Александър Невзоров, легендарен руски журналист, обявен от Кремъл за екстремист.

Добър вечер. Това е "Екстракт".  В общи линии ясно е, че това трябваше да се случи. Раздвижи се, заскърца говорният апарат на министъра – министъра на международното безочие Лавров. Но Лавров беше блед и плетеше обичайната си празна реч без искра. Самият аз разбирам колко безсмислено и безвкусно вече звучат думите му. Но, разбира се, той започна да мънка, движейки челюстите си, че на срещата между Путин и Тръмп бил постигнат съществен прогрес.

Всъщност днес, когато медийната мъгла се разсея, може да се каже, че в Анкоридж не се случи абсолютно нищо. И щом възторгът по червените килими отмина, всичко отново се очерта в старите печални за Русия очертания. Циркът в Аляска никакви последици не донесе. Той не реабилитира Путин и не го върна в световната политика.

Тръмп правилно реши, че „веднъж не е папуас“. Циркът никакъв ефект не даде. Но Тръмп забавлява публиката с отличен номер с дресиран крокодил. Президентът на САЩ показа, че алигаторите са му послушни, както и други земноводни гадини. И в този смисъл всичко му се получи.

И дори не се побоя да се изцапа, изхождайки от съмнителната мъдрост, че „веднъж не е папуас“.

Какво стана? Днес вече можем, изтрезнели – кой от мъка, кой от радост – да направим равносметка. Тръмп показа, че при първия американски сигнал кремълският крокодил Вова се домъкна в Аляска и демонстрира умението да седи на опашката и да не щрака със зъби пред публиката.

А най-запомнящото се събитие беше невероятното блаженство на лицето на Путин, когато му позволиха да се повози в джипа на президента на САЩ. И нищо по-съществено от този крокодилски възторг в прозорчето на колата не се случи.

Легитимност за Путин не се върна, колкото и да го почесаха зад ухото. Да се срещат с него продължават да са готови само същите като него – прокажени изроди и изгои.

А самият номер, впрочем, беше страховит. С анкориджския си хорър Тръмп разрани до кръв милиони сърца в свободния свят. На човечеството му провървя, че Доналд не снима филми на ужасите с големи бюджети, а поставя своите шедьоври върху жълти стотинки, отпуснати от Държавния департамент за такива събития.

Смешните триста хиляди долара, похарчени за декорации, масовка, керосин и гевреци за руснаците, не биха стигнали дори за две минути сериозно кино. В сравнение с „Война на световете“ със двеста милиона бюджет, „Аз съм легенда“ със сто и петдесет милиона или „Ван Хелсинг“ със сто и седемдесет милиона – това са трохи.

Представете си какво би могъл да направи Тръмп, ако разполагаше със същите суми за своите риалити-шоута с Путин. Планетата щеше да лежи с инфаркти и инсулти.

Затова аляскинските шеги на Тръмп с крокодила са абсолютна дреболия – жестока шега, но все пак шега. И Тръмп, разбира се, реши, че веднъж може, защото дори ако всички богове на света излязат на марш в подкрепа на Путин, това няма да му върне репутацията и няма да измие кръвта от него.

В резултат на това шоу в Аляска, а после и вашингтонския спектакъл, алигаторът всея Руси още по-дълбоко се заби в бетонната си дупка, вероятно закусвайки с черния дроб на откраднати украински деца, и събра там съвета на своите лакеи.

Тръмп, разбира се, няма представа що за страна е Русия и какво движи вампира Владимирович. Но дори той осъзнава, че крокодилът не може да бъде превъзпитан да яде кроасани и паста с кола – неговата природа е да къса жива плът.

И ето, Тръмп внезапно призна, че само слабостта и страхливостта на Байдън не са позволили на Украйна да победи. Той нарече „крайно трудна задача“ да се печели война, без да се напада. Казаното прозвуча особено зловещо за руснаците.

Подобна реплика би могла да бъде почти идеално предисловие за новини, например за предаване на „Томахоук“ на Украйна. Но да се надяваш прекалено на Тръмп не си струва.