Огнян Минчев*

Всяка властова конфигурация е коалиция. Това в още по-голяма степен се отнася за политическия съюз около Доналд Тръмп, защото той е граден не около цел ЗА определен дневен ред, а ПРОТИВ дневния ред на либералното глобалистко статукво на Демократическата партия, в която неотроцкистките социални движения получиха впечатляващо разширено представителство след 2008 г. Срещу левия полюс МАГА разположи и противопостави десен полюс. Стив Банън и неговото издание Брайтбард беше важна част от проекта на Тръмп още в първия му мандат, но никой не може да издържи Банън твърде дълго около себе си - и той бе натирен от Белия дом буквално месеци, след като стана съветник на Тръмп. Банън е десен радикал, класически фашизоид от дясната социална периферия. Изолационизмът е едно от черните знамена, които Брайтбард развява, но за да си спестим дълги определения, нека само споменем, че наскоро Стив Банън и Александър Дугин бяха наречени двете половини на един и същ мозък.

Болен, фашизоиден мозък, без всяко съмнение

Близко до Банън, макар и не пряко част от неговата радикална секта са други представители на десния изолационизъм, които възмутено протестираха против включването на САЩ във войната на Израел срещу Иран. Значима фигура сред тях е Тъкър Карлсън, който миналата година взе пространно интервю от Путин в Москва и през цялото време го гледаше уплашено гальовно, като котенце, което иска да се отърка в крачола на великия пълководец и затова задава само угоднически въпроси. След интервюто Карлсън посети московски супермаркет и възторжено докладва на своята аудитория, че стоките там са по-евтини отколкото във Вашингтон. Е, това Тъкър няма как да го измисли сам - това са го посъветвали познати нам съветски мозъци, чиято пропагандна попара сме сърбали десетилетия и няма как да я сбъркаме.

В навечерието на американската бомбардировка над ядрените съоръжения на Иран Карлсън направи ругателно интервю със сенатора-неокон Тед Круз, изобличавайки го в невежество относно Иран - страната, "която се готви да бомбардира". Афинитетът към Путин и Русия сред кръгове като тези на Банън, Карлсън, както и на значителна част от консервативната тинк-танк общност (особено около фондация "Херитидж") е продукт именно на тази впечатляваща

ценностна, интелектуална и духовна близост

между американската крайна десница и фашизоидния режим в Москва с неговите идеолози. Оттук и презрението към (все още) либерална Европа - "иждивенец" на американската система за глобална сигурност.

По-сдържани, но не по-малко категорични в изолационистките си пристрастия са кръговете на днешния властови блок във Вашингтон, свързани с вицепрезидента Ванс и техно-олигарсите зад него. МАГА движението е вътрешно разделено между импулсите за "завръщане на Америка" у дома (след "изтощителен глобализъм") и триумфиращата гордост от победата на американското оръжие начело с президента Тръмп над ядрената програма на аятоласите. За значителна - и по-скоро доминираща част от властовия блок зад настоящата администрация обаче изолационизмът всъщност винаги е бил само идеологически лозунг за привличане на дясната обществена периферия.

Реалната политика е нещо различно

Тръмп целенасочено разгражда системата на международните отношения, създадена за упражняване на американското лидерство след 1945-та и - особено - след 1991 г., но категорично не възнамерява да "прибира Америка у дома". Мощната финансово-корпоративна инфраструктура на неговата реална власт си остава глобална по обхват, интереси и печалби, но се нуждае от рязко свиване на разходите, които американската държава прави с цел удържане на своята лидерска роля в света.

Така администрацията на Доналд Тръмп, макар и по хаотичен начин,

преструктурира водещата роля на Америка в света,

а не я отменя в услуга на провинциални "червени вратове", увлечени по изолационизма. Вашингтон изоставя ролята на "световен полицай", която е прекалено скъпа и неблагодарна и се ориентира по-скоро към роля на ... "световен застраховател". Тези, които имат проблем със сигурността ще трябва да си плащат за да живеят по-спокойно. Този бизнес е осъден на грандиозен успех в една епоха, в която едрите бандити на "глобалното село" стават все по-нагли и безскрупулни. Външната политика на Вашингтон става не просто "транзакционна". Тя

става систематично интервенционистка,

без да е зависима от принципите и ценностите на либералния интернационализъм, а е подчинена изцяло на максимизираната печалба от упражняване на американската сила. Разходите по поддържане на досегашната глобализация - вълна 1.0 - масова миграция, мироопазване, поддържане на либерален идеологически и политически порядък - се прекратяват. Светът остава един глобален пазар, на който страхотни сделки сключват силните и храбрите, а останалите се адаптират на своя отговорност. Това е свят без проблеми -

съществуват само печалби и разходи...

Най-безспорното качество на Доналд Тръмп като "политическо животно" е неговата способност да държи цялата тази разнолика коалиция под контрол - поне засега. Има две хипотези за това как би могла да се развие системата на неговата власт от тук нататък. Първата - след година и няколко месеца предстоят междинни избори, на които Демократите ще се опитат да си върнат контрола върху Конгреса (за Сената шансовете са доста по-малки). Оттук - ще последва намаляване на политическия ресурс на Тръмп и изостряне на вътрешните противоречия на неговия политически съюз МАГА+.

Втората хипотеза - Тръмп успешно концентрира властта си, заобикаляйки и обезсилвайки законодателната и съдебната власт, освобождавайки се от рамката на checks and balances, заложена в разделението на властите в американската република още от дните на нейното основаване. Следва нещо подобно

 на еднолична диктатура и остър граждански конфликт.

Коя от двете хипотези ще се реализира - зависи не само от вътрешните баланси на политическата коалиция зад Тръмп. Това зависи в решаваща степен от състоянието на опозиционната Демократическа партия, която продължава да изпраща сигнали за своята пълна несъстоятелност и поражение - идейно, политическо и организационно. Междувременно, глобалният застрахователен бизнес върви под пълна пара - В Близкия изток, в Европа, нещо се мъти и в Евразия...

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg