18 Ноември, 2026

Цветанка Андреева: Имаме нова опасна руска сглобка в управлението

Цветанка Андреева, снимка: БГНЕС

Идеологически Радев и Костадинов винаги са били близки  - евроскептици,  прокремълски настроени, общата им задача е да са проводници на руската политика, в България и Европа

Интервю на Мая Георгиева

- Г-жо Андреева, на втория тур на президентските избори подкрепата на избирателите на „Възраждане“ се оказа решаваща за Илияна Йотова, а след влизането на новия парламент в работа виждаме все по-често съвпадение между гласуванията и инициативите на „Прогресивна България“ и партията на Костадин Костадинов. Имаме ли основание да говорим за нов политически тандем, или става дума за временно или случайно съвпадение на интереси? 

- Идеологически Радев и Костадинов винаги са били близки. И двамата са евроскептици, и двамата са прокремълски настроени. Така е още от президентското време на Радев. Помня, че на профила на президента Радев в социалните мрежи, снимката на стената му беше от Шипка и на нея съвсем безсрамно се вееха руски и на „Възраждане“ знамена. Това са символи, които даваха ясен знак каква е политическата позиция на Радев. Говорителите на Радев хвалеха Костадинов в медиите и предвещаваха, че Радев ще е новият Орбан. 

Сега, когато видяхме какво направи Радев във външната ни политика, как подкопа европейската ни идентичност, поставяйки вето над руските санкции и заемайки позиция в угодна на Путин, той компрометира образа на България сред партньорите ни от демократичния свят. Премиерът Радев изпълнява вижданията на „Възраждане“. Те са органично близки. Затова и лесно си преливат електорат. Двете формации образуваха руска сглобка в управлението на страната ни.

- На парламентарните избори през април Румен Радев привлече значителна част от избирателите на „Възраждане“, което предизвика недоволство сред националистите. Днес обаче двете формации изглеждат все по-близки в парламента — от съвместните гласувания до инициативите за българския език, енергетиката и социалното законодателство. Какво се промени: политическите им позиции, отношенията между лидерите или просто сметките за власт? 

- Да, Радев изсмука електората на БСП и на „Възраждане“, като занули социалистите и докара Костадинов близко до парламентарния праг за влизане в НС. ПБ на Радев е най-големият конкурент-унищожител на проруските партии в България. Затова линията на Костадинов беше силно критична към управлението на ПБ, но той изхождаше единствено от интереса си да защити съществуването на „Възраждане“. Тези критици на Радев го атакуваха от още по-крайни руски позиции, като така поддържаха хибридния му образ, че не е краен путинист. С тази си позиция го „извиняваха“ пред ЕС и нашето общество. Критиката на „Възраждане“ вършеше перфектна работа на Радев да не изглежда толкова проруско радикален. Да не забравяме, че преди парламентарните избори се считаше, че Радев ще има нужда от коалиционен партньор и при все, че либералите се пазаряха за това място, „Възраждане“ изглеждаше най-естествения съюзник на Радев. Всичко това изкристализира на балотажа, в който с гласовете на „Възраждане“ Йотова стана президент.

В парламента прогресистите и възрожденците вече работят открито заедно. Те са вече съюзници, не конкуренти. „Възраждане“ си върна гласовете, откъснати от Радев. Това се видя на първия тур на 25 октомври. Това ги успокои политически, а Радев загуби решаващи за самостоятелното му управление гласове. Той има нужда от партньори. Все по-често ще използва „Възраждане“ с проруската си политика и най-вероятно, за да препира образа си, ще прибягва и до либералите. Тях ще ги използва за сделка за ВСС.

- Дали това сближаване не разкрива по-дълбока общност на възгледите — особено по отношение на Русия, войната в Украйна, санкциите срещу Москва и отношенията с ЕС и НАТО? Може ли да се твърди, че зад различната реторика на Радев и Костадинов стои сходна геополитическа визия за България, или има съществени различия, които не бива да пренебрегваме? 

- Радев и Костадинов са руското лоби в българската политика. Лидерът на „Възраждане“ изглежда много по-радикално, но това пак казвам само помага на Радев да изглежда по-мек и приемлив путинист. На практика обаче решенията, свързани с руските интереси се осъществяват изцяло от Радев. Като започнем от това, че е говорител на Кремъл в ЕС, да стигнем до лобирането за руската зависимост в енергетиката ни. От договора БОТАШ, до закрилата на интересите на руската рафинерия – всичко в управлението на Радев води към Кремъл.

Ролята на Радев и Костадинов за прокарване на инвазията на Путин спрямо Европа е една и съща, но двамата заедно я разгръщат изцяло. От позицията на премиер Радев представлява България и използва гласа ни в европейските институции, за да легитимира Путин. От Брюксел той разказа за ядрената заплаха на Путин, като тезите му ни върнаха към Студената война, когато България беше зад Желязната завеса. Той говори за ядрена заплаха, като сила на Путин пред която Европа трябва да се подчини. Радев не развива тезата от европейска гледна точка и интерес. Костадиновите хора правят същото, но на ниво европейски парламент. Те лобират съюзът в Европа да бъде разрушен, което е пряка цел и интерес на Путин.

Отношението на Радев и Костадинов към агресивната война на Русия в Украйна също е еднакво. Депутатите на Възраждане посещават Русия, за да участват демонстративно в путиновите формати, а Радев ни обяснява чий е Крим, но не знае чий са дроновете, които удрят в Черно море.

- Ако приемем, че между двете формации се оформя устойчиво партньорство, какви биха били политическите дивиденти за Румен Радев и какво би спечелил Костадин Костадинов? Възможно ли е Радев да използва парламентарната подкрепа на „Възраждане“, без формално да се обвързва с нея, а Костадинов да получи достъп до влияние върху управлението, след като част от собствените му избиратели преминаха към проекта на Радев? 

- В настоящето, но и в бъдеще двете формации имат нужда една от друга. Радев има парламентарен, а вече и президентски партньор. Така той преодолява стопяването на подкрепата, която му дадоха хората. „Възраждане“ от своя страна наистина получават достъп до управление – сега и като бъдещ план. Техният проблем беше, че никой не искаше да управлява с тях. Дори тематични мнозинства в парламента с тях бяха срамни коалиции за проевропейските партии. За Радев подобен срам няма. Той ще вкарва „Възраждане“ в управленски режим, а те ще компенсират спадащата му подкрепа в обществото. 

Партньорството между Костадинов и Радев не е само рационално търсене на взаимно спасение. Те имат общи виждания и цели, но и поставени задачи. Общата им задача е да са проводници на руската политика в България и в Европа. Този властови тандем превзе президентството и ,повярвайте, няма да даде властта в държавата лесно. „Възраждане“ има отвратително протестно поведение. Помним погромите и антиевропейската им агресия в София. Радев пък размахваше юмрук пред протестиращите. Техният политически радикализъм е опасна конструкция за бъдещето на страната ни.

- Какви са рисковете за България, ако това сближаване се превърне в траен политически съюз? Възможно ли е чрез парламентарни мнозинства, законодателни инициативи и решения в енергетиката постепенно да се променя стратегическата ориентация на страната, без да се заявява открито отказ от европейския ѝ път? 

- Трябва да наблюдаваме детайлно това партньорство, защото то е пагубно за институциите ни. Такъв съюз официализира идеологията на „Възраждане“ и втвърдява властта на Радев. Във външно-политически смисъл Радев и Костадинов един до друг превръщат България в Европа от троянски кон на Русия, в официален оспорващ консенсуса в ЕС. Двамата заедно могат да ни компрометират и извадят от съюзите с механизма на референдуми, изработен и прилаган от политиката на Путин. И това вече го видяхме. Та те и двамата искаха референдум срещу еврото. Макар и да се разминаха времево в този си интерес, стратегията им беше една.

В гео-политически план, техният нов общ президент Йотова разказа вижданията им за една България, вписана в руската архитектура за сигурност. Това е много опасно за държавата и обществото ни, защото тези хора вече са на най-отговорните позиции в държавата.

Притеснителното им сътрудничество го виждаме и в общите парламентарни закони и инициативи. Възраждане" успя да прокара законопроекта си за българския език. След няколко години опити, партията на Костадин Костадинов успя да събере нужното мнозинство за приемане на текстовете на първо четене. Този закон изглежда смешен, но всъщност е особено опасен като културно-социално измерение.

Тепърва ще наблюдаваме общата работа на ПБ и „Възраждане“ по всички точки, в които руските интереси се преплитат в българската политика. Нещо повече, този тандем притежава официалната власт да представи българския национален интерес, като руски интерес. Преди го правеше традиционно БСП. Днес го правят наследниците й – Радев и Костадинов.

България може да плати много висока цена, ако днешното парламентарно сближаване между ПБ и „Възраждане“ се превърне в устойчив механизъм за прокарване на обща политическа линия. Решаващите тестове ще бъдат позициите за Украйна и Русия, енергийните договори, отношенията с Брюксел, законодателните инициативи или конкретни кадровите решения.

Сподели:
Владислав Балински: Руският терор срещу корабите в Черно море удря директно България и Румъния

Владислав Балински: Руският терор срещу корабите в Черно море удря директно България и Румъния

Войната в Украйна превръща Черно море в токсично плаващо сметище

Проф. Дилян Николчев: БПЦ е в режим на институционална амнезия,  конфедерация от „митрополитски княжества“, а Синодът е олигархичен орган

Проф. Дилян Николчев: БПЦ е в режим на институционална амнезия,  конфедерация от „митрополитски княжества“, а Синодът е олигархичен орган

Отсъствието на Църковен събор не е просто технически пропуск – това е съзнателен избор за авторитарен синодален абсолютизъм, а щом БПЦ се страхува да се срещне със собствения си народ на един легитимен събор, тя ще остане институция от миналото, управлявана чрез синодални решения и лишена от истински морален авторитет в настоящето

Николай Ненчев: Политиката не е просто борба за власт, тя е служение на обществото и отговорност пред историята

Николай Ненчев: Политиката не е просто борба за власт, тя е служение на обществото и отговорност пред историята

Народ, който познава историята си, трудно може да бъде манипулиран

Коментари (0)