Шефът на ВВС и късото съединение на илюзиите му в контакт с външна и конкурентна среда

Мартин Табаков

„Има три неща, от които армията се бои: майор, който е почнал да мисли; лейтенант, който е хванал карта; и ефрейтор, който е взел власт”.

Душата на командира на ВВС  (ген. Николай Русев, б.р.), която броди из Фейсбук, явно е подведена от натрапчивите илюзии, култивирани от тясната й среда на обмен на светоусещания, и си е внушила, че е в позицията да „обяснява” на хората каквото и да било. Въпреки че хората вече са родили такива народни мъдрости като горната. 

Нека лишим тази душа от илюзиите й: тя нито е по-компетентна от експертите, които е виждала, нито е рискувала живота си повече от миньора, който е отивал на работа от понеделник до петък, нито е работила повече часове ежедневно от касиера в кварталния супермаркет. 

Всеки труд трябва да бъде уважаван, но не и 

когато ни се рекламира с еготомания,

 която омаловажава другите. Не съм чувал нито четящият човек, нито миньора, нито касиера да героизират своя труд. Но всеки от тях, плащайки данъците си, е осигурил условията за работа, заплащането и привилегиите на генерал-майорската душа. И нито един от тях не бачка и не плаща данъците си, за да му се репчат изпод сянката на пагона и за да бъдат наричани „кибици”. 

Има една основна причина, поради която военните имат право на гражданска, но не и на политическа позиция: те са положили клетва към държавата, а не към конкретен политически дневен ред. Ако въпросният командир на ВВС иска да се занимава с политическа дейност, той е свободен да направи това веднага след като напусне Армията. Той няма право да използва пагона, оръжието или авторитета на Армията в прокарването на политически дневен ред или за удовлетворяването на лични амбиции. 

Ако касиерът от кварталния супермаркет вложи идеология в труда си, то някои клиенти ще плащат по-скъпи или по-евтини краставици от другите. 

Снизходителното отношение, включително използването на кавички спрямо негови сънародници (нима кавичките на този летец са равносилни на комунистическото „бивши хора”?), показва не само късото съединение на илюзиите му в контакт с външна и конкурентна среда, но и неспособността му да се справи с обстоятелства и контекстури от сложен характер. Като физическо лице той е свободен да идентифицира собствените си лимити колкото иска, но като командир на българските ВВС с подобно поведение той споделя и делегира известна неловкост спрямо българските военни, която те не заслужават. 

Показва и нещо друго: унаследеното от комунизма разбиране, че 

армията е на казармите, а не на народа

 Но ако някой има нужда от припомняне: в кризисни ситуации не военните са хващали писалките, а народът – оръжието. 

И го казвам това с абсолютното разбиране, че държава без Армия е като тяло без кокали. И със също толкова голямата гняс в душата си, че нашата Армия днес е като мътна сянка в локва спрямо това, което е била по време на Царство България. 

Но не заради "кибиците".