Американските документи осветяват и Борисов: 120 страници доказателства по делото „Божков“

Внесени във федералния съд във Вашингтон материали на OFAC съдържат множество препратки към Борисов, а част от доказателствата остават засекретени
След „черните страници“ за Делян Пеевски американската служба за контрол на чуждестранните активи OFAC представи пред федерален съд във Вашингтон нов пакет документи по делото, свързано със санкциите срещу Васил Божков. Общият обем на представените доказателства е около 120 страници, като името на Бойко Борисов фигурира десетки пъти.

Документите са част от американската процедура по защита на наложените на Божков санкции. Именно съдържанието им обаче привлича особено внимание заради твърденията за политическо влияние, плащания и отношения между бизнесмена и представители на българската власт.

45 млн. евро вместо първоначално посочените 60 млн. лева
Сред най-съществените твърдения в материалите е оценката на OFAC, че в периода 2017–2019 г. са били платени около 45 млн. евро подкупи. Според изложеното от американската страна сумата представлява приблизително 20% от нетната печалба на бизнеса на Божков за разглеждания период.

В документите се твърди още, че плащанията са били насочвани към Борисов чрез тогавашния финансов министър Владислав Горанов, като размерът на искания процент е бил определен от Борисов.

Тези твърдения предстои да бъдат оценявани в рамките на американското съдебно производство и не представляват сами по себе си съдебно установени факти.

Телефонният разговор от януари 2020 г.
Особено внимание заслужава описан телефонен разговор от 23 януари 2020 г. Според материалите Горанов се обадил на Божков и, от името на Борисов, му поставил условие да прехвърли безвъзмездно мажоритарния си дял в бизнеса на посочено от Борисов лице.

Името на предполагаемия получател е заличено в публикуваните документи.

Според изложената версия Божков отказал. Малко по-късно Народното събрание прие законови промени, с които лотарийният му бизнес беше поставен извън закона и на практика бе прекратена дейността му.

Не е публично потвърдено дали именно този разговор е сред записите или другите материали, предоставени от Божков на американските власти.

Най-чувствителните доказателства остават скрити
Случаят става още по-интересен заради факта, че част от материалите все още не са публични. В документите на OFAC има засекретени доказателства, които могат да бъдат предоставени на съдията при закрито заседание.

Като основания за непубличност са посочени, наред с други неща, „източници и способи за събиране на доказателства“, както и информация, свързана с наказателно преследване.

Това е важен детайл. Той показва, че американската процедура не се ограничава единствено до политическите оценки около санкциите, а съдържа и доказателствен материал, чиято чувствителност е достатъчна, за да бъде защитен от публично разгласяване.

Въпросът вече е и към българските институции
Американските документи поставят неизбежния въпрос какво се случва с информацията, която вече е представена пред американски федерален съд.

Ако съдържащите се в материалите твърдения са достатъчно сериозни, за да бъдат разглеждани и защитавани в съдебна процедура в САЩ, логичният въпрос е защо българските институции не демонстрират същия интерес към тях. Основателни са и подозренията на юристи, че обвиненията срещу Борисов се градят единствено върху думите на една спорна и противоречива личност, какъвто е хазартният бос Васил Божков. Освен това Борисов не веднъж е опровергавал думите на Божков, обявявайки ги за лъжи. 

Особено остро стои въпросът пред прокуратурата и нейното ръководство. Вместо поредното „няма данни“, американските материали вече са част от официална съдебна процедура.

И докато във Вашингтон доказателствата се разглеждат в съдебен контекст, в София остава впечатлението за институционално мълчание.

Дали и кога българската прокуратура ще се заинтересува от тези документи е въпрос, който вече трудно може да бъде заобиколен.

А най-големият въпрос остава друг: как е възможно твърдения с подобен мащаб да бъдат предмет на официални американски документи и съдебна процедура, а в България да не водят до видима институционална реакция?