Александър Невзоров, руски журналист

Добър вечер, добър вечер. Това е "Екстракт"... е, вие знаете – всичко по същество.

Преломният момент настъпи вчера. Путин, както е известно, прегърна иранската делегация и нарече американското проникване в ядрената програма на Иран „непровокирана агресия“. Той обеща на Техеран помощ, включително и военна – помощ, която Иран сам поиска.

От този момент нататък стана ясно – това е краят. Трагедията пое към своя финал.

Жребият е хвърлен. Случи се именно това, което беше нужно. Путин беше внимателно тласкан към тази фатална грешка – и я извърши по възможно най-благоприятния за опонентите му начин. Той пъхна главата си в онази дупка в капана, от която вече няма измъкване.

Опияненият от манията си за величие кремълски глупак официално застана в защита на Иран. Засега това не е обявяване на война срещу Съединените щати – само срещу Тръмп. Но Тръмп си записва такива неща дълбоко в паметта – някои биха казали, направо на мустака си – и никога не забравя. Така че, за да си заслужиш ракета в ботокса, този жест може да се окаже напълно достатъчен.

Всички помним как Путин дълго се подмазваше на Доналд Тръмп – кокетничеше, повдигаше политическата си фуста, показвайки „редките си задни радости“. Тръмп се правеше на размекнат, протягаше ръце, все едно се поддава на путинските заигравки.

Но, както се оказа – нещата са се развивали съвсем различно.

Думите в публичното пространство ни подвеждат. Задкулисието действа с хирургическа точност. Тръмп започна да троши осевата връзка между Русия и Иран – точно от иранския край. И вече чуваме как хрущи гръбнакът на иранските аятоласи.

Иран е стабилен – благодарение на елитната структура на Революционната гвардия (Корпус на стражите на Ислямската революция), както и на милициите на „Басиджи“. (Басиджи е мрежа от доносници, фанатици и агресивни религиозни доброволци – ислямският еквивалент на черносотниците – които се надяват чрез фанатизъм да се издигнат в кариерата.)

Но изходът е ясен – участта на Иран е предрешена. Страната вече е сложена на дръвника. Въпросът е кога ще бъде окончателно обезглавена – срокът е неизвестен.

Путин и Тръмп ще продължат да прикриват взаимната си неприязън. Но Рубиконът е преминат. С ясната си иранска позиция, Путин прекрачи чертата.

Жив, свободен и весел Иран би бил смъртоносен за режима на Путин. А Тръмп вече заяви, че ако настоящият режим пречи на Иран отново да стане велик – нека бъде сменен. И замълча. Класика.

От този момент нататък събитията се спускат в дълбините – в абисала. (Абисал – това са дълбините на океана, започващи от три километра надолу, където цари вечна тъмнина и живеят чудовищни същества.)

С други думи – реалните събития се скриха в сенките на абсолютната секретност. Но морето се вълнува. Ясно е, че нещо се случва.

В публичното пространство почти не е останало съдържание. Но все пак виждаме – вечният и уж непоклатим мир между Иран и Израел издържа вчера около час и половина. След което логично се трансформира в нови взаимни бомбардировки.

Тръмп, заспал в ролята на миротворец, се събуди с характерната си раирана шапчица и, разбира се, е псувал страховито – макар че не можем да сме сигурни в искреността му.

Ясно е, че той – като опитен дипломат – използва думите, за да прикрива намеренията си. Но едно е безспорно: нито една война не може да бъде спряна, докато не се отстрани нейната истинска причина.

В случая това е Иран. Както при руско-украинската война – причината е Русия. Докато тя не бъде демонтирана, войната ще тлее, ще избухва, ще изгаря историята, ще множи гробищата и сълзите.

В Кремъл явно са разбрали докъде могат да стигнат американските бункерни пробивачи. Сега трескаво строят по-дълбоки подземия. Когато са готови – ще се върнат към високомерното си поведение. Но засега – лицемерят.

Медведев, както обикновено, е написал някакъв свой алкохолен епос, но този път беше хванат за опашката лично от Тръмп, който го погледна в пиянските му очи. Медведев бързо пресметна колко е дълбок личният му бункер за ядрена зима – и осъзна, че е плитък. Прибра опашка, започна да се извинява. Трябва да признаем – уцели правилния тон.

В този смисъл, Медведев се оказа полезен уред – точен индикатор за кремълския страх.

Впрочем, в Персия и в Османската империя, ако някой чиновник напишеше нещо неподходящо на силен и ядосан човек – просто му изпращаха отсечената ръка на писателя.

А що се отнася до Басиджи – това е огромна система за контрол, злобен фанатичен инструмент за социална мобилност в иранската диктатура.

Путин направи същото в Русия. Отряза на масите възможностите за нормална реализация, оставяйки им единствения социален асансьор – войната (СВО). Това беше съзнателна политика, а не небрежност. Целенасочено обедняване и принизяване на цели региони.

Проектът „Стадо“ е реализиран от кремълските екипи с огромен ресурс – финансов, пропаганден, идеологически. Победобесие, фалшив патриотизъм, фалшиво православие – всичко беше интегрирано.

Просветената част на обществото не го разбра навреме. Залисани в „умни гласувания“ и разобличения за златни клозети, тя не разбра, че в Русия позлатеният клозет не е компромат – а признак за власт. „Аквадискотеката“ не е изобличение – а успех.

Най-страшното е, че така наречените скрепи – „опорите на руската духовност“ – сработиха. И се вкорениха.

И нека напомня – единственият, който воюваше именно срещу тези „скрепи“, бях аз. Не че очаквах помощ. Привикнал съм да съм сам. Но тази слепота на просветените беше поразителна.

И въпреки всичко – създателят на това не е само Путин. Това е копие на множество деспотични модели – включително и иранския. И трябва да признаем – в Иран това е развито още по-далеч и ще бъде още по-трудно за пречупване.