Президентът Румен Радев губи 5 пункта одобрение за три месеца. Това сочат резултатите на социологическа агенция „Алфа Рисърч” от обобщаващо проучване за 2018 г.

За първи път от встъпването в длъжност на президента, положителните оценки за неговата дейност са под границата от 50% (47% одобрение срещу 17% неодобрение).

Намалява категоричната подкрепа от широки социални групи, на която се радваше в първите две години от своя мандат. Предимно симпатизантите на БСП и ДПС твърдо подкрепят президента.

След юни 2018 г. настъпва обрат и в персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов: 30% одобрение срещу 37% неодобрение и 33% неутрални оценки.

В края на една година, маркирана от успешното Европредседателство, но и от вътрешно-коалиционни напрежения и скандали, Алфа Рисърч отчита нарастваща критичност към изпълнителната власт: 17% положителни срещу 45% отрицателни оценки.

Стабилно зад кабинета застават единствено привържениците на ГЕРБ, докато намалелите симпатизанти на Обединените патриоти имат силно поляризирано отношение към него, в зависимост от това, коя от партиите в малката коалиция подкрепят.

Повишена е обществената критичност и към работата на министрите. Лидер сред членовете на кабинета остава вицепремиерът Томислав Дончев.

Съществен спад има при двама доскоро рейтингови министри – военният Красимир Каракачанов, който бележи спад от почти 9% в резултат от конфликтите между лидерите на Обединените патриоти и скандала около Агенцията за българите в чужбина.

Аналогична е тенденцията в оценката за финансовия министър Владислав  Горанов (спад от 7 пункта в индекса) след публичното тиражиране на информацията за ползваното от него жилище.

Образователният министър Красимир Вълчев обаче се радва на нарастващо одобрение -  с 8 пункта и през декември той заема вече четвърто място по рейтинг, непосредствено след външния министър.

В края на 2018 г. капитал губят почти всички политически играчи - и тези от управляващото мнозинство, и тези от опозицията.

Бойко Борисов остава най-одобрявания лидер на политическа партия, но персоналният му рейтинг е в негативен тренд (спад от 32.8% до 30.1%). Положителните оценки за Корнелия Нинова също намаляват, като за първи път през последните две години падат под 20% (от 22.2% на 19.4%).

Предвид ожесточените скандали и взаимни обвинения, най-силен е спадът на  доверието към лидерите на Обединените патриоти: Красимир Каракачанов губи седем пункта (от 23.4% на 16.3%), Валери Симеонов шест пункта (от 11.1% на 5.1%), Волен Сидеров също остава със силно ограничена подкрепа от 4.9%.

Повишението на цените на горивата в края на миналата година и възродената активност на Веселин Марешки по тази тема, го връща обратно в публичен оборот и му носи одобрение от 13.8%.

Нагласи преди изборите за евродепутати

В края на декември готовност да гласуват за представители на България в Европарламента заявяват 48.2% от избирателите, а всеки втори или не възнамерява да участва, или не е решил как точно ще постъпи.

По-ниската активност води до силно сближаване на позициите между ГЕРБ и БСП.

На този етап ГЕРБ запазва крехко предимство пред основния си опонент. За крайния резултат на тази партия ще повлияят икономическата ситуация в страната, както и мотивацията на избирателите, сред които има както европоддръжници, така и евроскептици.

БСП също не е особена убедителна в мобилизацията на своя вот. Левицата обаче превръща изборите в тест за или против правителството, и така успява да задържи лоялния си електорален кръг от симпатизанти.

ДПС се открояват като третият участник, който ще има сигурно представителство в Европейския парламент. Подкрепа за Движението за евровота заявяват 5.1% от общия брой избиратели, или между 10% и 13% от гласувалите.

 Предвид способността му за силна електорална мобилизация, по-ниска избирателна активност може да им позволи да скъсят дистанцията с водещите ГЕРБ и БСП и така да пледират за връщане във властта през парадния вход. 

Скандалите в Обединените патриоти сриват електоралната им подкрепа с изключително бързи темпове. Дори все още формално обединени, те мобилизират едва една трета от бившите си избиратели. Според проучването на Алфа рисърч, те са на границата на бариерата, необходима за излъчване на евродепутат.