Александрийският папа към Сръбския патриарх: Запазихте оглушително мълчание на нашите призиви за подкрепа

Александрийският папа и патриарх на цяла Африка Теодор II изпрати отговор на писмото до него от Сръбския патриарх Порфирий, който го призовава да издигне глас „срещу несправедливото задържане в затвора на игумена на Киево-Печерската лавра Вишгородски и Чернобилски митрополит Павел (Лебед)“, предаде "Двери". 

Припомняме, че в на 22 юли патр. Порфирий изпрати писмо до предстоятелите на всички поместни православни църкви, както и до Римския папа Франциск, Кентърбърийския архиепископ Джъстин Уелби, генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, върховния комисар на ООН за правата на човека и др., в което ги призова да настояват митр. Павел (Лебед) да бъде освободен, за да може той да „продължи своята евангелска мисия, която може да донесе само добро на страните в конфликта, и особено на народа в Украйна“.
В писмото се казва също, че „във времена на големи, трудни и опасни исторически промени, както е видно днес, дълг на всеки човек, който обича справедливостта, независимо от своята религия, националност, идеологическа или политическа ориентация, е да посочва несправедливостите, извършени срещу хората и техните основни човешки права“. Такъв пример, – според сръбския патриарх – е митр. Павел, „който беше поставен в затвора от украинския съд“. Това съдебно решение, според него, не се основава на закон, който е валиден в правно уредените държави, а е резултат от „трудната атмосфера в Украйна, която гори във военен огън“, а от друга страна – и от „намерението на сегашните власти да завладеят Киево-Печерската лавра, една от най-важните светини на православния свят като цяло“.

Отговора си до своя събрат, патр. Порфирий, патр. Теодор II разпространи публично. В него той напомня на предстоятеля на Сръбската църква, че той е оставил без отговор многократните призиви на Александрийска патриаршия към поместните православни църкви да осъдят несправедливите действия на Руската църква в юрисдикцията на патриаршията в Африка, които са също очевидна несправедливост, нарушаване на църковните канони и имат за последица въвеждането в съблазън и създаването на разединение сред хиляди православи християни в Африка. Патр. Порфирий обаче замълча пред тези призиви, за да не критикува руската политика.

По-конкретно в писмото се казва:

„Получихме братското писмо от Ваше Блаженство от 22 юли т.г., чрез което описвате положението на служещия в Украйна митрополит Вишгородски и Чернобилски Павел, от църковната юрисдикция на Московската патриаршия.

Ще отговорим директно, че безрезервно заставаме зад защитата на човешките права на всеки наш ближен, стига той да уважава и спазва законодателството в своята страна, както и правата на своите съграждани.

Смело обаче ще изложим на Вашето любезно внимание болезнения проблем, който възникна, след като се запознахме с написаното от Вас.

Вие пишете дословно, Ваше Блаженство: „Във времена на големи, трудни и опасни исторически промени, като тези, в които живеем днес, дълг на всеки човек, търсещ справедливост – независимо от религиозния му произход, националност, идеологическа или политическа ориентация – е да посочва несправедливостите, извършени спрямо хората и техните основни човешки права“.

Нашата Александрийска патриаршия отдавна страда от добре известния случай на незаконно навлизане на Руската църква в пределите на нашата патриаршеска юрисдикция. Московската патриаршия и нейният настоящ предстоятел реагираха самочинно на един църковен акт, установен от църковните канони преди векове, а именно предоставянето на автокефалия на Светата църква на Украйна от Вселенската патриаршия, и нахлуха по хищнически и нагъл начин в географските предели на нашата пастирска юрисдикция в Африка, като „люти вълци, които няма да щадят стадото“ (Деян. 20:29), където се опитват да внесат разделение между христолюбивото ни паство, отравяйки духовно уязвимите души на стотици хиляди наши новопросветени африкански чеда, новородени в Христа, за чието просвещение гръцки мисионери са полагали усилия, с риск за живота си, в продължение на десетилетия, както впрочем е било през изминалите векове и с просвещението в Христа на нашите славянски и руски братя.

Във времена на криза за човечеството и християнския свят, както ясно признавате в последното си писмо относно Украйна, Вие казвате, че тя „е в пламъци“, но без да назовете виновника за тази агресивна война срещу един православен народ. Нашите руски православни братя и сестри съзнателно разкъсват хитона на Спасителя Христос, противопоставяйки се на втората катедра (в диптисите) Александрийската църква, която като „квачка събира пилците си под крилете си“ (Мат. 23:37).

Пред лицето на този несправедлив, небратски, антицърковен и антиканоничен акт със съжаление отбелязваме, че Ваша любезност не прояви същата чувствителност както в случая с брата от Московската патриаршия Вишгородски митрополит Павел, като запазихте оглушително мълчание, въпреки многократните призиви на Наше смирение, които засягаха участта не само на един човек, а на хиляди африкански православни християни…

Каква е причината, която Ви диктува това осъдително и несправедливо мълчание, пред лицето на Господа, на нашата Църква и на историята?

Ваше Блаженство,

„Да стоим добре“, но и „да стоим справедливо“! Ние поставяме Вас, нашия скъп приятел Негово Блаженство, и поместните православни църкви пред тяхната отговорност, като очакваме братска проява на същата чувствителност, която Вие лично проявявате за нашия събрат и съслужител митр. Павел.

Оценяваме чувствителността на Вашата патриаршеска съвест към дадения от Бога принцип на справедливостта и очакваме незабавното Ви осъждане на тези незаконни и неетични действия, като се молим горещо подобни антихристиянски и антиканонични действия на братята от Север да не почукат и на Вашата врата с измислени обвинения и с драматични последици за цялата Православна църква.

Независимо от това, ние братски прегръщаме и целуваме Ваше Блаженство, оставайки с любов в Христа и с всяко уважение.

Александрийски папа и патриарх на цяла Африка Теодор II“.

Писмото на Александрийския патриарх не е отразено в сръбската църковна преса.