"Надеждата, любовта към близките и вярата в доброто ме спасява, когато ми се срути светът. Представленията на живо са терапия за мен самата. Дори да мога да помогна и на един човек от публиката, е важно, но не вярвах, че този час и половина ще има толкова голям успех. Страхът винаги го има преди всяко представление. Всеки преосмисля своята история. Не може винаги да си най-добрият и да си номер едно". Това каза актрисата Александра Сърчаджиева пред БНР по повод биографичния си моноспектакъл "На живо". 

"Имам няколко души, които са ми близки и ни помагат със София, за да мога да работя. Подготвям турне в чужбина и много се вълнувам. Ще играя в Скопие, Лондон, Милано и Хага. Билетите вече са пуснати за продажба. Представлението ми в Северна Македония е утре. За мен не е било проблем, че съм израснала пред очите на всички. Аз съм нормален и обикновен човек. Всеки в представлението ми може да види коя съм. Обичам да пътувам много. Всеки един родител изпитва чувство за вина, че не обръща достатъчно внимание на детето си, но се старае. София ще бъде с мен в Скопие. Много държа детето ми да е образовано, но дъщеря ми не ходи на 16 курса. не искам тя да продължи по моя път, защото той е много труден в тази държава. Особено с пандемията, нещата не са розови. Няма значение дали играя пред 5 или пред 500 души. Трябва да се дава път на младите хора. Дано те да са новите Ботев, Левски и Дебелянов. Не говоря да умрат млади, а да обичат държавата си. Хората на културата станаха девета дупка на кавала и гният с мизерни пенсии", заяви Сърчаджиева.