легендарен руски журналист 

Аха. Добър вечер. Това е "Екстракт". Всичко е много весело и хубаво.  Основната новина, въпреки че има и по-сочни, по-актуални и по-съдбовни събития, си остава обещанието на сенатор Линдзи Греъм — обещание, което не би могъл да даде без съгласието на Тръмп — да „сритат задника“ на Путин.

Това наистина е много по американски, но в същото време разрушава онази последна преграда на приличие, която беше издигната между Русия и САЩ. Истината е, че Греъм, който обеща да рита задници, си е непоправим романтик. Под „задник“ той, разбира се, има предвид не самия Путин, а режима му.

„Задникът“ на режима  се представя на Греъм като нещо пухкаво, розово и възвишено. А колко голямо ще е разочарованието му, когато се окаже, че ще трябва да рита един седалищен край, целият в пукнатини, язви, рани и декубитални рани. И от тези пукнатини при всеки удар ще излитат прилепи, хлебарки, плъхове, таралежи и всякакви гадини.

Жалко е за Греъм, защото начинанието да се рита руски задник е силно несанитарно. Повтарям, не говорим за увисналите лични задни части на Путин, а за тази общоруска задница. Единственото, с което Русия би могла да отговори на това ритане, е с тактическа, а може би и стратегическа, ядрена диария. Отдавна вече я раздува величието ѝ.

Москва все още не е отговорила по никакъв начин на репликата от Вашингтон. Само драматично мълчание. Може би в момента резервират задници. В същото време нищо в света не подсказва, че човечеството още има илюзии по отношение на Путин.

Министерството на културата на Руската федерация е измислило хитър ход, по примера на Суджанската тръба. Решили са да прокарат по „културната тръба“ към Италия известния путинист, диригента Гергиев. Той трябваше да се промъкне по тази „тръба на културните връзки“ и да изнесе концерт във величествения дворец Ванвителе в Казерта.

Тоест Русия продължава обсесивно да се бута в Европа, опитвайки се да възстанови разбитото си културно присъствие в цивилизования свят. Трябва да се знае, че Гергиев е не просто привърженик на Путин, но и на СВО (т.нар. „специална военна операция“) — убеден поддръжник на окупацията, геноцида и масовите убийства. От неговата диригентска палка капе и пръска кръвта от Мариупол и Буча.

Гергиев е не по-малко гнусна и престъпна фигура от който и да е от путинските генерали или пропагандисти на войната. Италианските власти разбраха това навреме. Макар че концертът му в рамките на фестивала в Казерта вече беше обявен, Италия се освести и го изпрати, с отвращение, по дяволите — без обяснения. Това няма да е нито първият, нито последният опит на Русия да се промъкне културно в свободните страни.

Понякога Русия изпада в размисъл, защо толкова твърдо ѝ е залепен имиджът на канибалка и брутална насилничка, която няма място сред цивилизованите хора. Ще има и други опити за проникване в света, но случаят с Гергиев доказва, че разумното отвращение побеждава — дори и в Италия, която изглежда безразлична към войната.

Тази ярост срещу Гергиев, въпреки уж хладнокръвната италианска природа, беше изразена в 20 000 подписа — граждани, които си направиха труда да проверят какъв е този Гергиев, който ще размахва руска палка на тяхна сцена. След Гергиев беше изгонен и пианистът Романовски, който също реши да се прави на невинен и да посвири на роял в Болоня.

Никой нямаше да възрази, ако Романовски не беше направил фаталната грешка през 2022 г. — да приеме руски хонорар и да изнесе концерт върху руините на драматичния театър в Мариупол. По онова време още течеше детска кръв изпод бетона. Може би самият той не е заклет путинист, но направи съдбовна грешка. По-интересното е, че Италия успя да я разкрие.

Концертът му в Болоня не е първият опит за завръщане към цивилизованата публика. Но едно нещо трябва да се разбере: всички артисти, дори леко изцапани с путинизъм, не осъзнават колко горчива ще е съдбата им. Певци, танцьори, фигуристи — ако са се осквернили поне веднъж с подкрепа за СВО или участие в репресии, вече носят неотмиещо се клеймо. Това е, което наричат вечна отмяна.

Това, което в Русия се възвеличава и романтизира, в целия свят се нарича мръсната война на Путин — окупация и нов хитлеризъм. За Романовски всичко в Европа е приключило. Преди Болоня, той тихомълком се опита да посвири Рахманинов в покрайнините на Рим — и тогава всичко беше отменено.

Тези опити за завръщане са напълно безсмислени.