Александър Невзоров, легендарен руски журналист, обявен от Кремъл за екстремист

Все пак основното събитие днес е изявлението на Тръмп, че му е писнало от Путин, че Путин, общо взето, лъже от първата до последната дума, че Путин иска да убива хора. И че петдесетдневният срок вече се променя на десет или дванадесет дни, за да може президентът на Русия най-накрая да въведе ред и да прекрати войната.

Иначе Тръмп заплашва със сериозен гняв. Ясно е, че така или иначе това беше неизбежно. Така или иначе този конфликт трябваше да се случи. Но трябва да се разбере, че тези приказки за сто процента санкции, за търговски ограничения и за сплашване на възможни съюзници на Русия – това са все още, в най-добрия случай, цветенца, да не говорим, че не са и плодове.

Ясно е, че всичко това ще се развива по нарастваща линия, тъй като Путин наистина не може да се справи с манията, която го тласка да води война и да трупа трупове преди всичко сред собственото си население. Но защо Тръмп изведнъж реши да промени броя на дните, които беше отредил на Путин да се вразуми?

Вероятно защото скандалът с Епстийн не утихва. И този скандал, разбира се, кара Тръмп да се мъчи. Независимо колко опасен е за него. Той е мръсен. Толкова мръсен, че може да опетни дори онези, които само косвено са се допрели до него.

Ясно е, че Тръмп има нужда от голяма победа – голяма, изразителна, с отзвук в целия свят. На него му изглежда такава победа – мирът в Украйна. Той отлично разбира, че с миротворство в Камбоджа и Тайланд, които, както се оказа, изобщо не интересуват никого, няма как да заглуши този мръсен шум на име Епщайн. Нужна е голяма политическа победа.

Но тук Тръмп вероятно греши сериозно, смятайки, че тя е възможна бързо и скоро. По същия начин греши и Ердоган. Той вече обяви, че в Истанбул е подредена някаква мирна маса, така и каза – „мирна маса“, на която ще бъдат създадени всички условия за сключване на мир.

В неговото въображение това е някакво пространство, където Зеленски и Путин ще си късат пуйка един от друг, ще се чукат с чаши и ще си подават салатка. Но мога да ви кажа, че всяко изявление на политик, независимо от ранга му, струва нещо само тогава, когато този политик умее да чуе шепота на историята и говори по нейно внушение.

А това изявление за „мирната маса“ явно не е от този случай.

Междувременно Русия е принудена, тя е уплашена от изявлението на Тръмп, тя се надява, че това е блъф и че „Жълтият Дони“ няма да стигне по-далеч от думи. А ако и стигне – то ще е за кратко. А ако и не е кратко – то няма да е страшно.

Москва видимо се изплаши. И ето, например, Лавров смени жанра. Вижте неговия великолепен комичен диалог в моя Telegram-канал. Лавров вече не ръмжи, а скимти.

Министърът на външните работи се оплаква и жалва, че в делото по окупацията на Украйна Русия няма нито приятели, нито съюзници. Което, впрочем, е лъжа – има талибани, има Иран, има и Ким Чен Ун.

Както и да е, Лавров скимти. Казва, че побърканата Русия, бедната, побъркана Русия е останала без никаква помощ и без никаква подкрепа в своята „велика война“. Онези, които някога ѝ помагаха – или на които тя е помагала – по време на Първата или Втората световна война, сега ги няма.

Това скимтене на главния дипломат на Руската федерация е доста, доста забавно.

Световната криминална история свидетелства, че да си намериш съучастници за извършване на подло, а най-вече напълно безсмислено престъпление, винаги е много трудно – просто защото няма чак толкова много сортови тъпанари. Любителите да разчленяват съседите си живи на планетата почти са изчезнали.

Изключение, както вече казахме, правят Ким, талибаните, Иран и няколко племена от Нова Гвинея. Русия е горе-долу на същото интелектуално равнище с тях. И затова толкова лесно намира общ език.

Дойдоха и забавни уточнения как Русия ще открие още един фронт – в борбата със сатанизма и самия сатана. Стана ясно какви символи ще бъдат обявени за криминални и за какво ще се наказва в рамките на тази борба.

Според мен, Русия не бива да бъде възпрепятствана да увеличава количеството тротил, което сама си подпъхва под задника. Кремълците и всички адепти на режима са птици с „висок полет“. Именно този „висок полет“ ще бъде осигурен от количеството експлозив, което сами са си натъпкали в пети точка. И ще излетят високо – защото наистина, така да се каже, не са особено силни, но славянското езичество напоследък става доста популярно.

А именно езичниците, изповядващи славянски култове, изглежда са основната цел в тази битка със сатанизма.

Въпреки това вече има яснота какво ще се преследва. И ви уверявам напълно авторитетно – в Русия няма никакви сатанисти. Може би има стотина психически неуравновесени фрийкове, които също не са никакви сатанисти. Има основно безмозъчни носители на разни пеперудки с неясна, но ефектна символика.

А Руската православна църква и Кремъл, обявявайки този кръстоносен поход срещу символиката, която смятат за сатанинска, вероятно са развалили живота само на търговците на тази стока – и на никой друг.

А какво има там? Ами не разбирам от какви помийни ями Кремъл е извадил своите „религиоведи“ – консултантите, които са писали този закон и са определяли кои символи да бъдат забранени. Който и да са, те са абсолютно невежи. Защото за сатанински са обявени: обърнатият кръст, козата, пентаграмата с върха надолу (т.е. обърната звезда) и числото 666.

Такова нещо могат да направят само напълно тъпи, професионално негодни хора. Дори и поповете, които са участвали в работните групи, изготвящи закона – и те самите нямат никаква представа нито за символиката на своята религия, нито за нейните обреди.

Например: какво е обърнатият кръст, който те смятат по някаква причина за сатанински символ? Това е задължителна част от трона на папата. Лесно може да се потърси в интернет и да се види. Защо е обърнат? Защото апостол Петър е бил разпънат с главата надолу – само за да разнообразят рутинния процес на разпъване. Римляните са били доста изобретателни в това отношение.

Ако прочетете „Юдейската война“ от Йосиф Флавий – изключителна книга, между другото – в петата (или единадесетата) глава ще видите как при обсадата на Йерусалим римляните са разпъвали по 500 души на ден в най-различни пози.

Що се отнася до пентаграмата – както обикновената, така и обърнатата – тя е изцяло християнски символ, символ на Преображението Господне. Потърсете иконата, приписвана на Андрей Рубльов – „Преображение“ – и там има точно обърната пентаграмa.

Кози по християнските икони – колкото щеш. Този жест (с ръката на козел) постоянно го прави главният герой на древноеврейското фентъзи – Исус Христос. Ако имат предвид живи козички – и такива ги има из иконописта.

Що се отнася до числото 666 – ако си бяха отворили Трета книга на царете, глава 10 – щяха да видят, че всяка година на цар Соломон му се е доставяло злато в размер на 666 таланта. А в Стария завет, в тази свещена за християните книга – 666 просто означава материално благополучие и успех, както е показано чрез самия Соломон.

В Русия всичко е забавно. Зетниците оплакват и се чуват. Те го правят шумно, гръмко, изразително, проникват навсякъде. Зетниците продължават да оплакват генерал Иван Попов. Петгодишната присъда, която му беше наложена, все пак остава в сила, въпреки безкрайните протести и воевания на „инкорите“.

Все пак този „генс“, по армейски жаргон – генерал, отиде в затвора за 5 години, въпреки че е откраднал само някакви си 100 милиона рубли. А по генералските стандарти в Министерството на отбраната, 100 милиона изобщо не са повод дори за дисциплинарно наказание, тоест за „забележка“. Несъмнено, Попов е също такъв военен престъпник, виновен за окупацията, както и останалите путинистки скалозъби – независимо от ум или военни таланти.

Спартак. Така се наричаше сам – Спартак. Това беше неговият позивен. А Спартак не блестеше, но имаше по-добра „фактура“, беше по-пъргав, по-филмов от останалите. Даваше интервюта много спретнато, в такива „пригожински“ интонации, и отлично си намираше фенове, позираше успешно. А за окопните орки, на които по принцип много не им трябва, Попов беше авторитет.

Въпреки това, генерал Попов си отиде в затвора и то сериозно – цели 5 години. А както е известно, всеки сериен убиец, всеки педофил, всеки насилник има съвсем реална, лесна и бърза възможност да замени присъдата и килията си с участие във „СВО“ – да си събере партакешите и без да гледа назад – нито към съда, нито към затвора – да замине на фронта.

Но Спартак такава възможност не получи. Оставиха го да гризе решетките. И защо такава суровост? Много просто. Няма нужда от интриги, няма смисъл да се подозира Герасимов. Причината е в паническия страх на Путин от генерали, които са поне малко по-ярки от стандартните тъпомозъчни носители на звезди, така наречените „високовоенни“. Страх го е от такива, защото нощем при кремълския пациент идват призраците на убитите от него генерали Лебед и Рохлин.

Те, вероятно, плюят в чашата с протезите на диктатора и му правят „коза“. Понякога с тях се появява и прозрачният Женя Пригожин. Той се държи по-скромно – мълчаливо лъска кувалда.