Сутринта на 29 декември руските сили извършиха най-голямата серия от въздушни удари срещу Украйна от началото на войната.

Украински военни източници съобщиха, че руските сили са изстреляли 36 дрона Shahed-136/131 и над 120 ракети от различни видове по промишлени и военни съоръжения и критична инфраструктура в градовете Киев, Харков, Лвов, Днипро, Запорожие и Одеса и Сумска, Черкаска и Николаевска области.

Руските сили са изстреляли общо 160 снаряда срещу Украйна и че украинските сили са свалили 27 "Шахеда" и 88 ракети Х-101, Х-555 и Х-55.

Украинският главнокомандващ генерал Валерий Залужни съобщи, че руските сили първи са изстреляли 36-те дрона от север, югоизток и запад.

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW), цитиран от news.bg. 

Ударите изглежда бяха кулминацията на няколкомесечни руски експерименти с различни комбинации от дронове и ракети и усилия за тестване на украинската противовъздушна отбрана. През последните няколко месеца руските сили нанесоха поредица от ракетни и безпилотни удари с различни размери.

В повечето от по-скорошните удари руските сили използваха или изключително, или предимно дронове тип Shahed-136/131, придружени от по-малък брой ракети. За разлика от това, ударният пакет от 29 декември включваше 36 дрона Shahed и 120 ракети с различни размери.

Заместник-началникът на украинското Главно военно разузнавателно управление (ГУР) генерал-майор Вадим Скибицки заяви на 28 август, че руските сили вероятно използват за по-мащабните удари повече дронове, отколкото ракети, за да заобикалят украинската противовъздушна отбрана и да позволяват на други снаряди по-надеждно да достигат предвидените цели.

ISW писа на 21 октомври, че руските сили вероятно имат за цел да определят слабостите в покритието на украинската противовъздушна отбрана, за да оптимизират стартираната на 29-и декември кампания.

Русия вероятно умишлено е трупала ракети с различни размери през есента и началото на зимата на 2023 г. за такава атака. 

Украинските сили не са прехванали нито една от ракетите Х-22/Х-32, балистичните ракети (С-300 и Искандер-М), хиперзвуковите балистични ракети с въздушно изстрелване Кинжал (Х-47), противорадарните ракети Х-31П , или крилати ракети Kh-59, които руските сили изстреляха на 29 декември. Това предполага, че руските сили успели успешно да приложат някои научени уроци относно ефективните комбинации.

Руските сили все пак може да решат да нанесат мащабни удари по украинската енергийна инфраструктура през следващите месеци, въпреки че ISW все още оценява, че руските усилия да пречупят волята на Украйна да се бие е много малко вероятно да успеят. Руските сили вероятно също възнамеряват да нанесат удари по жилищни райони, за да разпалят общественото недоволство във връзка с рутинни информационни операции, които имат за цел да използват и засилят украинското социално напрежение.

Настоящите руски резерви от ракети и дронове и темповете на производство вероятно не позволяват на руските сили да извършват редовни мащабни ракетни удари, но пък позволяват по-последователни удари с дронове, което може да обясни неотдавнашния модел на руски ударни пакети.

Скибицки заяви на 6 ноември, че руските сили са произвели 115 високо прецизни ракети с голям обсег през октомври 2023 г., включително 30 крилати ракети Искандер-М, 12 крилати ракети Искандер-К, 20 крилати ракети "Калибър", 40 крилати ракети Х-101, 9 крилати ракети Х-32 и 4 балистични ракети "Кинжал".

Руските сили са имали в резерв общо 870 високо прецизни оперативно-стратегически и стратегически ракети през ноември и този брой се е увеличил с 285 ракети между август и ноември. Въпреки че украински официални лица наскоро заявиха, че руските сили частично са възстановили своите запаси от крилати ракети, изявленията на Скибицки за последните общи количества руски ракетни резерви и месечните темпове на производство показват, че руските сили не са в състояние да издържат повтарящи се широкомащабни ракетни удари, сравними със серията удари от 29 декември.

Усилията на Кремъл да мобилизира в достатъчна степен отбранителната промишлена база на Русия в подкрепа на военновременните си цели може да са по-успешни, отколкото западните служители оценяваха по-рано. Отчасти поради способността да набавя военно оборудване от своите партньори и преразпределението на ресурсите за военни производствени цели.

Ръководителят на специалния щаб на германското министерство на отбраната по украинските въпроси генерал-майор Кристиан Фройдинг заяви в интервю от 29 декември, че германските въоръжени сили не са очаквали, че Русия ще успее предвид западните санкции. Фройдинг заяви, че Германия не е отчитала способността на Русия да заобикаля западните санкции чрез закупуване на материали от Северна Корея, Китай и други страни.

Украинският вестник "Икономическа правда", позовавайки се на данни от Forbes, съобщи, че ударът на Русия от 29 декември е струвал на Русия най-малко 1,27 милиарда долара. Русия е похарчила над 720 000 долара за изстрелването на 36 дрона Shahed-136/131, над 5 милиона долара за изстрелването на пет хиперзвукови ракети Kh-47 , и около 1,17 милиарда долара за над 90 ракети Kh-101, които изстреля.

Западната помощ остава жизненоважна за способността на Украйна да се защитава срещу руски удари и краят на такава помощ вероятно ще създаде условия за разширена руска въздушна кампания в Украйна. Украинската противовъздушна отбрана, отчасти подкрепена от осигурени от Запада системи и ракети, е от решаващо значение за способността на Украйна да прехваща руски ракети и дронове в цяла Украйна, особено след като украински официални лица посочиха, че Украйна няма достатъчно противовъздушна отбрана, за да покрие равномерно страната.